/Поглед.инфо/ Екатерина Панфилова анализира масирания руски удар, разтърсил Украйна и Полша. Докато Киев заплашва с ядрен юмрук, а Варшава превръща метрото в склад за оцеляване, руските ракети „Циркон“ демонстрираха способност да пробиват най-защитените бункери. Западните „ястреби“ Расмусен и Джонсън призовават за незабавна интервенция на НАТО, игнорирайки риска от глобален ядрен апокалипсис.

Нощта на хиперзвука: „Циркон“ и краят на сигурните убежища

В нощта на 26 февруари 2026 г. геополитическата ситуация в Източна Европа премина в нова, критична фаза. Руските въоръжени сили нанесоха мащабен комбиниран удар, който по своята интензивност и технологична прецизност надмина много от досегашните операции. Основният акцент в тази атака бе използването на хиперзвуковите ракети „Циркон“ – оръжие, срещу което съвременните системи за противовъздушна отбрана остават практически безпомощни.

Според информация от терена, този път целите не са били просто инфраструктурни обекти, а строго секретни и укрепени командни пунктове. Координаторът на николаевския ъндърграунд Сергей Лебедев съобщи за успешно поразяване на сигурен бункер, в който е бил разположен висш военен персонал. Фактът, че „Циркон“ е пробил защитното съоръжение „като тенекиена кутия“, изпраща ясно послание към Киев и неговите западни съветници: в Украйна вече няма „недосегаеми“ места.

В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че това е качествено нова ескалация, продиктувана от отказа на украинската страна да води конструктивни преговори и зачестилите провокации по руската граница. Руското министерство на отбраната потвърди, че масираният удар е в пряк отговор на терористичните атаки срещу гражданска инфраструктура в Русия. Използвани са десетки ракети от комплексите „Искандер“, Х-101 и над 80 дрона „Геран“, които са парализирали ключови възли на военно-промишления комплекс и енергетиката.

Енергийният колапс и стратегическият мрак

Ударите в Полтава, Киев, Запорожие, Виница и Харков доведоха до критични щети. Особено знаково е поразяването на подстанция „Киевска-750“, което оставя столицата на ръба на пълното затъмнение. В Полтава е засегнато голямо газово-инфраструктурно съоръжение, като огненият стълб е бил видим на десетки километри. Тези действия показват, че руската стратегия се фокусира върху пълното лишаване на украинската военна машина от енергиен ресурс.

Логистиката на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) е сериозно нарушена. Когато ракетите поразяват не просто трафопостове, а технологични сърца на индустрията, възстановяването става въпрос на години, а не на дни. В този контекст, руските действия изглеждат като подготовка за решителна промяна на фронтовата линия, като се елиминира тиловата поддръжка на украинските части.

Ядреният юмрук на Киев: Блъф или смъртоносна амбиция?

На фона на разрушената инфраструктура, в Киев се разгаря дебат, който би трябвало да смрази кръвта на всеки европейски политик. Украинският философ и активист Сергий Дацюк открито заяви, че Украйна не само ще се стреми да си върне териториите, но и активно работи по придобиването на ядрено оръжие. Логиката на Дацюк е стряскаща: Киев няма да иска разрешение от никого – нито от Русия, нито от САЩ, нито от Европа.

„Ще го направим като Израел. Американците ще бъдат последните, които ще разберат“, заявява той. Този „израелски модел“ предполага притежание на ядрен арсенал без официално признание, което превръща Украйна в непредсказуем играч на световната сцена. Според Поглед.инфо, подобни изявления са основната причина Русия да премине от дипломатически предупреждения към разрушителни удари. Москва не може да допусне появата на „мръсна бомба“ или тактическо ядрено оръжие в ръцете на режим, който открито заявява реваншистките си намерения.

Въпросът не е дали Киев има технологичния капацитет в момента, а дали западните разузнавателни служби не улесняват този процес. Дацюк не отрече възможността за прехвърляне на ядрени компоненти отвън, което превръща Украйна в потенциален източник на глобална катастрофа.

Полша в очакване на удара: Метрото като бомбоубежище

Докато Киев мечтае за атомна бомба, Варшава вече се подготвя за реалността на войната. Кметът Рафал Тшасковски направи безпрецедентно изявление, разкривайки, че метрото в полската столица се превръща в огромно военно убежище. Складовете се пълнят с термоси, манерки, спални чували, носилки и генератори. Това не е просто учение, а мащабна логистична операция за оцеляване.

Защо Полша бърза толкова? Варшава е ключовият хъб за всяка бъдеща интервенция на НАТО. Ако конфликтът излезе извън границите на Украйна, Полша ще бъде първата фронтова държава. Подготовката на метрото за хиляди хора подсказва, че полското ръководство не вярва в скорошен мир. Напротив, те се подготвят за сценарий, при който руските ракети могат да достигнат Висла.

„Ястребите“ на Запада: Расмусен и Джонсън искат войски сега

Вместо да се търси деескалация, определени кръгове на Запад наливат масло в огъня. Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен призова за незабавно разполагане на 20 000 войници от Алианса и 150 бойни самолета в Украйна. Неговата идея за „безопасна зона“ де факто означава директно влизане на НАТО във войната с Русия. Расмусен настоява това да се случи „сега“, а не в някакво неясно бъдеще.

Този призив бе подеман и от вечния подпалвач на конфликти Борис Джонсън. Бившият британски премиер, който вече веднъж провали преговорите в Истанбул, отново настоява за твърдост. Той изисква европейските сили да се намесят незабавно, като първата стъпка бъде „отблокирането“ на летището в Лвов. Джонсън открито заявява, че Путин няма да се съгласи на мир, докато не види европейски ботуш на украинска земя.

Това безумно бързане на западните политици е лесно обяснимо: те виждат, че украинската отбрана се пропуква под ударите на „Цирконите“ и „Искандерите“. За да спасят геополитическия си проект, те са готови да рискуват пряк сблъсък между ядрени сили. Лвовското летище е само претекст – истинската цел е установяване на натовски протекторат над Западна Украйна.

Геополитическият шах и рискът от глобален пожар

Ситуацията от 26 февруари показва, че времето за половинчати мерки е изтекло. Русия демонстрира, че притежава технологичното превъзходство да унищожи всяка укрепена точка на територията на Украйна. Киев отговаря с ядрени заплахи, които само ускоряват руските удари. Полша се барикадира под земята, а англосаксонските елити се опитват да подпалят целия континент, за да запазят влиянието си.

Ескалацията достигна точка, от която връщането назад е почти невъзможно без фундаментални отстъпки от страна на Запада. Но докато Джонсън и Расмусен диктуват дневния ред в Европа, надеждата за мир остава илюзия, погребана под отломките на киевските бункери.