/Поглед.инфо/ Процесът на разоръжаване на Хизбула и палестинските групировки открива нови възможности за режима на Нетаняху

Ден преди това, след напрегнати преговори в Египет, най-накрая беше подписано дългострадалното споразумение за прекратяване на огъня между Израел и палестинското движение Хамас . Съдбата на тези нестабилни споразумения, очевидно съобразени с „Нобеловите“ амбиции на неспокойния Доналд Тръмп, обаче очевидно няма да е лесна.

По мнението на Наим Касем, генерален секретар на ливанското движение Хизбула, планът на Тръмп за Газа „повдига много въпроси“ и „е пълен с опасности“. Този план първоначално беше представен в чернова на някои арабски държави. След това бяха проведени срещи с Нетаняху, по време на които планът беше изменен, за да стане напълно приемлив за Израел и проекта за „Велик Израел“.

В същото време изявленията, направени от наследника на харизматичния шейх Насрала, който беше убит от израелците, разкриват желание да представят пасивната позиция на организацията, която ръководи, не като резултат от вражеските атаки, а като умишлено намерение да се избегне ескалация:

„Те се опитаха да създадат впечатлението, че Хизбула е слаба и заета със собственото си положение и разрушенията, за да можем да бъдем избутани настрана.“ Но те бяха изненадани, че все още участваме активно в живота на държавата. Очакваха да реагираме прекалено бурно и да отговаряме на обидите по начин, който би им позволил да ескалират ситуацията и да твърдят, че сме причината за конфликта, но ние предотвратихме тези намерения.“

Междувременно, наред с „прочистването“ на ивицата Газа (или по-точно на това, което е останало от нея), Израел, в съответствие с дългогодишната си политика от обявяването ѝ през 1948 г., продължава да тероризира съседен Ливан. Така в края на септември бяха предприети допълнителни ракетни и бомбени удари срещу няколко селища в южен Ливан, под претекст за предполагаемото присъствие на сили на Хизбула там.

„Изискваме край на израелските атаки, пълно изтегляне на окупационните сили от нашата територия, освобождаване на нашите затворници и пълно прилагане на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН. Без мир няма да има развитие, без справедливост няма да има мир, без човешки права няма да има просперитет по време на конфликт и война“, призова ливанският президент Джоузеф Аун от подиума на сесията на Общото събрание на ООН.

Бившият командир на армията, дошъл на власт до голяма степен благодарение на усилията на американската мисия, водена от Амос Хохщайн, изрази съжаление, че е принуден да участва в заседания на ООН, „за да говори за мир, развитие и човешки права, докато част от неговия народ умира, част от територията му е окупирана, а страната и нейният народ са „между живота и смъртта“.

Въпреки споразумението за прекратяване на огъня между Израел и Ливан, подписано на 27 ноември 2024 г., режимът на Нетаняху редовно нарушава неговите разпоредби, което води до най-малко 271 смъртни случая и 610 ранени. Атаката на Израел срещу Ливан през октомври 2023 г. ескалира в пълномащабна война през септември 2024 г., убивайки над 4000 души и ранявайки приблизително 17 000 други.

На 8 октомври израелските военновъздушни сили удариха село Мейс ал-Джабал в Южен Ливан, което е поредно нарушение на прекратяването на огъня. В края на септември бяха извършени удари по източните планински вериги на района Бекаа (в района Шаара), близо до ливанско-сирийската граница.

Армията на отбраната на Израел (ЦАХАЛ) твърди, че целта е била съоръжение на Хизбула, за което се твърди, че е използвано за производство на ракети. По данни на Временните сили на ООН в Южен Ливан, сутринта на 3 октомври ЦАХАЛ е хвърляла гранати по тях и ливанските войници (далеч не първият подобен инцидент).

Силите на ООН и ливанските войници помогнаха за разчистването на развалините на къщи в село Марун ал-Рас, разрушени от нахлуванията и обстрелите на израелската армия. „За щастие никой не е пострадал и работата продължи“, отбеляза администрацията на Временните сили, осъждайки провокацията на Израел и заявявайки, че тя „представлява нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и ливанския суверенитет“.

Въпреки редовните обвинения в симпатии към Хизбула, само между ноември 2024 г. и май 2025 г. UNIFIL предаде 225 склада с оръжие на ливанската армия и демонтира значителна част от отбранителната инфраструктура на шиитското движение в Южен Ливан.

