/Поглед.инфо/ Съобщавайки за ликвидацията на един от високопоставените бойци на ИДИЛ, западните медии споменаха , че сред загиналите при атаката на американските командоси „има жени и деца“. Няколко минути по-късно УНИЦЕФ уточни, че сред жертвите има шест деца в начална училищна възраст. В отговор на това веднага беше посочено, че „терористът се е самоубил, като взривил „пояса на смъртника“, а тези, които за нещастие и съжаление, са били до него, просто бяха добавени в списъка на „съпътстващите загуби“.
Разбира се, никой днес и сега - и със сигурност не в Америка - няма да разбере какво всъщност се е случило в резултат на специалната операция, разрешение за която е дадено лично от президента на Съединените щати, а той, Джо Байдън , е гледал пряко какво се случва чрез защитена телевизионна връзка.
Тоест може да се предположи, че самият момент, в който един от лидерите на ИДИЛ се самоубива, убивайки едновременно членове на семейството си, не е убегнал от вниманието на настоящия хазяин на Белия дом.
Съгласете се, че за да седите и да гледате как експлозията разкъсва човешката плът на онези, които само преди минути са били живи деца, е необходима специална, много закалена психика. Особено когато самият ти си баща и дядо.
Но тези сантименти работят предимно там и тогава, където и когато става дума само за „нашите“.
А там, където жертвите, независимо на колко години са, почти винаги се наричат "странични загуби" и смъртта им почти никога не прави впечатление - по никакъв начин, никъде, за никого и най-важното, никога не се вземат предвид при планирането на една или друга военна операция. И за тези цифри, като цяло, на никого не му пука.
Характерното е, че всяка чисто военна интервенция или инвазия, която се поддържа от армията на колективния Запад, с други думи - НАТО , се извършва през последните тридесет години под лозунга за "спасяване на живота на невинни хора", които страдат и загиват под игото на "жестоката диктатура".
Този правен казус - за отговорността и дори за задължението на така наречените цивилизовани страни да се намесват в живота на "по-малко цивилизованите държави" - е формулиран за първи път от френския политик Бернар Кушнер още през 1987 г.
Не след дълго, светът видя как изглежда тази интервенция на практика, когато американски десант навлезе в Сомалия под предлог, че ще спасява населението от глад. Наземната експанзия на американските войски завърши с пълно фиаско, командосите загинаха, лошо подготвеното приключение коства на Джордж Буш старши втория мандат като президент.
Но американският военно-промишлен комплекс много бързо осъзна, че дори инвазията да се превърне в катастрофа за политиците, за военния и приближения до него полувоенен сектор на икономиката, дори поражението носи огромни печалби.
Следователно, след като приключи набързо работата по грешките, колективният Запад намери нова платформа за военно-политически игри.
Югославия се превърна в нея в началото и средата на 90-те години .
Да, разбира се, успоредно с това все същия колективен Запад, САЩ и ЕС (с участието и на Русия ), договаряха, сключваха споразумения и дори ги подписваха в тържествена атмосфера, но за по-нататъшната ескалация тази ситуация не създава никакви проблеми.
Доколкото нашата страна е имала и има работа с адептиге на едновременната игра на шах на няколко геополитически дъски наведнъж, не е изненадващо, че тези партньори в така наречения диалог в този момент също планираха и разширяването на НАТО на изток.
В момента, когато американските преговарящи от Дейтън решаваха как да се измъкнат от босненския военен конфликт, в Брюксел почти същите хора мислеха как да приближат военния съюз още по-близо до границите на страната ни.
Експертите отбелязаха, че присъствието на контингент от войски на НАТО ще допринесе за „по-голяма предсказуемост и по-високо ниво на сигурност в Европа“. Принтерът, на който беше разпечатано всичко това, още не беше изстинал, когато беше предприета нова "хуманитарна интервенция", по време на която НАТО, и не само САЩ, и не по суша, а по въздух, решиха да спасят косоварите от сърбите и в същото време да демократизират – още веднъж – целите Балкани .
Е, в същото време, за да покаже на Източна Европа какво се случва с онези, които отхвърлят оферта, която, както смятат в Брюксел и Вашингтон , е просто невъзможно да се отхвърли.
На Русия беше хвърлен кокал под формата на сключване на „споразумение за партньорство“, което, макар и мрънкащи, тогавашните власти в Москва бяха принудени да приемат.
