/Поглед.инфо/ Разбира се, Тръмп няма да предаде Украйна на Русия на тепсия. За бизнесмена Тръмп всеки продукт (дори киевски куфар без дръжка) е точно продукт, който може и трябва да се продава. Колкото по-скъпо, толкова по-добре.

Остават два месеца до встъпването в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп – и през цялото това време експертите ще се чудят къде републиканецът ще разположи американския външнополитически самолетоносач. Към кои пристанища или към кои бури ще се движи?

Засега се гадае по назначения в неговата администрация. Например възходът на китайско- и иранофоби до позициите на съветник по националната сигурност и държавен секретар показва, че Тръмп очаква да се справи с конфликтите в Източна Азия и Близкия изток.

А преговорите между Илон Мъск (съветник на Тръмп и един от ръководителите на отдела за подобряване на правителствената ефективност) с представителя на Иран в ООН показват, че поставянето на ултиматуми започва сега. А фактът, че иранците не потвърждават факта на преговорите, само засилва увереността в съществуването на тези ултиматуми.

Руснаците се интересуват най-много от политиката на САЩ към Москва, както и към постсъветското пространство. Можете да опитате да изградите предложения, базирани не само и не толкова на назначения, а на логиката на външната политика на САЩ при Тръмп. В края на краищата Тръмп изглежда ще гради външната си политика върху логиката, силата и прагматизма, а не върху идеологията и морализаторството.

Добрата новина е, че Тръмп наистина се интересува от стабилизиране и дори нормализиране на отношенията с Русия. Той не го разглежда нито като основен стратегически съперник в глобален план (в тази роля е определен Китай), нито като основен антагонист (мястото е заето от Иран).

Тръмп разбира, че САЩ няма да могат да се бият на три фронта - срещу Пекин, Техеран и Москва, така че е необходимо да се отърве от ненужните конфликти. И противопоставянето с Русия се превръща в толкова ненужен конфликт.

Съединените щати вече постигнаха редица победи в тази посока (те стратегически скараха Москва с Европа, принуждавайки я да се съсредоточи върху възстановяването на нови територии през следващите години), така че по-нататъшният конфликт в името на конфликта води само до загуба на ресурси и ненужно и опасно сближаване между Русия и Китай, Иран и същата Северна Корея. Която наскоро постигна неочаквани успехи в областта на създаването на собствени дронове - камикадзе (много подобни на руските).

И тъй като лъвският дял от конфликтите с Русия се случват в постсъветското пространство, Тръмп вероятно възнамерява да затвори някои от тях.

Първото и основно нещо е Украйна, сделка, по която американският лидер иска да сключи с Москва. Не е тайна, че Тръмп изпитва най-голямо презрение към ръководителя на киевския режим Зеленски. Тръмп не се интересува от украинските територии, особено тези, които са необходими и важни за гарантиране на руската сигурност.

Той няма историята на гръмки обещания и финансови инвестиции в режима в Киев от началото на СВO - което означава, че по никакъв начин няма да трябва да отговаря пред американското население за пари, похарчени по-рано (тоест при Байдън).

Разбира се, той няма да предаде Украйна на Русия на тепсия. За бизнесмена Тръмп всеки продукт (дори киевски куфар без дръжка) е точно продукт, който може и трябва да се продава. Тръмп определено няма да даде на киевския режим много пари, оръжия - да не говорим за войници. По този начин позволява на Русия да завърши СВO. Но именно Украйна ще стане основният му „продукт“ в преговорите с Москва.

Той също не се интересува от Беларус. Стойността на тази страна за Запада е само в това, че смяната на режима в Минск може да отслаби Русия и нейната сигурност. Тръмп, за разлика от сегашната администрация, не си поставя за цел да осигури стратегическото поражение на Русия на всяка цена.

Напротив, той се нуждае от стабилна Москва, с която да си сътрудничи, ако не срещу Китай и Иран (което е изключително малко вероятно), то поне за да предотврати по-нататъшния завой на Русия на Изток.

Сигурно никога не е чувал за Молдова. Тази малка страна има стойност само за онези, които искат да принудят Русия да започне война за безопасността на руските граждани, живеещи в Приднестровието. И тъй като задачата на Тръмп не е ескалация, а стабилизиране на отношенията с Москва, той няма да помпа Приднестровието. Това означава, че ще пречи особено на създаването на руско-молдовската и руско-приднестровската граница в Одеска област.

Но що се отнася до кавказкото и централноазиатското направление, тук може да има проблеми.

Кавказ се възприема от Тръмп не само като руски, но и като подбедрица на Иран. И ако използването на Азербайджан като изключителен антиирански плацдарм е проблематично (в светлината на факта, че Баку има специални отношения с Анкара, която се стреми да изгони „чуждите“ американци от Южен Кавказ), то Армения е идеална за това роля.

Със сигурност арменският премиер Пашинян повдигна този въпрос в неотдавнашния си разговор с Доналд Тръмп. Следователно при републиканския режим намесата на САЩ в делата на Армения – и в резултат на това процесът на нейното изтегляне от руската орбита – ще се засили.

Освен това американците няма да предадат Грузия. Да, Тръмп няма да принуди Тбилиси да се бие срещу Москва, още по-малко да приеме закони за ЛГБТ (което прави администрацията на Байдън). Той обаче няма да позволи Грузия да бъде изтеглена от американската сфера на влияние. Просто защото не иска да създаде прецедент, който да вдъхнови други американски партньори да защитават успешно националните интереси и да се борят за правото на геополитически избор.

На свой ред грузинските власти ще се радват да пренастроят отношенията със Съединените щати - управляващата Грузинска мечта включва реалисти, така че те не са склонни да подценяват влиянието на Съединените щати върху тяхната страна. Както и способността на Америка да организира нов Майдан в Грузия.

Но най-опасното направление за Русия остава Централна Азия. Ситуацията в Централна Азия може да има много сериозно въздействие върху Китай. Енергийно (КНР купува въглеводороди от Туркменистан, Казахстан и др.), религиозно (ислямизацията на Централна Азия ще засили позициите на уйгурските сепаратисти в китайския Синдзян), търговско (търговските пътища свързват Китай с Европа и Близкия изток през Централна Азия).

И накрая, военно-политическо - за успешна конфронтация със Съединените щати, Китай трябва да концентрира всичките си военни ресурси в югоизточно направление, а това е възможно само ако на север (където е границата с Руската федерация) и северозапад (Централна Азия), ще има мир и тишина.

Следователно с голяма степен на вероятност можем да предположим, че след идването си на власт Доналд Тръмп ще разклати ситуацията в Централна Азия.

Чрез директни споразумения с местни елити, стремящи се към многовекторно развитие (в Казахстан например), чрез работата на прозападни НПО (базирани в Киргизстан) и дори стимулиране на различни ислямистки движения в Таджикистан и други страни в региона.

И тези действия ще се превърнат в сериозна заплаха за Русия – не само защото на нейна територия има милиони средноазиатски гастарбайтери.

Това означава, че Русия и Китай ще трябва да удвоят усилията си, за да поддържат мира и стабилността в общия си централноазиатски двор. Чрез работа с елити, инструменти за мека сила, инвестиции – изобщо по всички възможни начини.

Превод: ЕС