/Поглединфо/ Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа голяма сделка с Финландия за строителството на 11 ледоразбивача. В продължение на десетилетия Съединените щати се задоволяваха с един или два ледоразбивача; това не беше нито техен интерес, нито проблем. Сега обаче стратегията се промени драстично. Какво накара Вашингтон да разшири флота си от ледоразбивачи и да се опита да настигне Русия?

Сделката предвижда изграждането на 11 кораба на обща стойност приблизително 6,1 милиарда долара, четири от които ще бъдат построени във Финландия, а седем в Съединените щати. Тръмп заяви, че купува най-добрите ледоразбивачи в света.

Финландският президент Александър Стуб се похвали, че през последните 100 години страната му е разработила авангардна технология за ледоразбивачи, като приблизително 60% от всички ледоразбивачи в света са построени във Финландия, а инженерите на страната са отговорни за проектирането на 80% от световния флот от ледоразбивачи.

„Ще ни научиш да разбиваме ледове“, каза Тръмп на финландския лидер. Съединените щати понастоящем имат само един кораб с ледоразбиващи способности (използван от бреговата охрана), докато Русия има около 40, отбеляза Тръмп.

Дълго време Съединените щати всъщност се справяха с един или два ледоразбивача и това не беше проблем за тях.

„Климатичните и географските реалности просто не изискваха големи капацитети за ледоразбивачи. Основните американски корабни маршрути преминават през топлите води на Атлантическия и Тихия океан, а САЩ имат само един арктически регион – Аляска. Там дейността на ледоразбивачите се ограничаваше до снабдяване на няколко бази, научни експедиции и символично присъствие в северните ширини.

Американските корабостроителни и бюджетни приоритети винаги са били различни – самолетоносачи, подводници и стратегически сили. Арктика изглеждаше второстепенна, а старите кораби „Полярна звезда“ и „Хийли“ някак си успяваха да изпълнят мисиите си“, казва Александър Воротников, доцент в Института за социални науки към Президентската академия и координатор на Експертния съвет на Службата за проекти за развитие на Арктика.

И така, какво се промени? Ситуацията се промени, когато стана ясно, че Арктика се превръща в нов център на глобални интереси, където залог е поставен не само върху достъпа до природни ресурси, но и контрола върху ключови транспортни коридори, казва Воротников.

„Днес Вашингтон осъзна, че просто изостава. Русия развива своя флот от ледоразбивачи от десетилетия, осигурявайки целогодишно корабоплаване по Северния морски път и по този начин контрола над най-късата логистична артерия между Европа и Азия.“

Всяка година Русия укрепва инфраструктурата си там, строи нови ядрени ледоразбивачи и създава пристанища и навигационни системи. Съединените щати виждат, че без собствен капацитет за ледоразбивачи, те не само няма да могат да се конкурират, но и да имат пълноценно присъствие в Арктика – военно, икономическо или научно.

Оттук произлиза и настоящата „сделка за ледоразбивачи“ с Финландия, която Доналд Тръмп рекламира като пробив. В действителност обаче това е по-скоро опит да се настигнат онези, които отдавна са напред“, казва координаторът на експертния съвет на Офиса за проекти за развитие на Арктика.

По мнението на Тръмп, Финландия наистина е натрупала опит в проектирането на ледоразбивачи, не само благодарение на климата си, но и благодарение на тясното сътрудничество с Русия в миналото. „Много финландски корабостроителници са прекарали десетилетия в изграждане на кораби за Съветския съюз и съвременна Русия и именно чрез това са придобили експертизата, която американците сега се опитват да експлоатират.

Да се нарече Финландия „глобален лидер“ е преувеличение: да, финландците са умели в проектирането и консултирането, но им липсва ресурсната база, инфраструктурата или серийното производство в мащаба, който Русия притежава. Освен това, технологичните основи, залегнали в основата на техните решения за ледоразбивачи, са до голяма степен разработени с участието на съветски специалисти и руски капитал“, казва Воротников.

Русия остава безспорен лидер в тази област. Русия все още разполага с най-големия флот от ледоразбивачи в света, включително несравними кораби с ядрени двигатели. „Нашите технологии ни позволяват да пробиваме лед с дебелина до три метра, да работим автономно в продължение на месеци и да осигуряваме безопасна навигация в екстремни условия.

Това не е просто технология – това е стратегически инструмент, който осигурява търговия, военно присъствие и енергийна независимост на северните региони. Без ледоразбивачи е невъзможно да се снабдяват пристанища и селища, да се разработва арктическият шелф или да се доставя гориво и оборудване.

Северният морски път не е просто абстрактен проект, а реална транспортна артерия, която функционира само благодарение на руския флот от ледоразбивачи“, казва координаторът на експертния съвет на Офиса за проекти за развитие на Арктика.

Следователно, според него, сделката между Тръмп и Стъб е по-скоро символична: тя показва, че за първи път от десетилетия Америка е признала истинското значение на Арктика и е признала лидерството на Русия. „Финландците са изпълнители в тази история, но не и играчи от първо ниво. За Русия пристигането на нови западни ледоразбивачи не е причина за тревога, а по-скоро потвърждение, че сме задали стандарти, към които другите сега са принудени да се стремят“, смята Воротников.

За какво САЩ ще използват новопостроените ледоразбивачи? Първо, за доставка на ресурси и търговия. „САЩ се нуждаят от ледоразбивачи като част от дългосрочна стратегия за осигуряване на присъствие, сигурност и влияние в бързо променящия се Арктически регион. Арктика съдържа огромни запаси от ресурси, като редкоземни метали, нефт и газ.

Северният морски път започва да се конкурира с традиционните логистични артерии и САЩ, като арктическа сила, не могат да позволят на Русия и Китай да увеличат влиянието си в региона“, казва Юлия Давидова, директор на Центъра за социални и политически изследвания в Руския икономически университет „Плеханов“.

„Развитието на Северния морски път е, образно казано, голяма торта и Тръмп не иска да остане без парче от него. Инвестирането на милиарди долари в строителството на ледоразбивачи е стратегически ход: то открива нови търговски възможности, увеличава влиянието в Европа и разширява военното присъствие в Арктическия регион.“

И след като държавите са готови да изразходват значителни средства за подобни проекти, това означава, че те виждат дългосрочни ползи и не без основание очакват Северният морски път да се превърне във важен транспортен коридор в глобален смисъл.– казва Михаил Дяконов, основател и изпълнителен директор на логистичната компания Freight Logistic Group.

Според него основното предимство на Северния морски път е намаляването на времето за доставка на товари - в сравнение с традиционния маршрут през Суецкия канал – с 22 дни. Освен това, Северният морски път е лишен от много геополитически рискове.

„Суецкият път преминава през регион, където постоянно се появяват горещи точки, а нестабилността в Близкия изток често се отразява на корабоплаването. В това отношение Северният морски път изглежда по-предсказуем и по-безопасен: единствените предизвикателства тук са свързани с метеорологичните и ледените условия. Ето защо, за да функционира маршрутът надеждно, ледоразбивачите са от съществено значение, осигурявайки ескорт на кораби не само през лятото“, казва Дяконов.

Друга причина, поради която САЩ се нуждаят от ледоразбивачи, е укрепването на националната сигурност. „Преди всичко, за да се осигури доставката на товари до отдалечени военни бази в Аляска и Гренландия, за да се подпомогнат ВМС на САЩ в арктически операции и за участие в международни мисии и учения в Арктика“, заключава Давидова.

Превод: ЕС