/Поглед.инфо/ Ако всички тези спекулативни проекти (Австро-Унгария на Орбан, Льо Пен във Франция, AfD в Германия, консервативния Юг) се осъществят, тогава мечтата на Де Гол и Аденауер за „Европа на отечествата“ може да стане отново актуална. И това, което се провали през шейсетте, може да намери нов живот.
Не само американците, но и Европа днес преживява прострацията на преходен период: старото свърши, новото още не е започнало и никой още не знае какво ще бъде, за какво да се подготвим.
Най-голямо недоумение (да не кажа паника) цари в Европейския парламент, което е разбираемо. Евробюрокрацията - тази огромна тълпа от безделници с тлъсти заплати - беше изцяло съобразена с Демократическата партия на САЩ. Малко вероятно е новото американско правителство да продължи да храни тази безполезна купчина боклук (нека използваме тук речника на Тръмп), която знае само как да намалява бюджета и да наводни Европа с нови и нови десетки милиони мигранти.
Освен това, гледайки какво се случва в Америка, всички те прекрасно разбират промяната на отношението на собствените им съграждани към тях: във всякаква, малко от малко по-революционна ситуация, те ще бъдат първите разкъсани.
Но Европейският парламент е възелът на Европейския съюз. Неговото отслабване означава неизбежно отслабване на връзките на Маастрихтските споразумения (които вече бяха много слабо свързани от събитията от 90-те години, т.е. на първо място, рухването на Берлинската стена и обединението на Германия).
Сега идва време не за разрушаване на стени, а за изграждане на нови. Стената по границата с Мексико, която американските десни обещават да възстановят и защитят, е символ за всички нови десни в Европа. Тоест, гласовете на онези, които искат да спрат безконтролното вкарване на мигранти в Европа, сега ще станат много по-силни - и ще трябва да бъдат чути.
Трябва да разберем, че зад тези гласове стоят гласовете на всички европейски народи. Онези народи, които са пренебрегвани, игнорирани и незабелязвани с години. Днес тъкмо този „дълбинен народ“ в Америка избраха Тръмп, но какво ще стане в Европа? Всички – и либералите, и европейската десница – се готвят за неизбежни битки.
Германия беше първата, която усети тази промяна във вятъра. Тук днес е актуална правителствената криза, разпадането на „светофарната” коалиция и предстоящите избори. И неистови опити да се блокира зашеметяващия успех на десницата. Те се опитват да спрат победния марш на антивоенната "Алтернатива за Германия", втората по популярност партия в страната, а депутатите от Бундестага настояват да започне процедура за забрана на партията.
И ако демократите бяха дошли на власт в Съединените щати, най-вероятно щеше да се случи това: затягане на всички винтове, забрана на всички инакомислещи и въвеждане на либерална диктатура - това беше най-предвидимият сценарий. Но в контекста на консервативната революция в Съединените щати успехът на подобен сценарий става съмнителен.
Приблизително същата картина виждаме днес във Франция, където същото уверено второ място заема Националното рали на Льо Пен, на което също се опитват да попречат да участва в изборите. Тук обаче измислиха бюрократична схема: Льо Пен е обвинена в присвояване на средства (от 2004 до 2016 г.), въз основа на което искат да забранят нейната номинация на изборите през 2027 г. Това обаче едва ли ще спре купона. А предвид реванша на десницата едва ли ще мине подобно решение.
Но, разбира се, Унгария на Орбан се превръща в център на новата консервативна Европа. Последният с право е наричан Европейският Тръмп. Но Орбан е не само голям приятел и съюзник на Тръмп, той възнамерява да стане емисар и проводник на политиката на новата консервативна Америка в Европа.
Америка обещава да разхлаби хватката за гърлото на старата европейска политика, но в същото време да спре и финансовите си инжекции. И когато джобовете на европейската бюрокрация изтънеят и тя окончателно изгуби почва под краката си, изглежда тъкмо тогава младата гладна десница ще има шанс да вземе властта.
Каква нова Европа можем да видим след няколко години?
