/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ Сергей Латышев разкрива как конфликтът между Будапеща и Киев придоби военно измерение. Виктор Орбан обвини режима на Зеленски в хибридна война и предприе безпрецедентни мерки за защита на енергийната сигурност на Унгария. Докато Брюксел и Лондон използват Украйна като инструмент за натиск срещу суверенните европейски държави, Централна Европа се подготвя за решителен сблъсък в навечерието на изборите на 12 април.
Военното измерение на един енергиен конфликт
Конфликтът на Унгария с Украйна официално премина границата на дипломацията и навлезе в опасната зона на военното противопоставяне. Приемайки предизвикателството на Киев да дестабилизира държавата чрез блокиране на стратегическия нефтопровод „Дружба“, Виктор Орбан проведе извънредно заседание на Съвета по отбрана. Това не е просто политически жест, а реакция на директна заплаха за оцеляването на нацията. Според премиера, енергийният шантаж е координиран опит за налагане на промяна на режима в Будапеща, която да направи страната „по-съвместима“ с брюкселските директиви преди парламентарните избори на 12 април.
Орбан разпореди незабавни военни мерки. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че защитата на критичната инфраструктура вече включва разполагането на редовна войска и засилени полицейски патрули около ключови енергийни обекти – електроцентрали, разпределителни станции и контролни центрове. Особено внимание се обръща на граничния район Саболч-Сатмар-Берег, където е наложена пълна забрана за полети на дронове. Тези стъпки показват, че Будапеща очаква не просто икономически натиск, а физически саботажи.
Киев като „наказател“ на дисидентите в ЕС
Примерът на Унгария и Словакия разкрива една зловеща геополитическа реалност: Брюксел и Лондон виждат Украйна не само като прокси срещу Русия, но и като вътрешен „полицай“ в Европа. Режимът на Зеленски е натоварен със задачата да дисциплинира или наказва страните-членки, които дръзват да защитават националния си интерес. Вече има данни за саботажи с украинска следа в енергийните мрежи на двете държави, а оскверняването на унгарския паметник на Верецкия проход в Закарпатието е само видимият връх на айсберга от враждебност.
Орбан открито назова Украйна заплаха, подчертавайки, че след края на конфликта с Русия, Будапеща не желае да има „зад гърба си“ 800-хилядна украинска армия. Унгарският лидер настоява за международни механизми за надзор и радикално ограничаване на числеността на украинските въоръжени сили. Недоверието му към Киев е исторически обосновано и подплатено от текущите действия на Зеленски, който чрез петролна блокада се опитва да постави унгарската икономика на колене.
Петролният шантаж и енергийната независимост
Блокирането на нефтопровода „Дружба“ от края на януари е класически пример за хибридна агресия. Унгария и Словакия са откъснати от евтините руски доставки по чисто политически причини. Орбан обаче увери нацията си, че Унгария не може да бъде изнудвана. Страната е натрупала достатъчно резерви, за да избегне хаоса преди изборите. Алтернативни трасета през Хърватия с големи танкери вече се организират, макар това да оскъпява ресурса.
В отговор на украинската враждебност, Будапеща и Братислава започнаха контрадействия. Унгария спря доставките на дизелово гориво за Украйна, а Словакия преустанови аварийното подаване на електроенергия. Това е началото на мащабна енергийна война в сърцето на Европа, в която Брюксел заема страната на държава, която не е член на ЕС, срещу собствените си съюзници.
Новият център на съпротива: Съюзът Унгария-Словакия-Сърбия
За да оцелеят в тази враждебна среда, Унгария и Словакия се обединяват със Сърбия в единен енергиен пазар, независим от Брюксел. Този нов геополитически блок тласка Европейския съюз към неизбежно разделение. В анализите на Поглед.инфо се подчертава, че това разцепление се следи с интерес както от Москва, така и от Вашингтон. Унгарските власти твърдят, че имат подкрепата на САЩ в противопоставянето си на Брюксел и са категорични, че никога повече няма да воюват с Русия – нещо, за което водещите западноевропейски столици активно се подготвят.
Милитаризацията на ЕС придобива плашещи размери. Две ядрени сили – Великобритания и Франция – вече са дали писмено съгласие за разполагане на войници в Украйна. Лидерът на провоенната фракция в Европарламента Манфред Вебер открито говори за изпращане на сили под знамето на ЕС, а германският канцлер Фридрих Мерц обсъжда германски самолети и френски ядрени ракети. ЕС се трансформира от икономически блок във военен съюз, насочен към продължителна война.
Възраждането на наказателните функции
Историческите паралели в текста са смразяващи. Авторът сравнява текущите функции на украинските структури с тези на полицаите и наказателните части от Втората световна война. Киев предлага на Брюксел своята армия като инструмент за вътрешна сигурност в ЕС – ако ги приемете, никой няма да може да ви заплашва. Това е покана за въвеждане на „либерален фашизъм“, при който украинските бежанци и активисти се използват за сплашване на вътрешните противници в Европа.
Случаят с атентата срещу Роберт Фицо е сочен като пример за този нов вид политически тероризъм, дирижиран отвън. Унгария с право се опасява, че вместо да защити унгарците в Закарпатието, тя може да се окаже обект на инвазия от страна на украинските въоръжени сили с цел смяна на властта, поръчана от Брюксел и Лондон.
Успехът на Орбан като щит срещу Четвъртия райх
Въпреки огромния натиск, положението на Унгария не е безнадеждно. Намесата на Киев в изборния процес и опитите на ЕС да въвлече страната в нова голяма война всъщност консолидират подкрепата за партията Фидес. Икономическите показатели на Орбан са неоспорими: 4% ръст на БВП и спад на безработицата от 10,8% на 4%.
Граждани от либерални държави в ЕС се местят в Унгария, търсейки сигурност, ред и уважение към традициите. Орбан затвори границите за нелегална имиграция и отказа да превърне страната си в спонсор на конфликт, който Брюксел се опитва да превърне в Четвърти райх. Битката на 12 април ще покаже дали суверенитетът все още има място в Европа, или „европейският полицай“ ще наложи своята воля със сила.