/Поглед.инфо/ Според западните медии и политици „руската инвазия в Украйна“ е само средство. А целта е „възраждането на СССР“. Точно за това уж мечтае руското ръководство, ако вярваме на изявленията, правени редовно на Запад. Откъде се появиха подобни подозрения, защо западният човек все още се страхува от Съветския съюз и към какво всъщност се стреми Москва?
Руското ръководство мечтае за възстановяване на Съветския съюз. Тази мисъл на Запад се излъчва от всякъде. Озвучава се от висши представители на Държавния департамент, Белия дом и Конгреса. За това пишат журналисти от всички издания – от леговището на либералите “Ню Йорк Таймс” до резервата на тръмпистите “Фокс Нюз”. И накрая, същата тема се експлоатира активно от западни режисьори от всички жанрове.
Освен това въпросът „защо“ обикновено е последван от емоционални отговори. Като 69-годишен политик, чиято кариера е към залеза, г-н Путин е решен да излъска наследството си и да отмени това, което той нарича катастрофата на ХХ век: разпадането на Съветския съюз. Изданията в държава, в която сегашният президент идва на власт на 77, а предишният на 70, разказва за “залязващата кариера” на 69-годишен политик...
Има и проблеми с разсъжденията. „Путин ще възстанови Съветския съюз по начина, по който го вижда – и няма да спре с Украйна“, казва американският конгресмен Майкъл Валц. “Путин е фокусиран върху идеята, че бившите сателитни държави на Съветския съюз като Украйна са по същество руски поради предишната си привързаност към комунизма. И макар това да не е вярно, този подход дава на Путин, в очите на московските му привърженици, мандат да разшири руското влияние в Европа”, допълва политикът.
Г-н конгресмен знае малко за историята на Русия и постсъветското пространство. Почти всички настоящи постсъветски републики (с изключение на Армения, Грузия, Литва и Молдова) не са имали държавност в сегашните си граници, преди Русия да дойде на тяхна територия. Тоест те са просто територии с различни националности, живеещи там или редица протодържавни образувания. Всички те са близки до Русия не поради комунизма (който се появява едва през ХХ век), а защото са израснали и се формирали в рамките на руското културно и икономическо ядро в продължение на няколкостотин години.
Ненужни суверенитети
И точно тази близост всъщност е основната причина Западът да разсее мита за желанието на Русия да възстанови Съветския съюз. Факт е, че това „възстановяване“ се отнася до всяка интеграционна политика на Москва в постсъветското пространство, включително обединението на редица държави в рамките на Евразийския икономически съюз. Което западните играчи, представени от САЩ и Европейския съюз, се опитват по всякакъв начин да торпилират.
В крайна сметка интеграцията води до укрепване на суверенитета – и преди всичко икономическия. „Резултатът от интеграцията в обозримо бъдеще е създаването на аналог на Европейската икономическа общност от Маастрихт. Тоест създаването на четири свободи на икономическа интеграция: безпрепятственото движение на стоки, услуги, хора и капитали – с перспектива за създаване на икономически и паричен съюз, но без преминаване към политически и военен съюз “, обяснява заместник-директорът. на Центъра за цялостни евразийски и международни изследвания на Висшата школа по икономика Дмитрий Суслов.
„Резултатът от интеграцията, като всяко бизнес начинание, е максимизиране на общите приходи и ползи. Евразийският икономически съюз дава възможност за възстановяване на икономическите вериги, за пресъздаване на индустрии, които бяха унищожени в много републики през 90-те години на миналия век. Един общ и по-голям пазар позволява привличането на повече инвестиции. Всичко това означава нови работни места и по-добри условия на живот за гражданите на евразийските държави”, обяснява Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб. “Военното измерение на интеграцията (не в рамките на Евразийския икономически съюз, а в рамките на ОДКС) ни позволява да защитим ползите, които сме създали от външни агресори. От терористични банди до западни поръчители на цветни революции, които имат за цел да уловят природните богатства на нашите страни Ясно е, че подобна перспектива ще направи постсъветските пазари, общества и суверенитет по-малко уязвими от западното влияние”, допълва той.
„САЩ и техните съюзници се опасяват, че интеграцията прави постсъветските страни по-силни. Те искат регионалните държави - например Беларус, Казахстан, Русия - да бъдат обект на американската политика, да се подчиняват на решенията на Вашингтон, както повечето страни от Стара Европа”, продължава Никита Мендкович. “Но интеграцията позволява да се създаде по-голям пазар, съвместно да произвеждате повече стоки, а не да се купуват на Запад, да се получават по-големи доходи, да се провежда по-независима икономическа, военна и други политики. Да се определя собственото бъдеще, а не да се чакат услуги от Съединените щати”, допълва той.
