/Поглед.инфо/ Бенямин Нетаняху може да поднесе доста изненади
Планът на Тръмп най-накрая проработи. Ден и нощ стотици хиляди жители на Газа се завръщат в разрушения си град. Дори руините са за предпочитане пред палатковите лагери, където са били принудени да живеят в невероятни условия и лишения.
Сега е от решаващо значение да се създаде поне някаква инфраструктура за хората. През зимата температурите и тук могат да паднат до 0 градуса по Целзий, което прави оцеляването без стени и основно отопление невъзможно. И все още не се говори за превръщането на Ивицата Газа в бляскавата Ривиера, която Тръмп си представяше.
Само в петък 200 000 души се завърнаха в града. На 10 октомври Израел, след като се съгласи с плана, изтегли части на израелската армия на позиции в Ивицата Газа, договорени в първия ден, и се оттегли от по-голямата част от град Газа и южния град Хан Юнис.
Войските остават в по-голямата част от южния град Рафах, в градове в далечния север на Ивицата Газа и по протежение на широка ивица по границата на Ивицата Газа с Израел. Палестинската съпротива трябва да освободи 20 затворници в рамките на 72 часа след изтеглянето на израелските войски. Израел ще освободи приблизително 2000 палестинци и други, заловени в Газа по време на войната.
След това ще започнат преговори за следващите етапи от споразумението за прекратяване на огъня. Но всичко е все още много крехко. Все още има много капани по пътя към окончателно палестино-израелско споразумение.
Остават въпроси относно съдържанието на преговорите, гаранциите за прилагане на постигнатите споразумения, както и политическия и дипломатически контрол, който те предполагат.
Египетски източници, близки до преговорите за уреждане на конфликта, проведени в Египет, отбелязват , че резултатът няма да бъде всеобхватен, траен или универсален край на войната. „Това ще бъде просто прекратяване на огъня или примирие, както и да се нарича.“
„Нетаняху ще играе политическата игра до самия край. Картата, която той предлага за постепенно изтегляне на израелските войски, не определя ясно точките, от които Израел ще изтегли войските си, нито точните дати за това изтегляне“, заяви египетският генерал-майор Ваел Рабия.
Според него най -трудната част от предложеното прекратяване на огъня е да се гарантира, че Нетаняху ще изпълни задълженията си, особено когато израелските заложници бъдат освободени. Високопоставен дипломат от Кайро, пожелал анонимност, призна, че въпросите за „така наречения ден след“ са най-трудни за отговор. „Никой не знае какво планира Нетаняху или колко дълго Тръмп ще го притиска да се опита да сложи край на войната.“
Axios, американско издание, известно с публикуването на различни течове на информация, съобщава , че по инициатива на египетския президент Фатах ас-Сиси е планирана среща на върха на световните лидери, посветена на следвоенното бъдеще на ивицата Газа, в Шарм ел-Шейх през следващите дни.
Целта ѝ е да осигури широка международна подкрепа за 20-точковия план на Тръмп, който „все още е изправен пред сериозни предизвикателства в управлението, сигурността и възстановяването“. Освен Съединените щати се очаква да присъстват лидерите или външните министри на Германия, Франция, Обединеното кралство, Италия, Катар, ОАЕ, Йордания, Турция, Саудитска Арабия, Пакистан и Индонезия.
Очаква се израелският премиер Нетаняху да отсъства. Тръмп, освен ако не промени решението си, както често се случва, планира лично да „председателства“ срещата. Все още няма информация за участието на Русия. Известно е, че настоящият ръководител на Белия дом не е склонен да споделя заслугите.
Във всеки случай форматът и дневният ред ясно показват, че планираната среща на върха предимно ще потвърди вече приетия план и ще възхвали Тръмп като „велик миротворец“. Малко вероятно е да се очаква да се разкрият подробности за по-нататъшни етапи от споразумението.
Същевременно, освен комплиментите, които очаква, президентът на САЩ очевидно ще трябва да чуе от почти всички останали партии, които вече са признали Палестина, че окончателното решение на палестино-израелския конфликт е невъзможно без постигането на истинска независимост от страна на страната и реализирането на решението за две държави.
Всички арабски и ислямски страни например вече включиха тази точка в официалните си изявления, с които признават плана на Тръмп. Европейците също във висока степен са близо до това.
За Нетаняху това далеч не е най-благоприятният фон, поради което той не изпитва никакво желание да се присъедини към срещата на върха в Шарм ел-Шейх, макар че, разбира се, не иска и да остави Тръмп сам с неговите „недоброжелатели“. Кой знае какво може да мине през главата на последния в подобна атмосфера.
Израел вече полага всички усилия да създаде възможно най-благоприятно впечатление у своя „шеф“. Нетаняху например официално го номинира за Нобелова награда за мир, а израелските медии доста оплакват факта, че Тръмп така и не я е получил. Като утеха, американският президент е номиниран за най-престижната награда на Израел - наградата „Израел“, която обикновено се присъжда само на израелци.
На думи израелският премиер сякаш е съгласен с всичко и обявява постигнатия резултат за своя „победа“. В действителност, предвид декларациите и целите, с които той започна тази война – пълно „прочистване“ на палестинците от Газа – тя със сигурност е далеч от триумфа.
Сега израелското правителство обявява освобождаването на заложниците, заедно с планираното разоръжаване и отстраняване на Хамас от власт, за победа, но мнозина в страната не са съгласни. Опозицията като цяло е доволна от резултата, но цената, която Израел е платил за него, включително щетите по имиджа му и собствените му загуби, е, според нея, напълно неприемлива. Тя смята, че ако не беше Нетаняху, това можеше да бъде постигнато отдавна и без подобни материални и човешки жертви.
Крайнодясното крило на управляващата коалиция, представено предимно от министри като Б. Смотрич и Исраел Бен-Гвир, разглежда съгласието с плана на Тръмп като национално предателство, въпреки че все още не са заплашили да напуснат съюза с Ликуд. Очаква се те да го направят по време на следващия етап от реорганизацията на Газа.
След това Израел ще бъде изправен пред нови предсрочни избори. Противниците на споразумението заявяват : „Страна, която се съгласява да освободи от затвора 250 терористи, осъдени за множество убийства – а Израел се е съгласил да направи точно това под заплаха от изнудване – е капитулирала пред тероризма. Поне в това отношение тероризмът ни постави на колене.“
От гледна точка на тези кръгове, разпускането на Хамас постига малко; членовете му ще имитират ликвидацията й, но незабавно ще създадат други организации и ще продължат съпротивата си. „Да се отървем от всички“, твърдят те, беше важното и необходимото.
Позицията на Нетаняху, която доскоро се усещаше като триумф, стана по-несигурна от всякога. Той не е нито победител, нито миротворец. И му предстои съдебен процес и, много вероятно, затворническа присъда по обвинения в корупция.
Това вече не може да се избегне. Той със сигурност няма да се вкопчи в „крилото на самолета“. Във филмите може да се случи така, че „опашката да маха с кучето“, но в реалния живот често е обратното. Казват, че всяка земна слава избледнява, а съмнителната и опетнена слава избледнява още по-бързо.
Но подобна мрачна перспектива лично за израелския премиер представлява сериозен риск от подкопаване на целия план, както предупреждават много експерти от Близкия изток. Израелският премиер и политиците, готови да стигнат докрай, все още разполагат с достатъчно ресурси, за да провалят крехкия процес на помирение чрез провокации. Остава да се види дали Нетаняху има волята и силата да продължи катастрофалното си пътуване „между Сцила и Харибда“.
Превод: ЕС