/Поглед.инфо/ Ако сега се проведе конкурс сред западните журналисти за датите на планираните и състояли се „руски нашествия в Украйна“, никой няма да може да даде пълен и точен отговор. И това важи дори и за онези автори, които сами са измислили и възпроизвеждали подобни „новини“. Потокът от информация по тази тема е толкова бърз, че същите медии вече забравят, че сами те са започнали това "нашествие".

Безспорен шампион в това е агенцията Bloomberg, сравнена от нашите дипломати с "леко вонящо сирене". Тя вече забрави, че точно онзи ден, на 5 февруари, обяви на целия свят за началото на „руското нашествие“, а след това изтри новината си, наричайки я издателска грешка.

Според тяхното обяснение появата на подобни новини се дължи на факта, че редакцията, „подготвя заглавия за много сценарии“. Така че не се учудвайте, ако утре има заглавие за руска инвазия на Луната или избухването на ядрена война – кой знае какви сценарии се въртят в трескавото въображение на редакторите на агенцията.

Така че следващата дата на "нашествието" беше публикувана от същата медия - вторник, 15 февруари. А изданието Politico, с чиято ноемврийска публикация за "руските войски на украинските граници", всъщност започна масираната параноична кампания, посочва датата 16 февруари. И вече позовавайки се не на анонимни източници, а на самия президент на САЩ Джо Байдън .

После тези дати ще отминат и, не се съмнявайте, същите тези медии ще обявят нови, без дори да си спомнят за своите несбъднали се прогнози. И най-поразителното е, че мнозина - от политици, анализатори, кремлинолози, до редовите посетители на „Ганковото кафене“, отново ще се втурнат да крещят за „руската агресия“ със същата ярост, сякаш някои от предварително обявените многобройни „нашествия“ вече са се случили.

Това, може би, е главния феномен на сегашната истерия: мащабната психологическа операция с кодово име „Нашествие“ толкова разми границата между реалността и измислицата, че вече са малцина тези, които все още се опитват да извлекат поне трохи истина в потока от сензации.

Онези, които се опитват да задават неудобни въпроси, веднага са подложени на общ остракизъм и лепене на етикети. Опитите да се измолят и най-малки доказателства за необоснованите съобщения за поредното „нападение срещу Украйна“ само дразнят американските власти.

Дори президентът на Украйна Владимир Зеленски се отчая да иска от западните медии да не ескалират паниката, която вече лиши страната от милиарди долари, но и той стигна до точката, в която смирено очаква от тях поне някаква информация „за 100% сигурната инвазия на Руската федерация“. По някаква причина Байдън споделя тази информация със своите съюзници от НАТО, но не смята за необходимо да информира лидера на Украйна за това.

Стигна се до точката, в която дори CNN забеляза : „Месеци наред администрацията на Байдън предизвикваше паника с обезпокоителни заглавия и изненада Вашингтон със зашеметяващия барабанен бой на официалното публикуване на по-рано засекретени разузнавателни данни, разкриващи действията на Москва“.

Много прилича на саморазобличение. Преценете сами, все пак CNN пише своите заглавия, като по същество признава, че те са продиктувани всъщност от американските власти, а самата агенция сякаш няма нищо общо с това. Толкова за независимостта на медиите на Запад! И всичко това сега се нарича "оръжия за информационни операции". По-рано беше използвано по-кратко определение: "дезинформация". Сега звучи малко по-прилично.

CNN се опитва да измисли повече от оригинално оправдание за очевидните лъжи на Белия дом: руснаците, виждайки такъв поток от „разсекретена информация“ за дейността си, уж започват да ловят „къртиците“ в собствената си страна и така съвсем лесно американците ще могат да елиминират компетентните хора в редиците на врага.

Наистина ли американците могат да си помислят, че нашите служби ще се хвърлят да издирват условен предател, който предава не само лъжлива, но и откровено абсурдна информация в Белия дом?

Самите западни медии и гражданите вече са толкова удавени в потока на тази антируска пропаганда, че понякога изобщо не забелязват този очевиден абсурд. Какво струва например, кампанията „Потъркайте руския символ на сърп и чук, за да спрете Третата световна война“.

Човек може просто да се смее: на този свят има немалко луди. Но в петък тази лудост се появи на първа страница на английски вестник. Колкото и жълт да е, но това беше видяно и обсъждано от хиляди обикновени британски жители. И ако внимателно слушате какво казват многобройните „специалисти по Русия“ и „експерти по нашествиеведение“, дошли от нищото в реномирани токшоута, то ще откриете, че техните изявления и идеи като цяло не се различават много от призивите за „потъркване на сърпа”.