Разбира се, на първо място ще видим нова Източна Европа, доминирана от консервативните Унгария, Словакия и Австрия. Европейската бюрокрация отдавна плаши обикновения човек с новата Австро-Унгария на Орбан, Фицо и австрийската десница. В новите условия тези „истории на ужасите“ могат да станат реалност.
Но Орбан не е загрижен само за Източна Европа. Той отдавна мечтае да създаде коалиция от всички десни сили в Европа и такава коалиция, разбира се, ще бъде подкрепена от Тръмп.
Островните атлантици ще започнат да сглобяват собствена коалиция. Тук главен помощник на Стармър в Англия ще бъде полският премиер Доналд Туск. Последният отдавна говори за алтернативен съюз, който ще подкрепи Зеленски, ако Съединените щати откажат тази подкрепа. Така на коалицията „Австро-Унгария 2.0“ ще се противопостави коалицията Стармер – Туск – Макрон и генералния секретар на НАТО Рюте.
Разбира се, не си струва да се подценява Великобритания (особено на фона на публикуваните документи за британската операция за предотвратяване на спирането на войната в Украйна „Алхимия“). Великобритания ще поеме контрола върху процесите, които преди се движеха от Демократическата партия на САЩ.
И така, настоящите европейски „ястреби” са английските лейбъристи, Макрон и полските власти, които са съгласни в желанието си да продължат войната в Украйна. Тази коалиция обаче може да не е толкова силна без помощта на Вашингтон. Особено като се има предвид, че центърът на Европа се люлее на ръба, където позициите на либералите са все повече подкопавани от Льо Пен и AfD. А и поляците, въпреки всичките си антируски настроения, са много консервативни.
Да не забравяме и традиционно консервативния Юг на Европа, където десните в Испания, Италия и Португалия са доста готови да се обединят в отделна сила.
Ако всички тези проекти (Австро-Унгария на Орбан, Льо Пен, AfD, консервативният Юг) бъдат реализирани, тогава мечтата на Де Гол и Аденауер за „Европа на отечествата“ може да стане отново актуална. И това, което се провали през шейсетте, може да намери нов живот.
Що се отнася до украинската война, изглежда има само една наистина работеща формула за разрешаване на подобни конфликти в Източна Европа. Всички украински и полски проблеми могат да бъдат решени само чрез съюз между Русия и Германия.
Но за да направи това, разбира се, Германия първо трябва да излезе от ролята си на управлявана от атлантистите колония и да получи независимост. Тогава нов „свещен съюз“ на Русия, Австро-Унгария и Германия (разбира се, в новите реалности) ще стане напълно възможен.
Разбира се, в този случай ще говорим за пълно преформатиране на света, за изцяло нова конфигурация. Но точно към това върви светът. Точно това трябва да бъде целта на започващата консервативна революция.
Вече говорихме за свят „на три крака“ , където мястото между американския запад и азиатския Китай може да бъде заето от трета коалиция от държави: Русия, Индия, Иран, арабския свят... Ако говорим за нова консервативна Европа, тогава, разбира се, тя също, би било много по-естествено да се присъедини към този Евразийски съюз, отколкото да се присъедини към атлантическия Запад.
Великобритания ще остане в сферата на влияние на САЩ по един или друг начин, но континентална Европа би било много по-разумно да заеме по-неутрална позиция. В този случай новият свят би станал много по-силен и по-безопасен.
Това, което се случва в света сега, е революция в цялата политическа парадигма от последните тридесет години, като се започне от епохата на Горбачов и подписването на споразуменията от Маастрихт, които дадоха началото на Европейския съюз. И този път, и този съюз явно са към своя край. Но какво ще се появи на това място, все още е под въпрос.
По едно време идването на Горбачов посочи пътя към промяната, но съвсем не беше безалтернативно. Тук е същото. Идването на Тръмп и консерваторите на власт в Америка слага край на това, което започна с идването на Горбачов, отваряйки прозорци на възможности за целия свят.
Но дали светът ще се възползва от тези възможности зависи не само от екипа на Тръмп. Голяма част от това зависи от способността на консервативните сили по света да се консолидират: за да се превърне десният завой в истинска консервативна революция, той трябва да стане неудържим.
Превод: ЕС