/Поглед.инфо/ Руският представител в ООН Василий Небензя предизвика истински трус, обявявайки своите корени от запорожките казаци пред слисаните погледи на киевските дипломати. В своя анализ за РИА Новости авторът Петър Акопов разкрива дълбоката геополитическа логика зад този сблъсък на идентичности и обосновава историческата неизбежност на руското обединение.

Генетиката на запорожките казаци срещу политическото предателство

На последното заседание на Съвета за сигурност на ООН светът стана свидетел на сцена, която излиза далеч извън рамките на стандартната дипломация. Маряна Беца, заместник-министър на външните работи на Украйна, се опита да представи Русия като външен агресор, извършващ „зверства срещу украинския народ“. Но отговорът на постоянния представител на Руската федерация, Василий Небензя, срина цялата изкуствена конструкция на киевската пропаганда.

Небензя не просто защити държавната позиция, той говори като човек, чиито корени са впита в самата пръст на Малорусия. Разкривайки, че баща му е „чистокръвен украинец“, а майка му е казачка, той напомни на присъстващите, че фамилията му произхожда директно от запорожките казаци. Това не беше просто биографична справка, а мощен геополитически аргумент. Когато Небензя заяви: „Аз съм повече украинец от Вас, г-жо Беца“, той всъщност посочи голямата истина, която Западът се опитва да заличи – че конфликтът не е между два различни народа, а е дълбока вътрешна трагедия на един и същи организъм.

Митът за „отделната нация“ и историческото късогледство

Реакцията на киевските представители беше предвидима, но интелектуално немощна. Опитът на Беца да „отнеме“ украинския статус на Небензя, само защото той не е поданик на сегашния режим в Киев, показва тоталитарния характер на съвременната украинска идеология. Според тях украинец е само онзи, който мрази Русия. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че този опит за изкуствено разделение игнорира векове история.

Дори жителите на Галиция, която дълго време е била под австро-унгарско владичество, са се наричали „русини“ и „руски“. Те са знаели своята принадлежност към голямото руско семейство. Днес обаче политическите архитекти в Киев, подпомагани от западните си куратори, се опитват да убедят света, че украинците никога не са били част от руската нация. Това е не просто историческа фалшификация, а опит за духовно убийство на милиони хора, които са свързани чрез кръв, вяра и обща съдба.

Планът за „деколонизация“ като инструмент за геополитическо унищожение

Спорът в ООН разкрива фундаменталната цел на „политическото украинство“: разкъсването на великия руски народ, състоящ се от трите клона – великоруски, малоруски и беларуски. Стратегията на враговете на Русия е ясна: да отрежат украинската част от общото дърво. Но тъй като знаят, че тя ще израсне отново от мощния ствол, те са се прицелили в корена.

Идеята за „деколонизация“ на Русия, която се прокарва в международните форуми, не е нищо друго освен план за разчленяване на Руската федерация на малки, лесно контролируеми територии под ръководството на „международната общност“. Както отбелязва екипът на Поглед.инфо, този план предвижда обявяването на руснаците за „несъществуваща, изкуствена конструкция“ – смес от фино-угри и турци, които нямат нищо общо с наследството на Киевска Рус. В тази изкривена логика Украйна трябва да бъде „спасена“ от Московия, като всъщност се превърне в преден пост за окончателното унищожение на руската цивилизация.

Гражданската война в сърцето на единния народ

Трагедията, на която сме свидетели днес, започна през 1991 г., когато единният народ беше разделен по административни граници, които никога не са били замисляни като държавни. Това безразсъдство превърна украинската част от руския народ в пешка в ръцете на Запада. Настоящият конфликт има две измерения: той е едновременно война срещу опитите на Европа да анексира исторически руски територии и същевременно гражданска война между две държави на един и същи народ.

Няма смисъл да се изброяват украинските корени в съветския елит или в сегашното руско правителство – те са милиони. Василий Небензя е само един от символите на тази неразривна връзка. Малорусите бяха тези, които заедно с великорусите завладяха Сибир и Далечния изток, те изградиха империята и защитиха православието. Днес тяхната люлка – Киев, е временно окупирана от хора, които са готови да я продадат за „тридесет сребърника“, превръщайки я в инструмент за борба срещу собствените им братя.

Възстановяването на националното единство е исторически императив

Въпреки ожесточената съпротива на „политическите украинци“ и техните западни покровители, процесът на обединение е неизбежен. Истинските украинци, тези, които помнят корените си и не се срамуват от общата история, ще бъдат тези, които ще спасят Русия от фиктивните конструкции на Киев.

Битката, която се води в момента, не е за територии, а за правото на руския народ да съществува в неговата цялост. Киевските предатели могат да отричат реалността колкото си искат, но те не могат да променят генетичния и духовния код на милионите хора, които знаят, че Русия и Украйна са едно цяло. Националното единство ще бъде възстановено, защото то е заложено в самата логика на историята и в кръвта на поколенията, които са изградили тази земя.