/Поглед.инфо/ В навечерието на посещението си в Русия за разговори с Владимир Путин боливийският президент Ево Моралес обяви големия си интерес към доставката на руски оръжия. Преди това армията на страната беше клиент на Вашингтон, но сега иска да се преориентира към Москва - и колкото по-скоро, толкова по-добре. Но откъде идва това бързане? С кого възнамерява да воюва богатата на газ Боливия.

„Да, особено според изявление на военновъздушните сили, има голям интерес към придобиване на руска военна техника... Има съвместна комисия, която работи и се надяваме, че този трансфер на технологии ще донесе добри резултати“, заяви Моралес, отговаряйки на въпроса дали страната му се интересува от придобиването на руски оръжия.

Но ние знаем, че са заинтересовани. И то от дълго време.

Три и половина години след сензационния избор на ултра-анти-империалистическия президент на Боливия Моралес, между Москва и Ла Пас бе подписано междуправителствено споразумение за военно-техническо сътрудничество. Шест месеца по-късно Владимир Путин (тогава министър-председател) в преговорите с боливийския лидер във Венецуела Каракас се съгласи да предостави на страната заем от 100 млн. долара за закупуване на машини и оборудване от Руската федерация. Пет години по-късно високопоставена руска военна делегация за първи път посети Боливия, за да обсъди възможното участие на Москва в превъоръжаването на местната армия.

Въпреки това, все още не е съобщено за сключване на конкретни договори за доставка на руски оръжия. Изглежда, че Ла Пас наистина се нуждаеше от нашите хеликоптери, но накрая купиха хеликоптери от Китай. Вероятно страните ще могат да достигнат конкретни позиции и цифри след държавното посещение на Моралес в Москва, насрочено за 11 юли. При това боливийският президент е оптимист, че Русия е гарант за ненамеса на САЩ в делата на която и да е страна в света.

Всъщност, именно поради сложните отношения със САЩ, Моралес се интересува от закупуването на руско оборудване.

Боливия има богата история на военни неуспехи. По време на създаването си тази страна заема много по-голяма площ, отколкото сега. Откъсването на редица нейни територии е следствие от изгубените войни, три от които трябва да се разгледат по-специално: Войната на Чако с Парагвай от 1932–1935 г., Войната на Акри с Бразилия от 1899-1903 г. и особено така наречената Война за Гуано и селитра с Чили през 1879–1883 съответно.

Въпреки военния съюз на Боливия с Перу и САЩ, чилийците, покровителствани от Великобритания, нанасят чувствително поражение на боливийците, анексирайки западните им провинции и по този начин им отрязват достъпа до море. Това все още е най-острият проблем в двустранните отношения: в продължение на дълги години Ла Пас се надяваше, че Сантяго ще му осигури малка част от брега за изграждането на пристанище, но тези надежди се сринаха преди избирането на Моралес, което доведе до многохилядни анти-чилийски демонстрации.

Между другото, въпреки липсата на достъп до морето, Боливия разполага с военноморски сили, базирани на езерото Титикака. Освен това неголям участък за пристанище е готово да даде под дългосрочен наем приятелско Перу, но от гледна точка на боливийската гордост „пясъкът не заменя овеса“.

Отношенията на Боливия с Бразилия се определят главно от факта, че Бразилия е основният търговски партньор на Боливия. В същото време те силно зависят от личността на лидерите на двете държави. При Моралес, например, връзката се влоши рязко поради заплахата от национализация на бразилските активи.

И само в случая с Парагвай всички различия изглежда остават в миналото: споразумението за окончателното уреждане на държавната граница беше подписано точно при Моралес.

Както и да е, Боливия няма да се бие - нито с Чили, нито с Бразилия, нито дори със САЩ, която в продължение на много години бе основният (в някои периоди - единствен) доставчик, който осигуряваше нуждите на боливийската армия. Тази ситуация се е променила драматично с появата на Моралес на власт. За Латинска Америка Съединените щати са символ на колониализма, а Моралес лично почита Фидел Кастро като негов учител. След като стана президент, той национализира природните ресурси на страната, анулира договорите на редица западни компании за добива им, а през 2008 г. направо изгони американския посланик от страната.

Разбира се, американците не харесаха това, но още по-голям удар по отношенията на бившите съюзници е позицията на боливийския лидер върху отглеждането на кока – традиционният поминък на индианците от племето аймара, към което принадлежи самият Моралес. Кокаинът се произвежда от кока, а Боливия се смята за вторият по големина доставчик на този наркотик на световния пазар след Колумбия.

От своя страна Съединените щати не просто се грижат за световната борба с трафика на наркотици - те са я измислили навремето, прокарали са я през ООН (едва по време на Хрушчов наркотиците са забранени в СССР - такива закони при Сталин няма). И в областта на тяхното специално внимание е кокаинът - с държавите, в които се отглежда кока, американските правоприлагащи органи се опитват да взаимодействат възможно най-близко.

Моралес формулира позицията си така: „кока да, но не и кокаин”. След това той преустанови дейността на американската администрация за борба с наркотиците в страната, карайки служителите ѝ да напуснат. Според него, основната грижа на американците на боливийската територия не е войната срещу трафика на наркотици, а „продължаването на колониалната политика“, а служителите на тази администрация са агенти на ЦРУ, чиято цел е да заграбят природните богатства на страната.

Боливия е наистина богата на ресурси. Страната е много, много бедна - една от най-бедните в западното полукълбо, но по запаси на природен газ е втора на континента (след Венецуела). Липсата на излаз на море пречи на този потенциал да се реализира.

Най-интересното е, че американците се смириха и в крайна сметка стигнаха до споразумение с Ла Пас за борбата с трафика на наркотици. Приблизително същото бе сключено и с неприятелски настроена Бразилия, но какво да се прави – за Боливия наркотърговията е добре осъзнат проблем. Индианците са индианци, но терорът от страна на картелите, контролиращи труднодостъпните територии и създавайки в тях своеобразни „държави в държавата“ си стоят.

За тази цел Ла Пас се нуждае от руски оръжия - да се противопостави на наркокартелите. Оттук и специалният интерес на въздушните сили, споменати от Моралес. За разузнаване и патрул ВВС на Боливия преди използва остарелите американски учебни самолети Т-33 „Падаща звезда“, сега те са отписани, а на тяхно място трябва да дойде нещо друго, не е изключено и руско.

Въпреки това, потенциалът на възможните военни договори между Русия и Боливия не се ограничава само до осигуряване на контрол върху кокаина. Републиката има програма за преоборудване на армията до 2025 г., когато тя ще празнува 200-годишнината от датата на освобождението от господството на испанците. Някои от генералите подкрепят закупуването на оръжие там, където те винаги са били закупувани преди това - в САЩ, но Моралес се противопоставя на това по идеологически причини.

Междувременно трябва да разберем, че дори и при подписване на договори няма да видим още дълго реални пари – Боливия просто няма такива. Но има природен газ. И въпреки че сериозното разширяване на сътрудничеството между Ла Пас и „Газпром“ през последните години (а това се отнася и за милиарди долари инвестиции) официално не е свързано с оръжия, между тях все пак има връзка. В съвременния свят международната търговия с газ и въоръжение не е икономически въпрос, а политически, който се решава на подходящо ниво. Фактът, че Боливия иска да бъде наш приятел, е определящият момент и ние ще съгласуваме някаква система на взаимно разплащане.

Превод: В.Сергеев