Егоистични цели
Освен тези общи за Запада „минуси“, САЩ и ЕС имат свои собствени причини да искат срива на интеграционните проекти на Русия.
„Съединените щати имат негативно отношение към всяка интеграция в постсъветското пространство по геополитически, идеологически и символични причини. Геополитически те се страхуват от възраждането на основен център на силата, който може да ги предизвика – и инерцията на това негативно възприятие продължава. Идеологически те смятат, че интеграцията около Русия възпрепятства демократизацията на Русия и превръщането ѝ в „нормална либерална национална държава“ в европейски смисъл – тоест държава, която ще предостави суверенитет на всички некоренни народи, които могат да претендират за това. Символично, защото фрагментираното постсъветско пространство е символ на победата на САЩ в Студената война“, казва Дмитрий Суслов.
Да, сега американските елити са разделени. Но повечето от групите са консолидирани в съпротивата срещу интеграционните проекти в Русия, просто защото всяка от тях има своя собствена причина. Прагматиците (които се застъпват за преговори с Москва) се страхуват от възкресението на руския център на силата. „Ястребите“ (желаещи да смажат Русия) се надяват да засилят дезинтеграционните процеси в нея. И носталгични по големите възможности на миналото, либералните глобалисти и неоконсерватори държат на малкото останали символи на бившата американска мощ. Така се формира американският антируски консенсус.
Що се отнася до Европейския съюз, евразийската интеграция, инициирана от Москва, разрушава мита, че Брюксел активно разпространява в европейското пространство.
„Европейският съюз се противопоставя на всяка рускоцентрична интеграция, защото ЕС се позиционира като единствения полюс на интеграция в пространството на Голяма Европа. А от гледна точка на Брюксел всички останали трябва да изграждат отношения с ЕС (включително чрез споразумения за асоцииране) на базата на правилата и нормите на Европейския съюз, а не да създават нещо свое, независимо. Отделните независими интеграционни проекти в постсъветското пространство подкопават монопола на ЕС“, казва Дмитрий Суслов.
Ето защо Европейският съюз по едно време беше категорично против субективността на Евразийската икономическа общност (която беше Евразийски икономически съюз до 2014 г.). Брюксел отказа да участва в диалог с интеграционните структури, като искаше да комуникира изключително директно с държавите. И беше иронично, дори сюрреалистично – в края на краищата, признавайки се в правото си да представлява своите държави-членки, Европейската комисия отказа на Евразийската икономическа комисия правото да представлява своите държави-членки.
По-дълбоко и по-ефективно
По този начин изявленията на САЩ и ЕС за желанието на Москва да възстанови СССР се използват не само за демонизиране на Русия на Запад (например за дискредитиране на руските предложения за сигурност), но и за омаловажаване на образа на Кремъл и неговите мотиви в очите на населението на постсъветските страни. Множество американски фондации, НПО и местни организации, финансирани от тях, разпространяват слухове за опитите на Русия да „превземе“ отново държавите от постсъветското пространство - и тези слухове, за съжаление, попадат на разорана почва. Един вид смесица от митовете на местната образователна система и интересите на някои местни групи, които се противопоставят на интеграционните процеси с Русия.
„Евразийските интеграционни процеси са възпрепятствани от корумпираните интереси на местните елити. По-специално, на формирането на общ енергиен пазар в ЕАИС се противопоставиха определени групи в Казахстан, които при затворен пазар биха могли монополно да диктуват цените на енергийните ресурси, като втечнен газ. Техният скок, между другото, беше причината за началото на протестите през януари този януари в републиката. А на влизането на Таджикистан в ЕАИС се противодейства от местни организирани престъпни групи, които паразитират върху труда на мигрантите в Русия. Защото ако бъдат легализирани в рамките на Съюза, тези групи ще загубят условията за рекет срещу работещите си сънародници“, казва Никита Мендкович.
Според някои експерти най-доброто противодействие на тази западна информационна политика ще бъде „историята на успеха“ на евразийската интеграция, която ще почувстват мнозинството граждани на страните членки на Евразийския икономически съюз. И за това трябва да задълбочим тази интеграция.
„На руската интеграционна политика липсват политическа воля и смелост за създаване на силни интеграционни институции, които ще имат реална власт. Същата слабост на Съда на Евразийския съюз позволява на страните членки просто да не изпълняват задълженията си. В условията на силни институции интеграцията би се осъществявала много по-динамично – както може да се види например в примера на ЕС. Един от основните двигатели на европейската интеграция е независимата и политически тежка Европейска комисия, както и силният Съд на Европейския съюз“, обяснява Дмитрий Суслов.
Западните медии и политици могат да се отпуснат – Москва не иска да изгражда отново Съветския съюз. Русия просто консолидира постсъветското пространство повече като Европейския съюз. И има пълното право на това.
Превод: В. Сергеев