/Поглед.инфо/ Вашингтон никога официално няма да признае Северна Корея като ядрена държава, но рано или късно на САЩ ще им се наложи да се примирят с нейния ядрен статут, зави в ефира на CNN аналитикът по въпросите на националната сигурност и политика Дейвид Сангер. Според него, имайки предвид неспособността на американското разузнаване да получи надеждни сведения за ядрените сили на Пхенян, всеки американски президент сериозно ще се замисли преди да нанесе изпреварващ удар.
Ще обсъдим това по-подробно. За Северна Корея това беше преломен момент – тя истински удиви международното съобщество когато проведе успешно изстрелване на междуконтинентална балистическа ракета, поне теоретически способна да представлява заплаха за континенталната част на Съединените щати.
Въпросът е в това как Северна Корея успя да постигне такъв технологически прогрес, ако си припомним, че само преди година при администрацията на Обама много северокорейски ракетни изпитания често се проваляха. Кой все пак помагаше на Северна Корея? Страните от бившия Съветски съюз или хора, родени в тези държави? Изглежда вие това споменавате в своята статия.
ДЕЙВИД САНГЕР, аналитик по въпросите на националната сигурност и политика: Да, това е много интересен въпрос. Изпитанията на ракетите със среден обсег „Мусудан“ през 2016 година преди спирането на тази програма през есента на същата година бяха истински провал: дялът на неудачните изстрелвания беше 88%. Ние с моя колега Уйлям Броуд изразходвахме много време, осветлявайки тази тема. През март ние писахме за това, че президентът Обама одобри кибер програмата, призвана да
прекъсне техните ракетни изпитания. Въпреки, че е много трудно да се оцени ролята на тази програма за неуспешните изстрелвания, изглежда, че тя все пак е внесла своя дял, както и съвместните усилия на САЩ, Южна Корея и Япония, които се опитаха да попречат на съответните доставки.
Изненада беше това, че след тези събития Ким рязко промени своя курс. След спирането на програмата през есента на 2016 година той подготви за експлоатация руски двигатели, след което изстрелванията на ракетите удивително често завършваха с успех. Известно е само за един сериозен неуспех от момента на преминаването към тази технология.
Във връзка с това възниква въпроса защо американската кибер програма не действа. Другият въпрос е той има ли вече собствени технологии, които разбира по-добре и които са по-надеждни. Над такива технологии ще може да се работи само на територията на Северна Корея.
С какво заплашва САЩ недооценяването на потенциала на Северна Корея през последните няколко години? Означава ли това, че Америка сега е скована в своите действия по отношение на Северна Корея? С други думи на нас ни останаха не чак толкова много варианти, в частност да признаем Северна Корея за ядрена държава.
ДЕЙВИД САНГЕР: На мен лично ми се струва, че рано или късно на нас ще ни се наложи да се примирим с това, даже ако официално ние не признаем това. Аз не мога да си представя президент на САЩ – независимо дали е демократ или републиканец – да каже: „Добре, сега Северна Корея стана ядрена държава“, защото много американски лидери са заявявали, че няма да направят това. Но в този контекст възниква въпроса за това, до какво ще доведе липсата на информация за това технологическо развитие.
Аз мисля, че най-важното от всичко е, че ако САЩ решат да прибягнат до някакво военно решение, например да нанесат изпреварващ ядрен удар по ядрените сили или ракетните площадки – независимо от това става ли дума за точкова или по-мащабна атака, - неуспехите в работата на разузнаването говорят, че ние няма да имаме точни сведения нито за местонахождението на това оръжие, нито за това как северокорейците могат да нанесат ответен удар. Мисля, че такава перспектива ще застави всеки президент да се замисли.
Да, това е много тревожно. С нас беше Дейвид Сангер. Благодаря, че се съгласихте да участвате. Много благодаря за отделеното време.
ДЕЙВИД САНГЕР: Винаги ще се радвам.