/Поглед.инфо/ През последните два дни във Вашингтон дуетът от двамата големи Б – Борел и Блинкен, или, ако предпочитате, Блинкен и Борел, разговаряха как те, двамата главни дипломати, американски и европейски, ще готвят интриги срещу Москва и ще правят гадости на страната ни.
Или, както се казва в тези среди, „геополитически ще сдържат Русия“.
Трансатлантическите дискусии се проведоха в рамките на Енергийния съвет САЩ-ЕС, в който двама уважавани господа – или по-скоро един господин и един кабалеро – заемат постовете на съпредседатели.
Където има колегиална работа, там има и приятелство: на заключителната пресконференция върховният представител на ЕС по международните въпроси и политиката за сигурност, въпреки многопластовата си официална титла, през цялото време дебело намекваше какви приятели са те двамата с Блинкен, наричайки го „скъпи Тони“.
Освен това заместникът на фон дер Лайен отлетя до Вашингтон , за да чуе от американците как смятат да подкрепят обединена Европа , ако и когато тя загуби руските енергийни доставки в случай на изостряне на кризата между страната ни и колективния Запад.
Преди да отлети за Вашингтон, за да се изявява публично като приятел на Блинкен, Борел публикува друг пост в блога си, където повтаря, че „Русия възнамерява да продължи да изнудва всички със своя газ“.
Блинкен говори за работата с ЕС по проблема с доставките на газ за Европа
Докато Борел говори с химерите в собствената си глава, си струва да погледнем какво се случва днес в страните от обединена Европа, тази, която той всъщност представлява на международната арена.
Например в тази най-богата обединена Европа, най-малко 35 милиона души – точно в момента, когато Борел пишеше поста си за „руското газово предателство“ – бяха изправени пред избор: да си купуват храна или да плащат сметките за светлина и топлина.
Тридесет и пет милиона души – това всъщност е общото население на няколко държави, които са членове на ЕС, сякаш всички португалци, литовци, ирландци, всички без изключение, включително престарелите и бебетата, са изправени пред дилема: трябва или да си лягат на топло, но гладни, или да лягат сити, но в жилище, което не се отоплява.
Бедните са далеч от Борел, но собствените им правителства все още са под ръка. Властите на почти всички страни членки на ЕС се опитват поне минимално да облекчат тежестта на плащането на сметките за ток и топлина за бедните.
Не от хуманизъм, а от чувство за самосъхранение: втората нова Жакерия, както още се наричат проявите на „жълтите жилетки“, икономиката на ЕС, която едва идва на себе си, просто няма да издържи.
Тези подаяния не променят радикално финансовото положение на бедните в Европа, нодори скромните суми са по-добри от нищото.
И така, един от важните надзорни органи на Европейския съюз , общност, която толкова се гордее със своята солидарност, реши, че „категорично се противопоставя на помощта за жители на ЕС, ако тези обезщетения покриват плащането на сметки за използване на“ невъзобновяеми въглеродни енергийни носители“.
Това решение бе обявено от Сметната палата на Европейския съюз, която следи, наред с другото, така наречените суверенни бюджетни разходи на страните, които са членки на Европейския съюз.
Значителна част от бедните в Европа живеят в села, отопляват домовете си с дизелово гориво и обикновено карат коли /трактори, пикапи/ с дизелов двигател.
Защото така е по-евтино.
Към тях, към тези, които стават рано, лягат късно и с доста трудности свързват двата края, в крайна сметка проспериращата и нахранена европейска бюрокрация изпраща своето послание, при това на практика заплашвайки с още по-голяма бедност.
Но ако този пример не е достатъчно ярък и колоритен, има още един: докато при функциониращ газопровод и доставки на руски газ за Европейския съюз (делът на руското синьо гориво за Германия е 46 процента, за Франция – около 20 процента), инфлацията чупи всички възможни рекорди, а цената на хранителна кошница за най-слабо защитените набъбва като добро тесто, може да си представим какво ще стане, ако и когато цената на горивото се повиши още повече.
Ала могат ли подобни съображения да спрат дуета на Борел и Блинкен?
Разбира се, че не.
В техните арии, извинете ме, речи, се намери място както за „очевидната и опасна руска заплаха“, така и за разсъждения за това как, след като са измислили тази „заплаха“ и са получили финансиране, достойно за джентълмен и кабалеро, за да се преборят с нея , те вече са готови да се захванат с работата.
Борел дойде във Вашингтон, наред с другото, за да се запознае с предложенията на своя американски колега (и приятел) как САЩ възнамеряват все пак да се опитат да задържат ЕС на повърхността по отношение на енергийните доставки.
Днес вече е ясно за всички разумни хора, че цялата истерия относно „неизбежната руска агресия в Украйна“ е просто начин да се изтласка конкурентът от просторния и следователно много вкусен общоевропейски пазар.
Тъй като дискредитирането на Русия по отношение на бизнеса, икономическите отношения, спазването на договорните задължения от страна на страната ни, тоест фронтално, беше нерешима задача , те влязоха в атака откъм фланговете, измисляйки мита за „нападение срещу Украйна“.
Това е, както казва дон Корлеоне, „бизнес, нищо лично“.
Почти същата схема за изтласкване на конкурент беше приложена към Беларус , когато преди по-малко от година бяха въведени ограничителни мерки по отношение на износа на калиеви торове.
И няма значение, че европейските фермери пострадаха (това лято реколтата беше лоша и защото фермерите в ЕС трябваше да пестят от беларуски торове?), но американците и канадците с радост захапаха кокалчето, подхвърлено им от глобалисткия политически истеблишмент.
И сега шефът на германското външно министерство, след като улови сигналът от Вашингтон, изпратен предния ден от самия Джо Байдън ( „Северен поток 2“ няма да работи, ако Русия започне отново да злоупотребява“), говори за възможен „пълен отказ“ от руски газ“.
Вярно е, че всички тези заплахи, речи и декламации за това как „заедно да се противопоставим на Русия“ не надхвърлят медийната и PR шумотевица, засега това са все още думи, засега виждаме само състресение на въздуха.
Но векторът е ясен.
Ние ще можем да отговорим на този удар, който „целият цивилизован свят” възнамерява да ни нанесе. Има мотивация, има сила и увереност, че ще издържим.
В тази ситуация, разбира се, е жалко само за обикновените европейци, които са станали заложници на политически авантюристи.
Същите комедианти, които се опитват да докажат недоказуемото, за да угодят на глобалистите, не могат да се гледат без т.нар. испански срам. Е, а що се отнася до самото ниво на изпълнение в този цирк, който все още по инерция се нарича „геополитическо сдържане на Русия“, едно може да се каже: „Скучно, девойчета, скучно!“
Превод: ЕС