Човек може само да симпатизира на руските дипломати, осъзнавайки колко сдържаност и такт трябва да проявяват в „разговорите между ням и глух“, които нашият външен министър Сергей Лавров имаше шанс да изпита на среща с британската си колежка Лиз Тръс . Съдейки по няколкото тези, които се побираха на половин страница и просто бяха прочетени от нея от лист хартия в Москва , целта на посещението беше по-скоро фотосесията на Червения площад със зимна шапка и палто, а не обсъждане на проблемите.

Искам да се надявам, че едночасовият телефонен разговор между президентите на Русия и САЩ, който се проведе снощи по инициатива на Байдън, е бил по-смислен. Ако обаче четем неделната западна преса, тогава отново ще имаме усещането за дежавю.

Вестниците пишат като под индиго , че Байдън е предупредил строго Русия за "тежките последици" за нея в случай на инвазия и за "силен отговор" от колективния Запад. Журналистите изглежда са забравили, че всичко това, почти дума по дума, вече са написали след предишния разговор между двамата лидери. А да си представяме, че Байдън спешно е решил да организира телефонен разговор, просто за да повтори тезите, които вече е изказвал повече от веднъж, означава да изрази съмнение относно неговата когнитивна функционалност.

Хубаво е, че Юрий Ушаков , съветник на президента на Русия, обясни : „естеството на разговора все още беше доста балансиран и делови“ и президентът на САЩ не се съсредоточи върху следващите заплахи за антируски санкции. В крайна сметка това беше потвърдено и от представители на Белия дом, които обаче не можаха да обяснят на пресата си какво новият Байдън е сложил на масата за преговори с Русия по време на иницииран от него спешен телефонен разговор с руския лидер.

Напротив, журналистите бяха посъветвани да следят тези идеи, „които вече са публично достояние“. Тоест на пресата всъщност беше препоръчано да проучи внимателно репортажите в пресата. Е, ако вземете предвид разкритията на CNN, че Белият дом е този, който прави заглавията за тях, тогава има някакво логично обяснение за този подход.

Въпреки това си струва да отворите пресата - и отново се озовавате в някаква паралелна реалност. Например британските вестници публикуват репортажи за „чудотворното спасяване“ на свои съграждани, които „успяха да избягат от Украйна“. Човек ще си помисли, че сякаш летище Бориспол вече е плътно блокирано и гледаме нова серия на „Кабул-2021 с неговата паника, стрелба и накамарени по шасито на самолета аборигени.

Атмосферата на нереалност, разпръсквана от медиите, е визуално допълнена от напълно противоречиви съобщения. Например в петък правителството на Холандия призова сънародниците си спешно да напуснат Украйна, използвайки редовните полети. Но още в събота авиокомпанията KLM , която изпълнява полети от Киев до Амстердам, обяви прекратяването на полетите до и от Украйна.

А след това, за да стане кашата пълна, се появи съобщение , че западните застрахователни компании всъщност са обявили пълна въздушна блокада на Украйна от средата на понеделник, като се казва, че от този момент нататък се оменя валидността на застрахователните лицензи на собствениците на самолети за полети до тази страна.

Така всъщност нито един граждански самолет няма да може да се появи във въздушното пространство на Украйна дори преди датата на обявеното „нашествие“. Никой не обяснява как това е свързано с призивите към чужденци спешно да напуснат страната и какво да правят в тази ситуация.

Всъщност никой не е нападнал никого, ала Украйна отново е потърпевшата.

И в същото време Белият дом продължава да уверява, че Вашингтон непрекъснато споделя информация със своите съюзници и лично с украинския президент Владимир Зеленски. Тоест или американците забравят да включат звука по време на обмен на мнения с Киев , или всички преводачи са били набързо евакуирани от офиса на Зеленски, но работата е стигнала дотам, че украинският президент моли журналистите да споделят информацията си за въображаемото нахлуване с него. Очевидно нещо в тази комуникация явно не работи.

Самият Зеленски в този момент прави преглед на боеготовността на своите силови подразделения, но по някаква причина те отработват в негово присъствие не „отблъскване на танкова атака „отвън“, а демонстрират разпръсване на мирни демонстрации с антикорупционни лозунги. Очевидно Киев се страхува много повече от това второ „нашествие“, отколкото от „руското нападение“, за което непрекъснато тръбят западни политици и медии.

Превод: ЕС