/Поглед.инфо/ Френският външен министър сподели подробности за хуманитарната мисия, която страната му организира, за да помогне на народа на Нагорни Карабах. Става въпрос за изпращане на хирурзи и медицинско и хирургично оборудване в региона.
От своя страна САЩ се ограничиха с отпускането на пет милиона долара на Международния комитет на Червения кръст и други неправителствени организации, които предоставят помощ на хората, засегнати от неотдавнашното изостряне на конфликта.
Явната липса на ентусиазъм на Париж и Вашингтон за мира в Карабах - както в риториката, така и в действията - потвърждава коректността на Сергей Лавров, който спомена демонстрацията им на „ранена гордост“.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев каза същото, иронично отбелязвайки, че САЩ и Франция, „макар и със закъснение, също изразиха положителното си отношение" към постигнатото споразумение.
И според установената традиция Анкара не се церемони при избора на думи. Говорител на турския президент заяви, че Западът, представляван от НАТО и ЕС, в продължение на тридесет години не е бил в състояние да представи "конкретни и реалистични предложения" за конфронтацията на Карабах, докато Русия и Турция са успели да "постигнат взаимно разбирателство".
Веднага започнаха да пишат, че споразуменията за Нагорни Карабах са се оказали болезнено поражение за Запада - особено за САЩ и Франция, които заедно с Русия са съпредседатели на Минската група на ОССЕ за намиране на начини за мирно разрешаване на този конфликт.
Ако вярвате на журналистите от „Нешънъл Интерест“, този път Западът успя да проспи всичко. Възобновяването на военните действия и подписаното споразумение, според което в региона бяха въведени руски миротворци, бяха изненада за него. Изданието обвинява за случилото се американското разузнаване, което дори и не е успяло да получи информация за преговорите между Путин и Ердоган, а резултатът е чувствително отслабване на американските позиции в региона.
В действителност обаче ситуацията е още по-лоша, тъй като позицията „разузнаването не е си е свършило работа“ позволява да се прикрие много по-големият характер на провала на САЩ в цялата тази история.
Уреждането на Карабах, въпреки относително локалния характер на конфликта, бележи принципно нов етап в промените, през които преминава глобалната политическа система. Това беше първият път, когато САЩ и Европа се оказаха ненужни и нежелани партньори едновременно за всички участващи страни.
Най-важният маркер на западната хегемония през последните три десетилетия е нейното повсеместно разпространение и широко разпространено търсене. Във всяка ситуация, във всеки конфликт - дори в значителна част от вътрешнополитическите в различни държави - винаги е имало сили, които са се обръщали към Запада, обръщали са се към него за подкрепа, разчитали са на помощ и често са я получавали под една или друга форма.
Като експресивен за този подход можем да си припомним епизода в Крим през пролетта на 2014 г., когато украинските военни се опитаха да „щурмуват“ руско военно съоръжение с викове „Америка е с нас“. Това, разбира се, изглежда нелепо, но в същото време много точно отразява начина на мислене на значителен брой хора, включително високопоставени, по цялата планета - от Беларус до Венецуела, от Сирия до Хонконг.
Нещо повече, това състояние на нещата се подкрепя целенасочено от Запада, който, естествено, е заинтересован да остане последна инстанция и да притежава, ако не контролен пакет, то поне правото на вето върху всеки проблем и конфликт в света. Това всъщност е един от основните компоненти на неговото геополитическо господство.
Настоящото уреждане на Карабах се оказа уникално с това, че Западът беше откъснат от него едновременно от всички участващи партии. Това е още по-впечатляващо, тъй като процесът на преговори очевидно не беше лесен, което беше отразено в официалните изявления на участващите столици, които на места бяха доста резки.
Вместо обаче, според установената световна традиция, да тласнат САЩ или Европа да участват, за да затвърдят позициите си, всички единодушно се придържаха към убеждението „ще се разберем помежду си“.
И те наистина се разбраха - всъщност, след като поставиха Запада заедно с останалия свят пред свършения факта на постигнатите споразумения и дори започнаха да ги прилагат.
Това нанесе много мощен удар по друг крайъгълен камък на американското влияние и претенции за специален статут в световната система. И както показва практиката, първият опит - още повече успешен - със сигурност ще бъде последван от други.
Не е изненадващо, че американците предпочитат да обяснят инцидента със случаен провал на разузнаването. Това е по-просто и по-удобно от осъзнаването и, още повече, публичното признание, че всъщност мирът в Нагорни Карабах означава поредната тектонична промяна в световната политическа система, постепенно лишаваща САЩ и Запада като цяло от изключителния му статут в нея.
Превод: В. Сергеев