/Поглед.инфо/ На 10 декември се навърши точно един месец от края на Втората война в Карабах. В Баку се проведе военен парад, чийто основен гост беше главният съюзник на Азербайджан, турският президент Ердоган. Изглеждаше, че азербайджанското общество и политическата класа трябва да бъдат обхванати от гордост и ентусиазъм за решителната победа над Карабах. В страната обаче има и недоволни хора. Защо?

Още в първия ден след прекратяването на огъня и подписаването на примирието на 10 ноември, президентът на Азербайджан Илхам Алиев обяви победа в "Отечествената война" и "възстановяването на териториалната цялост на Азербайджан". Освен това Алиев одобри поредния Ден на победата в страната редом до 9 май - 8 ноември. На този ден беше обявено установяването на контрол над Шуши, който играе важна роля в културно-историческия наратив на Азербайджан. По този повод в Баку и редица други градове на Азербайджан бяха проведени празнични демонстрации с фойерверки и танци.

Победата във втората война на Карабах не само върна редица територии на Азербайджан. Местните политолози казват, че „синдромът на Карабах“ (психологически последици от поражението в Първата карабахска война в началото на деветдесетте години) е разбит в азербайджанското общество. В продължение на десетилетия този синдром беше причината за радикални реваншистки настроения в обществото, съчетани със страхове от фрагментация и дезинтеграция на държавата. Очевидно е също така, че ситуацията предоставя на Илхам Алиев повече възможности да укрепи собствената си власт и позициите на управляващата партия “Нов Азербайджан”. Настоящото правителство на Азербайджан ще може да действа много по-свободно по отношение на опозиционните движения и редица неправителствени организации.

На пръв поглед цялото общество на Азербайджан трябва да изпита масивен морален подем и чувство за солидарност с ръководството на страната - но не всичко е толкова просто.

„Какво ще се случи с останалите райони ?“

След подписването на тристранното изявление Алиев заяви, че съгласно тези споразумения териториалната цялост на Азербайджан се възстановява и не може да се говори за статута на Нагорни Карабах. Независимо от това, липсата на съответните формулировки в самия договор породиха много теории и догадки за бъдещата съдба на непризнатата НКР - поне онези територии, които все още не са контролирани от Азербайджан.

Въпреки че държавните медии на Азербайджан също обещават пълно възстановяване на контрола над Карабах, сред гражданите на страната се чуват едни и същи въпроси: какво ще се случи със Степанакерт (или, както Азербайджан го нарича, Ханкенди), Мартуни (Ходжанд) и Ходжали? Азербайджанската армия не установи контрол над нито едно от тези населени места на 10 ноември.

Улична анкета, проведена от азербайджанския клон на “Радио Свобода”, според която мнозинството от анкетираните забелязват някои несъответствия между текста на документа и изявленията на президента на страната, свидетелства за подобни настроения в азербайджанското общество. Последните изказвания на Илхам Алиев, в които той изброява градовете на Карабах, върнати под контрола на Азербайджан, също бяха обрасли с теории на конспирацията, без да се споменават останалите, а именно Степанакерт (Ханкенди), Ходжали, Мартуни / Ходжаванд и Мартакерт / Агадере.

Някои политици в страната също обърнаха внимание на това - например, един от видните депутати на Мили Меджлис (парламента на Азербайджан) Расим Мусабеков: „Дори да откажем да обсъждаме какъвто и да е статут на Нагорни Карабах, разбира се, ще бъде обсъден самият правен статут на карабахските арменци. Но за целта самите арменци трябва да видят Шуши, която да стане утре толкова просперираща, колкото Габала. Така че да разберат, че тяхното бъдеще, възможността за развитие, е чрез помирение с Азербайджан. "

Освен това депутатът предполага как ще изглежда уреждането на проблемите на останалите територии: „Именно тогава Баку ще бъде готов да води диалог с фактически местни лидери, както с лидерите на арменската общност на Нагорни Карабах. И, разбира се, основното условие за този диалог ще бъде спазването на азербайджанската конституция и закон. В тази рамка, да, можем да водим разговор за културна автономия, местно самоуправление - всичко това е предвидено в Конституцията на Република Азербайджан ... "

