/Поглед.инфо/ Повдигайки темата на отношенията между Русия и Запада, не можем да ги разглеждаме отделно, откъснато от международната конфигурация – това дълго противостоене винаги е включено в определен геополитически контекст, в който са задействани новите големи играчи, такива като Китай. Само при подобен подход могат да се разберат причините за дълбоката конфронтация на полюсите.
Студената война продължава, макар че във връзка с последните събития (ударите по Сирия и Палестина, изфабрикуваните дела по „химическите атаки“ на Башар Асад и коварните руснаци, тровещи с „Новичок“ и т.н.), експертите не изключваха преход към горещ стадий. Може би това ще доведе до поредната американска авантюра в Сирия, може би гореща точка ще стане Карабах, предвид непредсказуемото и доста вероятно, ново прозападно правителство в Армения. Повод може да стане всяка фалшива новина, за чиято подробна проверка западната аудитория няма да има нито време, нито желание.
И в някакъв смисъл (в отделни региони) горещата война вече е започнала. Следващият етап, който не се изключва напълно, е ядрен…
Новият световен ред.
Контекстът, в който живеем днес е преход от еднополюсен към многополюсен свят. „След падането на СССР Фукуяма обяви „края на историята“, който е еднополюсен. Според неговата концепция повече няма да има история, ще останат единствено пазарът и либералната система, обяснява философът Александър Дугин по време на реч пред срещата на високо равнище на ШОС. „Това би била проекция на западното мирознание върху цялата планета. Глобализацията засегна и умовете, и политиките – всичко трябваше да стане едно със Запада. През 90-те стана ясно, че това не е просто „момент“, а е нов световен ред“, допълни философът.
След това на власт в Русия дойде Владимир Путин и ситуацията със суверенитета и позициите на международната арена започна да се поправя. Едновременно с това други играчи, включително и Китай, се изправиха на крака. Хората, дори и някога привърженици на западната парадигма, ясно разбраха, че нещо в Историята не стана точно така“.
Два Запада
Краят на еднополюсния свят може да се отброява от създаването на организациите БРИКС, ШОС и ЕАИС – така ние встъпихме в преходен етап. Сега ключовата стъпка към създаването на многополюсния свят е разколът между САЩ и Европа на два отделни, неподчинени един на друг запада.
Последната среща на високо равнище на Г-7 се превърна в истински скандал – Тръмп напусна срещата, дори без да подпише меморандума, обмени си обиди с ръководството на Канада и предизвика у Ангела Меркел шок с предложението си Русия да се върне в състава на „Голямата осмица“. Въпреки своите ексцентричност и непредсказуемост Тръмп (в нашето разбиране) има едно много важно качество: той може да си позволи откровено, незавоалирано с някакъв „общозападен консенсус“ поведение – след като европейците не искат да се държат като слуги, то американската делегация просто ще напусне мероприятието. Споровете около иранското споразумение и икономическите войни с митата само наливат масло в огъня. Още преди няколко години, при Барак Обама изглеждаше немислимо САЩ и Европейските държави (при това най-лоялните да Белия дом) ще въведат санкции не против колективен враг, а едни срещу други.
По този начин, разрушителят Тръмп дава на света възможност да преразгледа мнението си на глобализацията, на историческата роля на всеки народ, да се замисли за бъдещето. По-специално, това е шанс за Европа да се събуди, най-накрая да изгони омразните мигранти, да се откаже от неизгодната за повечето участници еврозона и да спре да пее американските мантри за страшната Русия, която трови британски шпиони и котки с едната си ръка, а с другата се намесва във всички избори в чужбина.
Западът успя през тези години да придвижи своята визия, той е силен, но силата му е на изчерпване.
Алтернатива
„Алтернативният световен ред е под въпрос“, продължава Александър Дугин. „Осъществяването на многополюсния свят е все още открит въпрос. Но вече можем уверено да кажем, че няма да има нова двуполюсност- не можем да се върнем стъпка назад, тъй като вече няма СССР. Русия е по-силна от тогава, но това не е достатъчно да се превърне във втори мощен полюс, както бе в съветското време“, допълни той.
Путин по време на управлението си спаси ситуацията с руския суверенитет от пълно унищожение, но все още сме далеч от бившата слава. Най-малкото съвременна Русия е много по-малка по размери от Съветския съюз.
Русия се противопоставя на Запада, защото стои недвусмислено срещу еднополюсния свят. Ние обаче нямаме достатъчно сили да станем втори полюс - затова и се нуждаем от подкрепа и суверенни съюзници, включително Китай, чийто успех и процъфтяване станаха източници на сериозна загриженост за Запада.
„Китай, разбира се, придобива нещо на Запада - отделни икономически елементи, технологични нововъведения, и е много успешен в това, Но, от друга страна, китайците се притесняват за собствената си идентичност, за собствените си ценности. Те не вземат всичко от Запада, имитирайки неговата система, защото китайският народ иска да остане лоялен към своя собствен ред. КНР е най-добрият съюзник в борбата за многополюсност“, убеден е Дугин.
Но в тази борба силите на Русия и Китай не са достатъчни. Страните се нуждаят от нови съюзници - като вариант ислямската цивилизация, Индия, Латинска Америка. Русия на международната сцена става все по-независима, но не може да постигне тази цел сама.
Навлизаме в много опасен период
„Западът днес е ранен дракон. Но той все още е способен да започне мащабни разрушения. Ние няма да получим даром многополюсния свят, за него трябва да се борим“, подчертава Дугин.
Китай, трябва да се отбележи, има специална визия за войната. Самите китайци не искат война, но войната вече е на прага. И не можем да изключим такъв сценарий - особено когато драконът е ранен.
Русия сега е в центъра на събитията, понеже сме, най-малкото, активно ангажирани с положението в Близкия изток - ние някога толерирахме американското нахлуване в Афганистан, неоправданата атака срещу Ирак, циничното убийство на либийския лидер, но в Сирия казахме ясно „не“ на американците. Важно е КНР да подкрепи политически и дипломатически Русия по този въпрос.
"Бихме искали мирен преход към многополюсност, но ние винаги сме били принуждавани, по исторически причини, да се изправяме срещу Запада, да се борим срещу неговата колонизация и глобалистически претенции за световното управление“, заяви философът.
Напрежението не нараства от имперските амбиции, а от обикновеното желание да се запази собствената идентичност и да се позволи на другите да се защитават от ранения дракон.
„Навлизаме в много опасен период и трябва да го приближаваме с пълна отговорност“, смята Дугин. „Трябва да събудим нашата интелектуална сила, защото властта е преди всичко в духа и в ума. Трябва да осигурим китайски стил на мислене за Китай, руски за Русия и да върнем европейския на Европа. И трябва да освободим американския народ от техния глобалистски елит, който е завладял тяхната държава и диктува външната ѝ политика“, допълни той.
По този начин в борбата за многополюсност имаме много приятели. Кой е врагът на многополюсността? Глобалистите, хегемоните, глобалните капиталисти и либералите, които се опитват да наложат общи стандарти в един голям и многостранен свят.
Отношенията между Русия и Запада не могат да бъдат откъснати от този контекст.
Превод: Поглед.инфо