/Поглед.инфо/ Западни неправителствени организации работят непрестанно в опитите си да контрират руския геополитически удар в Сирия, който хвана неподготвени повечето стратези. Четейки анализите на тези институти за руската роля в Сирия, можете да останете изненадани от това, колко неморална е западната външна политика. Очевидно причината, поради която те са толкова объркани е, че Русия бомбардира терористите на Запада, които са използвани за смяна на режима в Дамаск (стратегия, която се провали напълно).
Потенциалните ответни мерки са обект на една скорошна статия от Павел Баев, изследовател в „Център за САЩ и Европа“ в Брукингс, озаглавена „Забъркването на Русия в Сирия: Може ли Запада да седи и бездейства?“ Баев смята, че „решението да се изтеглят ракетите Patriot от Турция трябва да се анулира“, като САЩ и съюзниците могат да бомбардират „бандите на Хизбула около Дамаск“:
„Най-накрая, САЩ и съюзниците могат да нанесат серия от въздушни удари срещу бандите на Хизбула около Дамаск. Това би било по-добре, отколкото да се удрят директно силите на Асад. Хизбула вече даде жертви в сирийската война и не е особено мотивирана да остане с Асад докрай, бидейки далеч от дома в Ливан.“
Ударите срещу Хизбула може и да нямат очаквания ефект, който Баев предлага, тъй като тези действия вероятно ще нахъсат групировката и ще я накарат да се бие „докрай“ със сирийската армия. Въздушните удари също биха предизвикали отговор, който допълнително ще ескалира конфликта, където участват няколко страни. Освен това, много хора считат атаките срещу Хизбула за атаки срещу Иран, тъй като групировката е финансирана от Техеран.
Препоръките на Брукингс обобщават факта, че големи части от американския елит не са фокусирани върху победата над ИД в региона, по подобие на Института, който се застъпва за бомбардирането на големи групи, които години наред се бият против ИД. Вместо това, те са фокусирани върху свалянето на режима на Асад. Ако Запада е сериозен във войната срещу Ислямска държава, той трябва да подкрепя и да си сътрудничи със силите, които наистина се бият срещу т.нар. „халифат“.
Превод: Е. Рушев