Загрижеността относно прехвърлянето на териториите, които сега са в зоната на отговорност на руските миротворци в Азербайджан, често се изразява от арменската страна. В допълнение към традиционните обвинения срещу Никол Пашинян за "предаване на Арцах и Армения", има тревожни съобщения от самия Карабах. Например, бившият съветник на президента на непризнатата НКР и арменски политолог Тигран Абраамян заяви на страницата си във “Фейсбук”, че азербайджански войници спокойно пазаруват заедно с руските миротворци в магазините на Степанакерт. Трудно е да се каже колко надеждни са тези новини, но в опозиционните медии на Армения циркулират лозунги, че Пашинян е дал съгласието си за ликвидацията на арменската държава в Карабах.

"Няма пари - дайте земя"

Непълното удовлетворение от резултатите от войната в Азербайджан се илюстрира от друг пример. Въпреки факта, че Илхам Алиев многократно е заявявал, че няма териториални претенции към Армения, напоследък дискусиите за присъединяването на Зангезур към Азербайджан зачестиха в Баку. Зангезур е историко-географски регион в южната част на Армения, който в периода 1918-1920 г. също е оспорвана територия между азербайджанци и арменци поради компактното пребиваване на двата етноса в този регион.

Основата за подобни изявления беше деветият параграф на Споразумението за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах, според който Армения гарантира безопасността на транспортната комуникация между Азербайджан и Нахичеванската автономна република. Предвид победоносната еуфория в Баку и паниката в Ереван в първите дни след мирното споразумение, тази ситуация беше погрешно изтълкувана като прехвърляне на арменско-иранската граница към Азербайджан, въпреки че това не беше споменато в самия документ. По-късно, на фона на обещанията на президента Алиев да принуди Армения да плати обезщетение за щетите, нанесени по време на двете войни, азербайджанските и турските медии започнаха да изказват предложения за разрешаване на въпроса за финансовата компенсация чрез прехвърляне на Зангезур в Азербайджан.

„Знаем, че Армения няма такива пари и международният съд, след като разгледа иска на Азербайджан, ще ѝ наложи задължения за плащане на репарации. В историята вече е имало случаи на заместване на материални и парични репарации с териториални. Така Съветският съюз, спечелвайки Великата отечествена война, взема част от германската провинция Източна Прусия заедно със столицата Кьонигсберг, от Япония Курилските острови, така Армения може, например, да се разплати със Зангезур “, смята Комисарят за Азербайджан на Международния комитет за защита на правата на човека Елчин Ахундзаде.

Водещият Екрем Ачикел говори в подобен дух в ефир, отбелязвайки „ Ако Пашинян предаде Зангезур, не се изненадвайте“. Забележително е, че телевизионното предаване показа карта, на която южните райони на Армения са подчертани в червено със знамето на Азербайджан, което включва орнамент от знамето на непризнатата Нагорно-Карабахска република.

Говорейки във встъпителната си реч на парада на победата в Баку, Илхам Алиев заяви: „Иреван, Зангезур, Гойча (регион на езерото Севан) са историческите територии на Азербайджан“. Подобни изявления не изразяват пряко териториални претенции срещу Армения. Алиев отговаря на многократните изказвания на Никол Пашинян с аргумента, че Азербайджан има същата историческа връзка с някои територии на съвременна Армения, както Армения с Карабах. В същото време с помощта на подобна реторика Азербайджан дава ясно да се разбере, че предпочита да изгражда по-нататъшни отношения с Армения именно от позицията на силата.

Карабахската рецепта за укрепване на властта

Разбира се, военните успехи на Азербайджан направиха възможно укрепването на имиджа на освободител и национален лидер на Алиев вътре в страната. Но имиджът на президента Алиев няколко месеца преди войната в страната беше различен. Липсата на решение на карабахския конфликт създаде у хората впечатлението, че азербайджанските власти не възнамеряват да предприемат активни стъпки за връщане на Карабах под свой контрол или че външнополитическият натиск върху сегашните власти не го позволява.

