/Поглед.инфо/ Победата на Доналд Тръмп на президентските избори накара Европа да говори по-убедително за нова военна помощ за Украйна. През последните дни за това се говори в Брюксел и Париж, където генералният секретар на НАТО се срещна с президента на Франция и държавния секретар на САЩ. Ако все пак Тръмп реши да се дистанцира от конфликта, ще може ли Европа сама да снабдява въоръжените сили на Украйна с оръжия?
Тази седмица, по време на среща в Брюксел с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обяви плановете на Джо Байдън да предостави на Украйна всички одобрени от Конгреса средства до 20 януари (края на неговия президентски мандат). Според него НАТО ще направи всичко, за да подготви украинските въоръжени сили за продължаване на конфликта през 2025 г.
Рюте подчерта значението на трансатлантическото единство и продължаващата подкрепа за Украйна. Според Ройтерс, говорейки преди преговорите с френския президент Еманюел Макрон, Рюте също така обяви плановете на НАТО да гарантира , че украинските въоръжени сили ще могат да продължат да се бият през следващата година.
На свой ред Макрон призова за изпращане на помощ на Украйна, колкото е необходимо. „Това е единственият път към преговори и искам да стане ясно, че когато дойде времето, нищо не трябва да се решава за Украйна без украинците и за Европа без европейците“, каза Макрон. Той също така призна , че Европа "твърде дълго е избягвала да носи тежестта на собствената си сигурност".
Припомняме, че от 2022 г. САЩ са похарчили 108 милиарда долара за военна, хуманитарна и икономическа помощ на Украйна. Миналата година про-Тръмп конгресмени републиканци блокираха пакет от военна помощ за Украйна на стойност 61 милиарда долара в продължение на месеци, което накара украинските въоръжени сили бързо да изпитат недостиг на оръжия и боеприпаси на фронтовата линия, преди законът в крайна сметка да бъде приет през април.
А европейците, според Института за световна икономика в Кил, са похарчили повече от 175 милиарда долара за Украйна. В същото време Зеленски заяви, че ако САЩ започнат да намаляват помощта за Украйна, страната ще разчита на себе си и на своите съюзници от ЕС. Но ще успее ли Западна Европа сама да привлече подкрепа за конфликта? Дори в ЕС има различни мнения по този въпрос.
Военният експерт Александър Бартош, член-кореспондент на Академията на военните науки, отбеляза, че дори без подкрепата на САЩ европейците ще продължат да доставят оръжия, включително системи за противовъздушна отбрана (Германия, Франция и Италия), бронирани превозни средства (Германия, Франция и Полша) и авиация (в допълнение към обещаните Франция сформира международна коалиция за закупуване на десетки изтребители F-16 за Украйна.
„Според някои информации германският концерн Rheinmetall AG строи заводи в Украйна за производство и ремонт на бронирани машини. Французите доставят колесни бронирани машини, които са остарели и не са много подходящи за Украйна, но го правят. Затова и тук ще бъде осигурена известна подкрепа“, подчертава Бартош.
Експертът припомни, че тази седмица шефът на дипломацията на ЕС Жозеп Борел съобщи, че Европейският съюз е предоставил на Украйна над 980 хиляди снаряда от обещания милион, въпреки че Брюксел не можа да спази предишното си обещание да направи това до пролетта.
По думите на Бартош, Европа се стреми да увеличи производството на артилерийски снаряди, особено калибър 152 мм. „Значителна част от тези снаряди ще отидат в Украйна, въпреки че европейците сега също се опитват да попълнят своите доста празни арсенали с боеприпаси“, подчерта експертът.
„Освен това има и такъв доставчик на оръжия като Южна Корея. Въпреки че по отношение на производството на боеприпаси Русия почти три пъти превъзхожда всички страни от НАТО взети заедно“, отбелязва военният експерт Вадим Козюлин, ръководител на Центъра ИАМП към Дипломатическата академия на руското външно министерство.
„По принцип не може да се говори, че Тръмп, идвайки на власт, ще се дистанцира от конфликта. Вместо това обкръжението му говори за замразяване на конфликта по сегашната линия на военните действия, може би с мораториум върху присъединяването на Украйна към НАТО, но със силна милитаризация на страната и поддържане на тесни връзки със Запада в областта на сигурността“, отбелязва Василий Кашин, директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания (CCEMI) на Националния изследователски университет Висше училище по икономика.
