/Поглед.инфо/ Изявлението на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексий Данилов за невъзможността за изпълнение на Минските споразумения е многостранно , но ключовата идея е: „Изпълнението на Минските споразумения означава унищожаване на страната.“ Данилов призова Запада да не оказва натиск върху Украйна, за да изпълни Минските споразумения, тъй като това ще предизвика опасна нестабилност и хаос: „Ако те настояват за изпълнението на Минските споразумения във вида, в който са, ще бъде много опасно за страната ни. Ако обществото не приеме тези споразумения, това може да доведе до много тежка вътрешна ситуация...”.

На следващия ден, 1 февруари, президентът на Украйна Владимир Зеленски, на пресконференция след среща с британския премиер Борис Джонсън, изрази недоволството си от всички клаузи на Минските споразумения, като същевременно отбеляза, че споразуменията днес са единственият формат, "това работи."

Зеленски заяви следното: „Не искам да говоря за пунктовете на Минск. Не съм доволен от всички пунктове. Ние имаме различно отношение (с Русия - Д.Б.) към поредността на изпълнение на определени точки. Но ние сме възрастни момчета. Трябва да направим нещо, което може да деокупира нашите територии...”. Що се отнася за „реда за изпълнение“ и „възрастните момчета” – тук той попадна в точката. Не случайно Германия преди време пое инициативата и така се появи „ формулата на Щайнмайер “!

Зеленски добави също, че Киев, успоредно с Нормандския формат, договаря тристранни и двустранни формати за преговори с Русия. В същото време, обръщайки всичко с главата надолу, той се опита да си представи как Киев застава начело на процеса: „Ние се борим поне нещо да работи. Призоваваме лидерите на четирите държави непрекъснато да се събират в нормандския формат и разбирате лидерът на коя страна все още не е решил дали да се събира или не.

Намеците на Зеленски са много прозрачни - Русия уж не иска „да се събира“ в нормандския формат. Но да предлагаш да се съберем просто така, е нищо, всичко се е обсъждало многократно от далеч не една година, задълженията на Украйна за изпълнение на Минските споразумения са определени от самите споразумения... Ала нищо не се изпълнява от Киев, включително конкретните решения от предишните срещи на четворката.

Тези изявления от Киев попадат на своето логично място в поредицата от събития. Припомняме, че миналата седмица имаше среща на политически съветници на държавните глави на Нормандската четворка , на която според Дмитрий Козак, който представлява руската страна, страните се споразумяха да постигнат общо разбиране за клаузите на Минските споразумения. Така изявленията и на Данилов, и на Зеленски отново се отблъскват дори от слабите резултати от последната среща на политическите съветници. Така че една крачка напред, две крачки назад - това е логиката на украинската страна в действие.

Какъв е резултатът? Данилов всъщност говори за отказа на Украйна да спазва споразуменията, а Зеленски казва, че това е „единственият формат“, който изглежда може да работи, въпреки че не е доволен от нито една от точките. Тоест секретарят на СНБО и президентът изразяват една и съща и в същото време различна позиция.

Възниква въпросът - с какво са свързани тези послания от името на ръководството на Украйна? Нека отново да разгледаме събитията. Наскоро президентите на Русия и САЩ, САЩ и Украйна проведоха разговори, осъществи се пътуването на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен - Русия-Европа-Украйна.

Тогава се състоя споменатата вече среща на политическите съветници на ръководителите на страните от Нормандската четворка. Изявленията на Зеленски и Данилов са показател за загриженост. Загрижеността може да бъде свързана само с факта, че западните съюзници вече предявяват към Киев не тези искания, които се очакваха там, а именно изискват да се изпълнят Минските споразумения. По една проста причина, за която говори самият Зеленски, просто няма друг реален формат, просто няма други споразумения.

В този контекст става ясен смисълът на интервюто и изявленията на Данилов – да се доведе до знанието на Вашингтон позицията, че изпълнението на споразуменията уж ще доведе до „унищожаване на Украйна“. Зеленски от своя страна твърди, че Западът оказва натиск върху Киев за изпълнението на споразуменията под натиск и заплахата от „руска агресия“.

При това в същото време всичко се представя така, че „руската агресия“ се превръща в своеобразен свръх-повод: от една страна Русия е заплашена от санкции, от друга страна „САЩ оказват натиск върху Киев с темата за „нападението на Путин“, която срива финансовата система на страната и ги „принуждава да искат заеми от Вашингтон, обвързани с политически условия.“ Добавете към това доставките на оръжие от Обединеното кралство, Канада, Полша и други, и получаваме съвсем многостранна картина.

По думите на Данилов директно и Зеленски завоалиран, може да се прочете намерението да се упражни поне някакъв натиск върху Вашингтон, а именно върху администрацията на Джо Байдън, както Киев някога си играеше с администрацията на Доналд Тръмп.

Именно това е целта на тези изявления във връзка с изявленията на Данилов -натиск върху Байдън, които те се опитват да „засрамят“, намеквайки за неговия „сговор“ с Путин по отношение на Украйна, в който Вашингтон изисква от Киев да спазва Минските споразумения.

Резултатите от това могат да бъдат непредвидими, - плаши Данилов, - Украйна ще стане друга, а не тази, която ще продължи да се стреми към Запада, към евроатлантическите структури.

Честно казано, тази ситуация може да бъде чувствителна за Байдън - изборите за Конгрес са точно зад ъгъла, Републиканската партия е на път да спечели мнозинство там. Организирането преди изборите на скандал за "сговора" на Байдън с руснаците, относно „предаването на Украйна от демократите“, /въпреки доставката на оръжия/, надали може да се окаже от полза за настоящата американска администрация. В САЩ отлично знаят как от нищо да раздуят скандал, дори не е изненадващо.

Как ще реагират Западът и Щатите на тези изявления? – това е интересен въпрос. Може да се счита, че вече имаме отговор, но този отговор не е към Украйна, а за Русия: доставката на оръжия за Украйна, забавянето на отговора на въпроса за международните гаранции за сигурност, противоречивите твърдения, че Минските споразумения са формат едновременно „мъртъв, но активен“.

В същото време Европа все още таи надежди по отношение на изпълнението на Минските споразумения, тъй като за нея това е въпрос не само на икономическа и миграционна сигурност, но и на енергийна сигурност.

В заключение, нека анализираме какво е имал предвид Данилов, когато казва, че „прилагането на споразуменията ще унищожи Украйна“. Целият въпрос е за каква Украйна говорим. За Украйна след Майдана, която избра национализма за своя идеология и антирускостта за основен вектор на външната политика.

Украинският политически режим се страхува да спазва договореностите по очевидни за него причини – те с размах ще се сблъскат със стената на една нова реалност, тази стена – това е формирането на новата политическа конфигурация.

Такава конфигурация, в която факелните шествия, почитането на Бандера и други като него, възможността да се пренаписва историята в такъв мащаб и със сегашната възхитителна лекота и да се популяризира идеята за присъединяване към НАТО са застрашени.

Следователно наистина има заплаха - за Данилов, Порошенко, Зеленски и други фигури в съвременна Украйна. В крайна сметка, когато прилагат споразуменията от Минск, украинските политици ще трябва да се сблъскат с нова реалност, в която ще трябва да се конкурират с онези политически сили, които досега се стремяха да унищожат както политически, така и физически, те ще трябва да се доближат до социалната и културната политика, икономиката и енергетиката без любимите им идеологически лъжи. Настоящите политици на власт нямат нужда от такава Украйна.

Превод: ЕС