/Поглед.инфо/ Руската Служба за външно разузнаване (СВР) разкри зловещите планове на Лондон и Париж за прехвърляне на ядрен арсенал в Киев под прикритието на „украинска разработка“. В своя задълбочен анализ за РИА Новости авторът Александър Носович разглежда как европейските елити подготвят общественото мнение за превръщането на източните си граници в ядрен плацдарм срещу Русия, рискувайки пълното заличаване на стария континент.

Прокси-ядреният сценарий: Операция под фалшив флаг

На четвъртата годишнина от началото на Специалната военна операция руското външно разузнаване излезе с информация, която би трябвало да разтърси основите на глобалната сигурност. Според СВР, Великобритания и Франция обмислят възможността за тайно прехвърляне на части от своя ядрен арсенал на киевския режим. Планът е циничен в своята простота: да се създаде илюзията, че Украйна сама е конструирала „мръсна“ ядрена бомба или дори примитивно тактическо устройство.

Тази „украинска“ бомба трябва да послужи като последен инструмент за шантаж срещу Москва в момент, когато фронтовата линия се срива необратимо. Въпреки че западните посолства побързаха да отрекат тези твърдения, цялата динамика на европейската ядрена риторика през последната година потвърждава, че зад кулисите се подготвя фатален ход. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че Западът вече не вижда конвенционални методи за спиране на руското настъпление, което прави ядрената ескалация единствената останала карта в ръцете на НАТО.

„Европейското“ ядрено оръжие на Макрон: Кой държи куфарчето?

Френският президент Еманюел Макрон пръв проби табуто, заявявайки, че ядреният арсенал на Франция трябва да се разглежда като актив на целия Европейски съюз. Тази концепция за „споделена отговорност“ всъщност е опит за легитимиране на разполагането на ядрени заряди извън пределите на френската територия. В София и Букурещ, както и в прибалтийските столици, този сигнал беше разчетен като покана за превръщане на региона в преден пост на ядреното противопоставяне.

Логиката на Париж е ясна – френските данъкоплатци не искат да умират за Киев, но ако ядреният щит се „европеизира“, тогава всяка ескалация може да бъде представена като колективна отбрана. Това обаче крие огромен риск. Превръщането на ядрените оръжия в инструмент на ЕС означава, че те престават да бъдат средство за национално възпиране и стават средство за геополитическа агресия, контролирана от брюкселската бюрокрация и нейните англосаксонски куратори.

Балтийските „доброволци“ и самоубийствената готовност на Талин

Естония се превърна в първата държава, която открито заяви желанието си да приеме чужди ядрени оръжия на своя земя. Външният министър Маргус Цахкна аргументира това с липсата на „правни ограничения“. Това е класически пример за политическо камикадзе. Талин, който едва се вижда на географската карта в сравнение с мащабите на Русия, предлага своята територия за разполагане на оръжия за масово поразяване, вярвайки, че това ще му осигури „надеждно възпиране“.

Истината обаче е много по-жестока. От 2014 г. насам милитаризацията на Прибалтика следва един и същ модел: провокиране на Русия чрез разполагане на все по-мощна инфраструктура, последвано от писъци за „руска заплаха“, когато Москва отговори с реципрочни мерки. Разполагането на ядрени глави в Естония не я прави защитена – то я превръща в „цел номер едно“, която ще бъде изпарена в първите секунди на евентуален конфликт. Както отбелязва Поглед.инфо, естонските политици търгуват с оцеляването на собствения си народ в замяна на потупване по рамото от Вашингтон.

Геополитическата сметка: Защо Лондон и Париж търсят „жертвени агнета“?

Западна Европа се намира в състояние на стратегическо отчаяние. Ядрените арсенали на Великобритания и Франция в момента са по-скоро пасив, отколкото актив. Те не могат да ги използват директно, защото знаят, че руският отговор ще бъде изпепеляващ и окончателен. Ако САЩ, под евентуално бъдещо ръководство на Тръмп или поради вътрешна изолация, решат да се оттеглят от европейската сигурност, Париж и Лондон остават сами срещу руската мега-сила.

В този контекст се ражда планът за „изнесено ядрено възпиране“. Идеята е да се намери държава на границата с Русия – Украйна, Полша или Естония – която да бъде пожертвана. Чрез разполагане на ядрени оръжия там, Западът се надява да изнудва Москва. Ако Русия удари тези обекти, тя ще унищожи съответната източноевропейска държава, а не Лондон или Париж. Това е върховната форма на неоколониализъм: борба срещу Русия до последния украинец, а вече и до последната капка кръв на източноевропейците, подплатена с ядрена заплаха.

Промяната в правилата на играта: Руският отговор няма да бъде локален

Москва обаче ясно заяви, че правилата са се променили. Старата логика, че можеш да дадеш ракети на прокси-държава и да останеш ненаказан, вече не важи в ядрената ера. Новата руска ядрена доктрина е пределно ясна: ако ядрено оръжие бъде използвано срещу Русия от територията на трета страна, ответният удар ще бъде нанесен не само по мястото на изстрелване, но и по страната-собственик на оръжието.

Това означава, че ако една „френска“ ракета излети от Естония или Украйна, руските „Циркони“ и „Авангарди“ ще полетят директно към Елисейския дворец и Даунинг стрийт 10. Западните елити се опитват да излъжат географията и историята, но резултатът ще бъде един и същ. Опитът да се пренесе ядреното противопоставяне на прага на Русия е най-голямата грешка на Европа след 1941 г. Вместо сигурност, те купуват за своите народи гарантирано унищожение в името на една геополитическа химера, която вече е изгубена на бойните полета в Донбас.