Но междувременно апетитите на всички участници в тази военнополитическа трапеза нарастват. Военно-индустриалният комплекс не можеше да не мисли за печалбите и перспективите, които се разкриваха от многобройните „хуманитарни интервенции“.
Резултатите от тези военни набези в полза на всички най-прогресивни и свободни, теоретично трябваше да се превърнат в живи илюстрации на химна на ЕС – този по думите на Шилер, където милиони се прегръщат, сливайки се в радостта на единството.
Но това е на теория.
На практика това означаваше непрекъсната поредица от интервенции, тъй като именно такива стъпки във външната политика - с минимални загуби от страна на интервенционистите - носят само политически и икономически дивиденти, но вече във вътрешната политика.
И работата закипя.
След Югославия дойде ред на Афганистан , след това на Ирак - днес всички вече знаят за менте-претексти и правни основания, а след това - Либия , а след катастрофалните последици и бедствията и в трите случая и почти пълното унищожаване на държавността в тези страни, погледът бе обърнат към другата част на Северна Африка .
И там също последователно, с помощта на предварително изработени схеми, бяха сваляни онези, които помпозно бяха наричани „диктатори“.
Това, което не по-малко патетично се наричаше избраният от народите път на „свобода и демокрация“, всъщност се превърна в огнище на международен бандитизъм и чудовищен икономически колапс.
И комбинацията от тези обстоятелства доведе до това, което видяхме по улиците на европейските градове - до терористични актове, при които онези, които никак не очакваха, че борбата за демокрация и мир няма да остави камък върху камък от някогашната просперираща и заспала Европа...
Сирия (и отчасти Египет ) не изпадна в кървавия хаос, инсцениран от онези, които наблюдаваха и наблюдават военните специални операции изключително чрез специално защитен телевизионен канал, само защото Москва се притече на помощ на Дамаск. А в Кайро самите военни бързо се взеха в ръце и без да се превземат с всички тези задокеански забавления и игри на "демокрация и гражданските свободи", се върнаха обратно към традиционния египетски начин на управление.
През последните три десетилетия Русия наблюдава политическия и военен бандитизъм, който НАТО бавно, но сигурно прокарва към своите граници.
Русия беше търпелива, но това не означава, че не обръщаше внимание на случващото се.
Всъщност вниманието и пресметливостта на Москва не позволиха Крим да попадне в същия кървав ад.
Когато преди осем години евентуалното присъствие на НАТО — ако полуостровът не беше триумфално станал част от Руската федерация — беше споменавано от безделни анализатори само хипотетично, днес и сега е абсолютно ясно за всички каква заплаха отстраниха от Крим Москва, Кремъл и Путин.
И каква сигурност осигуриха на кримчаните.И то само срещу цената на санкциите, за едничкия хамон и камамбер, така да се каже.
Днес и сега виждаме как в продължение на три десетилетия бяха извършени пълномащабни политически престъпления срещу гражданите на бивша Югославия, а след това и срещу афганистанци, иракчани, либийци и сирийци, и това стана и урок, и предупреждение за нас.
При нас – и тук не може да има илюзии – в случай на по-мека и помирителна позиция, те биха направили абсолютно същото.
Ние, както и преди, бяхме защитени от модернизирана армия и съвременен флот. Защото, за съжаление или за щастие, нашите партньори (или контрагенти, ако щете) са в състояние да разберат езика на дипломатите само ако аргументите са подкрепени с военна терминология.
Това не означава, че сме милитаристи, но означава, че не искаме войници от чужди и следователно враждебни армии на наша земя да се занимават с ликвидирането на хора, дори тези персонажи да са три пъти терористи и престъпници.
Точно както не би трябвало да означава възможни "странични загуби", жертви на които да стават малки деца.
Всъщност цялата сегашна интензивна дипломация и много трудни преговори с не особено добросъвестни контрагенти и партньори целят да предотвратят не само самата политическа престъпност, но и смъртта на много от тези, които не са готови за живот в "свобода и демокрация", разбирана изключително по натовски маниери.
И тази позиция, която не може да бъде разклатена, е гаранция за истинска сигурност, не измислената в Брюксел или Вашингтон, както и за свобода и демокрация. Без кавички.
Превод: ЕС