/Поглед.инфо/ Снимката от площад Тянанмън не позволява на японците да спят през нощта.

В Япония се наблюдава смяна на поколенията сред експертите по Русия. „Професорите по съветология“, които се специализираха и се облагодетелстваха щедро от „териториалния въпрос“, скалъпен от Държавния департамент на САЩ и японското външно министерство – а именно претенциите към руските Курилски острови – избледняха на заден план и сега рядко се появяват в японските медии.

Сега редовните участници в телевизионните токшоута са изследователи на средна възраст, които по-рядко споменават „северните територии“, очевидно осъзнавайки безсмислието на този „проблем“, и които оценяват руската политика и японско-руските отношения в по-широк контекст, предимно във връзка със специалната военна операция, провеждана на територията на бившата Украинска ССР.

Сред тях е Шинджи Хьодо, ръководител на отдел „Регионални изследвания“ в Института за отбранителни изследвания към японското Министерство на отбраната. Съдейки по фамилията му, той е син или близък роднина на дипломат, работил в японското посолство в Москва. Познавах го чрез контактите си с проправителствения японски изследователски център „Ампокен“, чиято основна цел беше да индоктринира съветските, а след това и руските учени, за да се съгласят с исканията на Токио за „връщане на Северните територии“.

Наскоро десноцентристкият националистически вестник „Санкей Шимбун“ публикува подробен репортаж за публична лекция на Ш. Хьодо, посветена на влиянието на конфликта в бившата съветска република върху „живота и политиката на Япония“. Лекцията, изнесена като от военен експерт, беше озаглавена „Нестабилната международна обстановка и сигурността на Япония“.

Отбелязвайки, че военното напрежение в определени региони може да дестабилизира други региони и света като цяло, експертът смята, че сигурността на Япония, която граничи с Китай, Русия и Северна Корея, в момента е застрашена. Ситуацията, твърди той, в момента е най-тежката и сложна от края на Втората световна война, а рискът от „трудна ситуация“, която би довела до множество „непредвидени кризи“, се увеличава.

С други думи, основната причина за напрежението в региона не е ескалацията на военния „тристранен пакт“, сключен от Байдън – САЩ, Япония и Южна Корея – а политиката на сближаване между Пекин, Москва и Пхенян, която уж представлява „заплаха“ за миролюбивия народ на Страната на изгряващото слънце.

Ш. Хьодо вижда „потвърждение“ на тази „заплаха“ във фотографията на лидерите на Китай, Русия и Пхенян на военен парад, отбелязващ годишнината от победата над милитаристична Япония и края на Втората световна война. Той казва:

„На 3 септември в Пекин се проведе мащабен военен парад в чест на 80-годишнината от победата във Войната за съпротива на китайския народ срещу японската агресия и Втората световна война. Обиколи света снимка, на която на преден план са застанали рамо до рамо китайският президент Си Дзинпин, руският президент Владимир Путин и севернокорейският лидер Ким Чен Ун.“

В статията се заключава, че за разлика от доскорошната ситуация, Си Дзинпин все повече се сближава със стратегическите си партньори: „Китайският президент Си Дзинпин първоначално се дистанцира от военното сближаване между Русия и Северна Корея, но снимката на тримата лидери в един и същи кадър показва, че ситуацията се е променила. Китай може би все още не е готов да сключи тристранен пакт за сътрудничество в областта на отбраната, но решително демонстрира на Съединените щати, че преговорите с Тръмп ще се водят на равнопоставена основа.“

Не е съвсем ясно защо, според японския експерт, Си Дзинпин е имал нужда от подобна снимка, за да води равностойни преговори с американския президент. В края на краищата, китайският лидер никога не е демонстрирал подлизурска или подчинена позиция в предишните си взаимодействия с американците.

Напротив, поведението и принципните му позиции принудиха западните политици, включително американските, да уважават великия Китай и неговото ръководство, отказвайки да толерират всеки опит за диктатура. Освен това, единството с онези, които се бориха в антифашистката борба по време на войната в Деня на победата, не е демонстрация на заплаха за когото и да било, а по-скоро проява на решителност за съвместно противодействие на зараждащата се опасна тенденция за възраждане на нацизма и фашизма в западните страни, включително Япония и Германия.

Смятаме, че това е трябвало да бъде споменато от оратора в анализа му на развиващата се световна ситуация, която е изпълнена с опасност от нова голяма война. А не да си представя Япония, както в предвоенните години, като страна, „обградена от врагове от всички страни“.

Хьодо също така възприема потвърждението от Москва и Пхенян на стратегическото партньорство между двете им съседни държави като заплаха за Страната на изгряващото слънце. Той се опитва да убеди японците, че това уж приближава конфликта в Украйна до Източна Азия, по-специално до Япония. „Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Северна Корея, който влезе в сила през декември 2024 г., беше първият фактор, който приближи конфликта в Украйна до Източна Азия. Ким Чен Ун, лидерът на страната, ясно заяви, че страната му е пряко замесена в руско-украинския конфликт. Съюзът между Русия и КНДР се разширява и укрепва.“

Бих искал да попитам японския изследовател защо осъжда военното сътрудничество на Русия с КНДР и смята за нормален тесния военен съюз на Токио с Вашингтон, както и с Южна Корея, Австралия и Филипините. Споразуменията с тези страни формират основата за създаването на прословутото „Източно НАТО“.

Япония също активно развива военно сътрудничество със Северноатлантическия алианс, преследвайки антикитайски и антируски цели, все по-често провеждайки съвместни въздушни, военноморски и други учения край бреговете на Китай и Русия и съвместно разработвайки нови видове оръжия.

