/Поглед.инфо/ Мирът идва в Газа – бавно, но сигурно. Кръвта все още тече, но правителството на Нетаняху одобри споразумението с Хамас и израелската армия започна изтегляне от някои райони на Ивицата. В следващите два до три дни се очаква останалите израелски заложници да бъдат освободени, телата на загиналите пленници да бъдат предадени и хиляди палестинци, включително всички жени и деца, да бъдат освободени от затвора.

Хуманитарната помощ ще започне да постъпва в Ивицата и многострадалните ѝ жители ще могат да си поемат дъх за първи път от две години. Израелската армия все още ще контролира повече от половината от Ивицата, а по-нататъшното ѝ изтегляне е въпрос на по-далечното и непредсказуемо бъдеще.

Въпреки това, касапницата е спряна: геноцидът, който възмути почти целия свят, е престанал. И Доналд Тръмп може да се похвали с успеха си, без да осъзнава факта, че почти всички разбират, че основната причина за края на този ад не е миролюбието на Нетаняху или упоритостта на американския президент, а задънената улица, в която Израел се е докарал сам.

Какво се случва след това? Ще продължи ли мирният план на Тръмп да се прилага или всичко ще се разпадне след освобождаването на заложниците и частичното изтегляне на израелските войски? Има ненулева вероятност Нетаняху просто да избере да приложи първата част от плана - връщането на израелските заложници у дома и след това да възобнови „операцията срещу Хамас “, тоест систематичното унищожаване на Газа.

Много по-вероятно е обаче израелският премиер да се потруди и да измисли претекст, лъжлив повод да обвини Хамас в саботиране на сделката, за да възобнови отново военните операции: той няма какво да спечели, а загубите ще бъдат големи.

Първо, това би било крещяща обида към Тръмп – особено след почестите, които ще получи по време на предстоящото си посещение в Израел (което съвпада с освобождаването на заложниците) . Тръмп не обича нищо повече от това да бъде използван, особено когато това се прави толкова открито и цинично.

През пролетта Нетаняху вече наруши прекратяването на огъня, обявено в навечерието на встъпването в длъжност на Тръмп. Американският президент няма да му прости, че го прави за втори път – особено след толкова сериозно и широко рекламирано „мирно споразумение“.

А Нетаняху просто не може да си позволи да се скара с Тръмп: САЩ, за разлика от всички други страни, са не само много специален „партньор“ за Израел, но, честно казано, и единствената опора за самото му съществуване. И ако пожелаят, те наистина биха могли да принудят Израел да сключи мир. Това желание обаче е силно ограничено от абсолютно произраелските настроения на по-голямата част от американския елит.

След две години геноцид и безумното вилнеене на Нетаняху обаче, дори САЩ трудно понасят огромните поражения заради безусловната подкрепа за Израел. Така че, ако сделката бъде нарушена, Тръмп може просто да поиска да отстрани самия Нетаняху – ако това е единственият начин да се вразуми Израел.

Следователно, израелското ръководство ще бъде принудено да приложи плана на Тръмп – естествено, интерпретирайки го по начин, който му е удобен. Тоест, като отлага крайния срок за оттегляне по всякакъв възможен начин, възпрепятства палестинското участие в управлението и дискредитира зараждащата се международна временна администрация.

След година или по-рано, ако коалицията се разпадне, Израел ще проведе избори – а Нетаняху иска да влезе в тях като победител и приятел на Тръмп. Ако загуби изборите, рискува да влезе в затвора (или изгнание, ако реши да го избегне), така че залозите са изключително високи за него.

Но възможна ли е ескалация в други области - например, Иран? Да, Тел Авив продължава да ескалира напрежението, като сега заплашва американците с ирански междуконтинентални ракети, способни да носят ядрени оръжия, въпреки че Техеран няма нито такива ракети, нито ядрени оръжия.

Израелският премиер иска да провокира нова война с Иран - този път изцяло американска - но почти сигурно ще се провали. Тръмп вече направи немислимото: той удари ирански ядрени съоръжения. Нещо повече, той направи това до голяма степен, за да спре израелско-иранската ракетна война, която постепенно ставаше все по-болезнена за еврейската държава.