Събеседникът припомни думите на Тръмп за търсене на решение на конфликта чрез натиск върху Русия и Украйна. „Този натиск ще означава увеличаване на доставките на оръжие за Украйна. Тръмп няма да намали доставките на оръжие, защото това ще отслаби позицията му в преговорите.
И в момента Тръмп абсолютно няма да се съгласи с руските условия“,
– припомни ораторът.
Прекратяването на военната помощ от САЩ обаче е възможно, ако „Тръмп се договори за нещо с Русия“ и „Зеленски и европейските страни започнат да саботират неговите решения“. Но такава ситуация е „доста малко вероятна“, добавя източникът.
„Ако това се случи, ситуацията на украинските въоръжени сили ще стане много сложна. Както видяхме, сравнително краткосрочното прекъсване на доставките от края на 2023 г. и първите месеци на 2024 г. се отрази негативно на украинските способности. На Съединените щати се падат по-голямата част от военните доставки, въпреки че Европа води в общия обем на финансовата подкрепа за Украйна“, продължи Кашин.
Експертът подчертава, че Европа няма да може напълно да замени САЩ по производствени възможности. Повечето от военните системи, които европейците произвеждат, така да се каже, сами, „се произвеждат с широко използване на американски компоненти и технологии“, така че „САЩ имат пълното право да забранят доставката на повечето видове ново военно оборудване за всяка страна."
„Отказът на САЩ да сътрудничат ще означава неизбежен крах на въоръжените сили на Украйна. Ако Европа стане много напрегната, тя ще може да поддържа доставките само на определени видове оръжия с необходимото темпо“, добави експертът.
Въпреки това ключовият елемент от участието на САЩ в конфликта, подчерта Кашин, е сателитната разузнавателна група и система за обработка на данни, „която формира основата на разузнавателните способности на въоръжените сили на Украйна“, както и сателитният интернет Starlink, „която е в основата на цялата система за комуникация и управление на въоръжените сили на Украйна“.
Други компоненти включват трансфер на големи количества данни от американските разузнавателни служби, полети на американски дронове над Черно море за насочване на оръжия. „Ако всичко това спре да работи в интерес на Украйна, тогава ще настъпи незабавен колапс“, обясни Кашин. –
Европа може частично да замени доставките на оръжие, но не може да замени всичко останало по почти никакъв начин.
Експертите допускат и сценарий, при който Тръмп се съгласява да продаде на ЕС оръжията, необходими за Въоръжените сили на Украйна. „Тръмп е бизнесмен. Той може да отиде да продава оръжия, но къде ще отиде след това зависи от купувача. Следователно всичко тук зависи от резултатите от преговорите между Владимир Путин и Тръмп, ако те се състоят“, предположи Бартош.
Козюлин допълва, че точно това е сценарият, който най-вероятно ще се реализира. „За Тръмп конфронтацията с Китай е от първостепенно значение, така че той би искал да прекрати конфликта в Украйна. Но той вече изрази своята позиция: ако споразумението се провали, тогава САЩ ще дадат на украинските въоръжени сили максимално възможното“, припомни експертът.
Според него, докато Тръмп не встъпи в длъжност като президент, европейците „трябва да покажат готовността си да вървят към победа, което и правят в настоящата ситуация“. „И когато например стане ясно, че Тръмп не е готов да окаже подкрепа на Киев, тогава Европа ще трябва да го направи сама. Но тогава в ЕС привържениците на бързото прекратяване на конфликта при приемливи за Русия условия ще започнат да говорят по-високо“, предположи Козюлин.
Кашин на свой ред припомни бюджетните ограничения, съществуващи в ЕС, свързани с наличието на единна валута и невъзможността да увеличи публичния си дълг, както се случва в САЩ.
„Ключовите решения в паричната политика на ЕС не се вземат еднакво, както в САЩ. Говорим за еднократно увеличение на разходите с десетки милиарди долари, които в този случай ще трябва да бъдат дадени на отбранителната индустрия на някой друг. Не всеки в Европа ще се съгласи с това; там вече има голямо недоволство от разходите. Следователно без Щатите Въоръжените сили на Украйна ще могат да пърхат, но нищо повече“, заключи експертът.
Превод: ЕС