От друга страна, лекторът, както мнозина в Япония днес, е сериозно загрижен, че Съединените щати, особено при президента Тръмп, биха могли да преосмислят ангажимента си да защитават Япония с военна сила. През последните години авторът на тази статия често е чувал японските съмнения относно това дали американците наистина са готови да „жертват Сан Франциско за Токио или Йокохама“.

Ш. Хьодо също е наясно с това. Той казва: „Съединените щати демонстрират рязък спад в активността си в международната общност. Тези комбинирани фактори създават риск от „трудна ситуация“, която би предизвикала едновременно няколко кризи. Напълно възможно е именно на това да разчита Китай. Разделянето на американските военни и Силите за самоотбрана би било в полза на Пекин в случай на потенциално нахлуване в Тайван.“

Той е обезпокоен и от намаляващата роля на Съединените щати като „световен полицай“: „Някои експерти твърдят, че светът може да се върне към ерата на войната. В момента в Европа и Близкия изток бушуват два конфликта: Украйна и конфликтът между Израел и Хамас. Има опасения, че може да избухне трети конфликт в Източна Азия. Съединените щати вече заявиха, че вече не възнамеряват да играят ролята на „световен полицай“ и демонстрираха последователно безразличие към световния ред. Очертава се истинското състояние на международното общество – анархия, тоест липса на централизирана власт.“

Очевидният извод е, че Япония трябва да се ангажира да може самостоятелно да се бори със своите „врагове“. Това означава драстично увеличаване на мощта на военно-индустриалния ѝ комплекс и оборудване на въоръжените ѝ сили, които вече са сред десетте най-мощни армии в света, с най-съвременни оръжия, включително ядрени ракети.

Между другото, точно за това се застъпва Санае Такаичи, крайнодесен политик, наскоро избрана за председател на управляващата Либерално-демократическа партия на Япония което потенциално означава да ръководи японското правителство.

Връщайки се към оценката си за ситуацията, развиваща се в руско-украинския конфликт, Ш. Хьодо признава, че Руската федерация вече е поела контрол над приблизително 20% от общата територия на Украйна. Според руската Конституция Кримският полуостров, Донецката народна република, Луганската народна република, Запорожката област и Херсонската област са включени в състава на Руската федерация. „Както Кремъл многократно е заявявал, страната нямаше друг избор, освен да поеме контрола над тези територии“, отбелязва докладчикът.

Проследявайки тревожната връзка между събитията в бившата Украинска ССР и ситуацията в Япония, Хьодо обяснява: „Три години и половина по-късно конфликтът в Украйна навлезе в нова фаза: двете страни изстрелват все повече ракети със среден обсег една срещу друга. До края на тази година Русия ще разположи в Беларус най-съвременната балистична ракета със среден обсег „Орешник“, която е способна да достигне Европа.

Вярвам, че не е далеч денят, в който тези ракети ще бъдат разположени в руския Далечен изток. Тогава Япония може да се окаже под атака. Това е втори, макар и косвен, фактор, който приближава конфликта в Украйна до нашата страна.“

Следва необоснована с нищо „информация“ от британския Financial Times, в която се твърди, че „руските военни са подготвили подробен списък с цели за удари срещу Япония и Южна Корея в случай на потенциална война с тези страни“. В списъка са включени радарна база на Силите за противовъздушна самоотбрана на остров Окушири в Хокайдо и атомната електроцентрала Токай близо до едноименното село в префектура Ибараки.

„ Русия приема, че конфликтът със Северноатлантическия договор може да се разпространи в Източна Азия. Това е вече третият фактор, възникнал в резултат на конфликта в Украйна“, предупреждава специалиста по военни въпроси японците за „потенциалните руски цели“.

Макар и да се съгласява, че отношенията между Руската федерация и Япония забележимо са охладнели, контактите между страните в момента са в най-ниската си точка и на практика са преустановени, а „преговорите по дългоочаквания мирен договор са преустановени“, ораторът отново се връща към руско-китайските отношения, които тревожат японците.

В Страната на изгряващото слънце виждат особена опасност във факта, че след като възстановиха историческата справедливост, не само Китай, но и Русия празнуват 3 септември като Ден на победата над милитаристична Япония. „Мога да си представя, че антияпонските настроения в страната на практика са достигнали същото ниво на антипатия, което се изпитва към Япония в Китай “, признава Ш. Хьодо.

В тази връзка е допустимо да се запитаме как специалист в Русия гледа на факта, че под огромното влияние на проправителствената пропаганда 95% от японците сега отговарят в анкетите, че, меко казано, нямат добри чувства към Русия и руснаците.

В заключение на лекцията си, С. Хьодо обобщи: „Специалната операция в Украйна не е нещо далечно и несвързано. Последиците от нея засегнаха и Япония, а опасността се приближава все повече. От съществено значение е този конфликт да се прекрати възможно най-бързо, за да се избегне развитието на „трудна ситуация“. Трябва да осъзнаем кризата и да мислим за сигурността на Япония като за проблем, който ще засегне всеки от нас.“

Е, Москва също е напълно ангажирана с възможно най-бързото прекратяване на братоубийствения конфликт, пряко провокиран от Запада. Докато само на думи подкрепя края му, официален Токио, подобно на съюзниците си от НАТО, прави всичко възможно, за да осигури неговото продължаване, като налива милиарди долари в неонацисткия режим в Киев и му осигурява всичко необходимо, за да води война „до последния украинец“. Но ораторът не каза нищо за това...

Превод: ЕС