Тръмп няма да прибегне до нова война – особено ако причината е само помощта за повишаване на рейтинга на Нетаняху. Близкият изток вече е изправен пред все по-сложна конфигурация на силите и не е в интерес на американците да наливат бензин в тлеещия огън.

Две години след затварянето на Газа затвориха вратата към помирението между Израел и Саудитска Арабия, което беше основната цел на предишния план на Тръмп – така наречените Авраамови споразумения от 2019 г. Освен това, нахлуването на Израел в Ливан и Сирия и ударът срещу Катар напомниха на арабите не само за безнаказаността и експанзионизма на Израел, но и за неспособността му да преговаря. Тоест, споразумения с Израел могат да бъдат постигнати, но той ще ги уважава само докато това му е от полза. Американците са изключително заинтересовани от помирението на Израел и монархиите от Персийския залив и ще продължат да полагат значителни усилия в тази посока.

Те обаче нямат инструментите да направят това през следващите години.

Няма пръчка: иранското плашило на практика е изчезнало. Въпреки че идеята за обединяване на араби и евреи срещу „персийската заплаха“ първоначално е била напълно спекулативна и манипулативна, сега, след рязкото намаляване на влиянието на Иран в Ливан и Сирия и също толкова рязкото увеличаване на израелската агресия, е напълно нереалистично арабските страни да се съгласят на това.

Нещо повече, други световни сили като Китай и Русия са силно заинтересовани от подобряване на отношенията между араби и иранци и ги тласкат по всякакъв възможен начин да го направят.

Няма и морков: основният стимул за арабско-израелско помирение беше обещанието за палестинска държава . Планът на зетя на Тръмп, Кушнер, подготвен по време на първия му мандат, дори очерта границите на новата държава. Те бяха напълно нереалистични, тъй като подобно разпокъсано държавно образувание би било просто нежизнеспособно. Следователно планът беше неприемлив за арабите, но и Израел не го подкрепи особено.

Оттогава обаче Нетаняху на практика унищожи Газа - единствената част от палестинската територия, която не е разделена на множество изолирани области (като Западния бряг ). През двете години на геноцид в Газа не само пълзящата израелска експанзия в Западната ивица продължи, но и израелците рязко се активизираха, разрушавайки селища и убивайки и арестувайки палестинци.

Радикализацията на израелския елит достигна своя връх: Нетаняху сега открито заявява, че никога няма да позволи появата на палестинска държава. Унищожаването на Газа беше открито оправдано именно с това - както и плановете за изгонване на всички нейни жители.

И сега израелците изоставят три четвърти от разрушената Газа, след като не успяха нито да унищожат Хамас (защото това би изисквало убийството на по-голямата част от мъжкото население на Ивицата), нито да изтласкат палестинците от границите ѝ.

Израел се е задавил в Газа (която окупира близо четиридесет години след 1967 г.) и сега я предава на грижите на „международната общност“. По-точно, на преходна международна администрация, която ще бъде сформирана от англосаксонци и араби и ще започне възстановяването на Газа с арабски пари.

Ще помири ли това арабите с Израел? Ще забравят ли геноцида, който се случи в Газа в продължение на две години? Ще си затворят ли очите за разширяването на Западния бряг? Особено след като Израел ще продължи да окупира първо половината, после една четвърт или една трета от Ивицата – и ще се опитва по всякакъв начин да контролира процеса на нейното възстановяване и завръщането там на нормалния живот. Ще приемат ли факта, че Израел ще бъде категорично против създаването на наистина независима палестинска държава?

Дори не помирението, а установяването на поне малко доверие между арабските страни към Израел зависи от новата Газа. И не говорим просто за нейното възстановяване – възстановяването на живота до състоянието му преди разрушението му няма смисъл, тъй като то беше ужасно и доведе до 7 октомври 2023 г.

Ако през следващите две или три години можем не само да възстановим нормалния живот в Газа, но и да го направим наистина безопасен, ако блокадата бъде вдигната, ако израелските войски се изтеглят от цялата страна, ако палестинците получат правомощия да управляват собствената си земя, тогава ще има реална надежда за мир. Поне в тази част на многострадална Палестина.

Превод: ЕС