/Поглед.инфо/ 1 май сега е празник с неизвестно какво аполитично название „Ден на пролетта и труда“ или нещо в този дух.

А в съветските времена той се наричаше Международен ден за солидарност на трудещите се.

Тоест имаше определен политически контекст, в който той се вместваше.
И това название предполагаше, че трудещите се трябва да бъдат единни, а в обществото изобщо не трябва да има паразитизъм.

Е, а сега не солидарност на трудещите се, а Ден на пролетта и труда.

Но труд не за общо благо, а за олигархията, която управлява света.

Обществените класи не са измислица на Маркс, Енгелс или Ленин.

Това действително е обединение на хората според характера на тяхната дейност, според начините на спечеленото за да се живее или според начина на получаване на нетрудовите доходи.

Естествено, че социалната несправедливост е свързана с различното положение на класите в аспекта на достъпа до образованието, здравеопазването, в аспекта на работата, получаване на социални блага и всичко останало.

Затова класовата борба съществува.

Друго нещо е, че след като марксистките партии в цял свят потънаха в определена криза, то класовата борба като цяло не носи организиран характер, а протича стихийно – както казваха класиците на марксизма.

Но това не е онзи стихийност, която беше преди 1917 година.

Защото сега, като цяло благодарение на това, че се повиши образователното ниво на населението, благодарение на това, че има Интернет, който позволява в течение на един ден да се намери голямо количество литература, множество източници за информация, която е необходима за личностното развитие, то класовата борба ще протича даже без организация от страна на партиите – под формата на личностно развитие на хората.

Обществото ще се променя.

И предишните начини на социална организация ще бъдат невъзможни.

Съответно ще бъде невъзможен и паразитизма на едни върху труда и живота на мнозинството.

Така че, докато обществото остава такова, каквото е - нечовешко, то класова борба ще има.

Друга работа е, че социокултурните обстоятелства, общоприродните обстоятелства, нивото на развитие на културата ще обуславят видовете класова борба и формите чрез които тя ще протича.

Благодарение на което историята на миналото няма да помогне на онези, които искат да паразитират върху труда и живота на другите, да профилактират и да решават проблемите на потискането, угасването на класовата борба в условията на съвременността и обозримата перспектива.

Обществото се променя.

Променя се ноосферата.

Това, което беше възможно в миналото става невъзможно сега.

Затова всичко върви като цяло нормално, извън зависимостта от това как се нарича празника.

Ето в общи линии всичко, което може да се каже за този празник сега.

Така че трябва да се върнем към жизнения смисъл на всички празници и да не ги превръщаме в допълнителен почивен ден, когато ги има и в повод просто да пийнем нещо, да замезим и да получим някакво физическо удоволствие.

Превод: М. Желязкова