/Поглед.инфо/ По повод 28 години от преименуването на Българската комунистическа партия в Българска социалистическа партия.
Преименуването на водещата тогава партия в България може да бъде разгледано в няколко аспекта. На първо място трябва да се има предвид международният контекст на преустройството в СССР и страните от разпадащия се през 1989-1991 Източен блок, който е свързан рухването на комунистическите режими, с отмяната на идеологическия и властовия монопол на комунистическите партии в Съветския съюз, Чехословакия, Полша, България, Унгария, Румъния. Освен това много от тези комунистически партии, особено в Централна Европа, се разпадат и отстъпват властта на организираните опозиционни сили – в Полша, Чехословакия, Унгария. На Балканския полуостров положението е по-специфично, тъй като в Румъния, макар да има политическо напрежение, завършило с екзекуцията на семейство Чаушеску и забраната на Румънската комунистическа партия, по същество се извършва преход, при който структурите на бившата компартия биват използвани за създаването на Фронта за национално спасение на Йон Илиеску, а и намесата на Михаил Горбачов и съветското ръководство в румънските събития от 1989 година е очевидна.
Ако трябва да говорим за промяната на името на БКП от идеологическа гледна точка, то промяната в идеологическия курс, зададен още през 20-те – 30-те години на миналия век (марксизма-ленинизма) започва още с икономическите реформи, обусловени от решенията на Декемврийския пленум на ЦК на БКП от 1988 г. за създаване на държавни и частни фирми, за насърчаване на частната инициатива в селското стопанство и пр. По такъв начин чрез икономически изменения БКП се тласка и към промяна на своята идеология. Този процес става по-конкретен след 10 ноември 1989, когато в партията се оформят идейни течения, легитимирани на ХІV й конгрес. Проявява се социалдемократическа тенденция поради решимостта на Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов да преориентират БКП към западноевропейските социалисти и социалдемократи. Така в приетия на ХІV конгрес Манифест за демократичен социализъм Българската комунистическа партия се отказва от диктатурата на пролетариата и от редица постулати на Маркс, Енгелс и Ленин, залегнали в основата на комунистическата доктрина, но и на тоталитарния социализъм, изграден в България през 1948-1989 година. В приетата предизборна платформа се признава необходимостта от преход към социална пазарна икономика, с други думи въвеждане на капиталистически механизми в националното стопанство, за което говори и Тодор Живков в доклада си на 10 ноември 1989 г.
В този смисъл е закономерно организирането на общопартиен референдум за промяната на името на БКП, който се провежда от 18 до 24 март 1990 г. По това време Комунистическата партия все още наброява около 1 милион членове, въпреки че Съюзът на демократичните сили вече се организира постепенно като основна политическа сила, но комунистите продължават да контролират почти напълно партията и държавата, независимо от конституционните промени и решенията на Националната кръгла маса. Резултатите от референдума и убедителната победа на тези, които искат промяната на името от комунистическа в социалистическа свидетелства за това, че социалдемократическата тенденция взима връх в БКП в началото на 1990 г. под влияние на процесите в другите източноевропейски страни, както и в Съветския съюз.
От днешна гледна точка смяната на името на БКП в БСП е била неизбежна с оглед на процесите в световен и европейски мащаб. В заключение искам да подчертая, че за 28 години Българската социалистическа партия претърпява реално три идеологически трансформации – първата е осъществена през 1990 и за нея стана дума по-горе, втората е дело на Георги Първанов и неговото обкръжение, което през 1997-2001 превръща Социалистическата партия в партия от социаллиберален тип, възприела неолиберализма. Третата трансформация е извършена от Михаил Миков и тогавашното ръководство на БСП през 2014-2016 г. и е свързана с новия ляв курс на партията, който е утвърден на заседание на 49 конгрес на 7 май 2016 г.