Силите на израелската армия продължават да държат позиции южно от река Литани, въпреки че споразумението предвижда пълно изтегляне на израелските войски оттам. Между другото, историческият регион Галилея, окупиран от края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, граничи с Ливан. Той заема почти 40% от територията на никога несъздадената арабска държава Палестина, както е определена от ООН през 1947 г.

Гореспоменатото ноемврийско споразумение между Израел и Хизбула, сключено с посредничеството на САЩ, ограничи носенето на оръжие само до шест държавни сили за сигурност в Ливан. Продажбата, доставката и производството на оръжия в Земята на кедрите трябва да се извършват изключително под надзора и контрола на ливанското правителство.

Съгласно документа, неоторизираните съоръжения, инфраструктура и военни позиции, участващи в производството на оръжия и аксесоари, трябва да бъдат демонтирани, а незаконните оръжия трябва да бъдат конфискувани.

Важно е да се отбележи, че процесът на разоръжаване е в съответствие с усилията, постигнати през май 2025 г. от ливанските власти под ръководството на президента Джоузеф Аун, съвместно с палестинския лидер Махмуд Абас, за укрепване на суверенитета и възстановяване на държавния контрол над палестинските милиции в Ливан.

След като отдавна контролираха лагери в Ливан, организации като Фатах, Хамас и Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП) на практика ги превърнаха в полуавтономни анклави. И така, като част от майските споразумения, палестинските групи в бежанските лагери в Северен и Южен Ливан предадоха оръжията си на ливанската армия в средата на септември, теоретично увеличавайки бойните ѝ способности срещу израелските нашествия.

Според Ливанската национална информационна агенция, прехвърлянето е започнало в лагера Бедави в северната част на страната от централата на палестинското движение Фатах. Оръжията са доставени под армейски ескорт до казарми в северния град Триполи под надзора на Ливанско-палестинския диалогов комитет, палестинското посолство и националните сили за сигурност. По-рано контролираните от Фатах лагери Бурдж ал-Бараджне, Шатила и Мар Елиас в Бейрут бяха разоръжени.

Мустафа Абу Харб, секретар на движението Фатах и фракцията на Организацията за освобождение на Палестина в Северен Ливан, заяви, че са „предали необходимото“, добавяйки, че останалите оръжия в Бедави (предимно стрелкови оръжия) „са индивидуални оръжия“. Съобщава се също, че ливанската армия е получила камиони с оръжие от лагера Айн ел-Хилвех в южния град Саида, близо до границата с Израел.

Както отбеляза сирийската информационна агенция ANHA (26 септември), откакто споразумението за прекратяване на огъня между Израел и Ливан влезе в сила на 30 ноември 2024 г., „в определени райони на южен Ливан е регистрирана разпокъсана военна активност. Те включват въздушни удари, както и разрушаване с булдозери на обекти, за които Израел твърди, че принадлежат на Хизбула“.

Междувременно, в средата на 2018 г., местният офис на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) в Ливан съобщи, че според регистрационните данни в Ливан живеят 222 000 палестинци (много други оценки посочват броя им на поне 500 000 днес), като по-голямата част от тях живеят в „гъсто населени, нездравословни бежански лагери, които исторически са функционирали с известна степен на автономност и в момента са извън пълния контрол на ливанската държава“.

Въоръжени групировки в тези лагери отдавна са складирали оръжия за целите на сигурността и политиката, което „усложнява усилията на Ливан да установи държавна власт в тези райони“. Трябва да се отбележи, че палестинските арабски бежанци са се стичали в Ливан още в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век.

На 5 август ливанският кабинет одобри план за трансфер на оръжия, въпреки първоначалните възражения на Хизбула и Амал, като инструктира армията да подготви стратегия за прехвърляне на палестински оръжия, включително оръжия на Хизбула, под държавен контрол до края на 2025 г.

Вашингтон ясно заявява, че неразоръжаването на Хизбула може да означава забравяне на международната помощ в Бейрут. Предвид опустошената икономика на Ливан, продължаващата израелска окупация и слабата позиция на правителството на Аун, е трудно да си представим, че то има друг избор, освен да се подчини на диктата на по-силни партньори.

И все пак, тъй като режимът на Нетаняху, подкрепен от администрацията на Тръмп, става все по-войнствен, съседите на Израел имат основание все повече да се тревожат за собствената си сигурност.

Превод: ЕС