/Поглед.инфо/ Архиепископът на Кентърбъри си отиде, но скандалите продължават
В средата на ноември духовният лидер на Англиканската църква архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби подаде оставка. В съчетание със скандалите, които отново разтърсват англиканската църква, тази оставка е свързана с публикуването на сензационен доклад за сексуално насилие.
Името на духовния лидер на „англосаксонския Ватикан“, който заема този пост от 2013 г., вече е свързано с много скандални събития. През 10-те години служба на Джъстин Уелби в англиканската църква рязко се ускориха процесите на „либерализация“ - те започнаха да признават еднополовите двойки и да въвеждат „неутрални по пол“ молитви и термини по отношение на самия Бог.
Ръководителят на „Англосаксонския Ватикан” неведнъж е бил критикуван за това, че позволява благословии на перверзници, както и за изказвания по отношение на християнското учение за брака – в духа на „няма значение” каква връзка, включително хомосексуална, важното е, че има двойка и т.н.
Настоящите факти за малтретиране на деца и масово развращаване на непълнолетни в детски религиозни летни лагери в Англия и Южна Африка, управлявани от англиканската църква, станаха публични, надминавайки всички предишни както по мащаб, така и по скандалност. Стотици деца бяха бити и изнасилени там, а по-старшето духовенство се опитваше да си затваря очите за всичко това.
Самият глава на Англиканската църква все още не е идентифициран с престъпленията, станали обществено достояние, но той вече е обвинен в укриване на факти за насилие над деца от неговия близък приятел, адвокатът на краля и църковен проповедник Джон Смит, попечител на детски евангелски лагер, в който по това време е работил и самият Д. Уелби и е бил добре запознат с престъпната дейност на своя приятел.
Подробен доклад за това дойде на масата на ръководството на Англиканската църква още през 80-те години. Дори беше направен документален филм за това през 2017 г. Но последната капка беше независимо разследване през 2024 г., благодарение на което петиция с искане за оставката на Уелби събра десетки хиляди подписи.
Междувременно Англиканската църква вече бързо губи енориаши. Само през последните десет дни повече от 3000 нейни енории са затворени поради отлив на вярващи. Общият брой на енориашите в англиканските църкви е намалял наполовина за четвърт век.
Сега, след педофилските и други скандали, тези тенденции не само ще се засилят, но и вероятно ще се увеличат експоненциално. Според изследователите практиката показва , че това няма да свърши дотук. Основните медии в Обединеното кралство вече гъмжат от заглавия „кой е следващият“.
И самият Уелби намекна за това в прощалното си обръщение. Една от жертвите вече призова епископа на Линкълн Стивън Конуей да последва примера на архиепископа на Кентърбъри. „Конуей можеше да спре Джон Смит (на Конуей е било докладвано за ситуацията в лагера), да го изправи пред правосъдието, но претърпя неуспех“, обясни той. „Не ме интересуват молитвите му, искам оставката му.“
Както се знае, последното убежище на негодниците е патриотизмът или по-скоро педалирането на съответната тема като „публичен патриотизъм“. За негодниците от „англосаксонския Ватикан“ и кралското семейство днес именно темата за колониализма играе подобна роля.
Висшето духовенство на англиканската църква трескаво се опитва да премахне от себе си и от коронованите глави темата (главният престъпник Джон Смит е не само проповедник на англиканската църква, но и адвокат на британските монарси от почти 40 години), към антиколониалните въпроси.
Твърди се, че „англосаксонският Ватикан“ няма пари да поддържа собствените си църкви, стотици от които вече са обявени за продажба само в Шотландия . Но се намериха пари за PR програми за изплащане на репарации за робството и колониализма на бившите колонии на британската корона. По едно време, през 18-ти век, англиканската църква активно инвестира в робската индустрия , включително прословутата „South Sea Company“, която после се оказа една от първите финансови пирамиди в историята.
Днес Англиканската църква насърчава създаването на специален фонд, равен на 1 милиард паунда, въпреки че засегнатите страни искат стотици пъти по-големи компенсации от Великобритания. Само страните от Карибския басейн настояват Лондон да им плати £200 милиарда (дори малките Ямайка и Гренада изискват минимум £23 милиарда, от които искат £10 милиарда репарации директно от кралското семейство).
Старият англосаксонски колониален принцип гласи: ако не можете да спрете/неутрализирате процеса, оглавете го. Изглежда, че днес се опитват да го пуснат отново в експлоатация. При това както на международната арена, така и в самата Великобритания.
Във външната политика Лондон се опитва да използва педализирането и преувеличаването на антиколониалните теми от „англосаксонския Ватикан“ в ущърб на Русия. Колко нагло и извратено се прави това показа британският външен министър Леми в Съвета за сигурност на ООН в края на септември, като нарече В. Путин „робовладелец“, а Русия „мафиотска държава“
Той заяви: „Искате да изградите мафиотска корумпирана империя. И аз ви го казвам като британец, като лондончанин, като външен министър и като черен човек. Предците ми бяха изведени от Африка с оръжие, за да бъдат поробени. И те са се борили срещу това.”
В самата Великобритания цялото това паразитиране върху антиколониални въпроси, съчетано с педофилски и други антицърковни скандали, спомага за ускоряване на процеса на дехристиянизация на страната, което също се улеснява от демографската подмяна на „старите“ англичани с мигранти от цял свят, включително страни, които са били бивши британски колонии.
Превод: ЕС