Този образ на властите, примирени със загубата на Карабах, се използваше активно от опозиционните сили на Азербайджан от самия край на Първата карабахска война. Подобна реторика беше наложена върху популярната сред населението теория на конспирацията, според която предишният президент на Азербайджан Гайдар Алиев „продава Карабах в замяна на укрепване на властта си“. Всъщност идването на власт на Гайдар Алиев през 1993 г. е придружено от осезаеми териториални загуби. През първите месеци от царуването на Алиев-баща регионите около Агдам, Физули, Джебраил, Кубатлъ и Зангелан бяха загубени. Ето защо управлението на Алиеви отдавна се свързва сред азербайджанците с поражение във войната. Бунтът на специалните части през 1995 г., който заплаши властите на Гайдар Алиев, стои именно на позициите на реваншизма и е израз на несъгласие с такъв курс от силите за сигурност.

В същото време държавната пропаганда през тези 26 години сочи отговорността на Народния фронт на Азербайджан (либерално-националистическата партия, която идва на власт с разпадането на СССР) за провала в организирането на отбраната на населените райони. Самият Илхам Алиев многократно е заявявал, че конфликтът в Карабах е наследството на Народния фронт.

Кулминацията на това противопоставяне на мнения бяха спонтанните протести в Баку на 16 юли 2020 г., призоваващи за обявяване на война на Армения. На този ден протестиращите успяха да нахлуят в сградата на парламента на републиката. Така азербайджанските власти се сблъскаха с неконтролируема народна опозиция, представена от „военната партия“. Сега можем да кажем, че президентът на Азербайджан е успял да прехване инициативата и да обедини около себе си реваншистко настроеното население и да се отърве от обвиненията в поражение.

След края на военните действия обаче преобладаващо прозападната опозиция на Азербайджан намери нова причина да обвини правителството в „предателство на националните интереси“. Тази причина беше именно въпросът за въвеждането на руските миротворци и съдбата на останалите региони на Нагорни Карабах. Няколко часа след публикуването на тристранното изявление, проевропейската партия „Републиканска алтернатива“ публикува собствено мнение по приетия документ на страницата си във “Фейсбук”. Пресслужбата на партията отбеляза, че разполагането на руски миротворци би било сериозна пречка по пътя към „решителни действия на Азербайджан“ (т.е. по-нататъшни военни действия срещу НКР), а несигурността при прилагането на гражданската администрация в останалите градове принуждава партията да гласува срещу тази декларация в парламента.

Лидерът на гореспоменатия Народен фронт на Азербайджан Али Каримлъ, който заема поста държавен секретар през 1993 г., говори с още по-агресивен тон. В обръщението си опозиционният политик отбеляза, че разполагането на руските миротворци в Нагорни Карабах е точно повторение на събитията от 1920 г., когато Азербайджанската демократична република е премахната след влизането на Червената армия в Баку. Каримлъ каза още, че при това състояние на нещата Карабах го очаква съдбата на Приднестровието и Южна Осетия.

Въпреки това, местните опозиционери не успяха да повлияят по някакъв значителен начин на обществените настроения. Понастоящем разполагането на руски миротворци се възприема от населението на Азербайджан като необходима мярка за потушаване на провокациите по време на завръщането на арменското население в Карабах и за подготовка за прехвърляне на властта към азербайджанските граждански структури (възможността за провокации от Азербайджан, разбира се, е посочена и в Армения).

Любопитно е, че знамената на Руската федерация започнаха да присъстват на тържествата в Баку заедно със знамената на Турция и Пакистан. Това може да означава, че при цялата неутрална позиция на Кремъл Русия се разглежда в Баку като съюзник на Азербайджан по въпроса за Карабах. Поне е възможно официален Баку да иска да създаде точно такова впечатление.

Превод: В. Сергеев