/Поглед.инфо/ Патрик Бюканън – автор на книгата „Войните в Белия дом при Никсън: битките създали и съсипали президента и разделили Америка завинаги“.

„Всички новини заслужават да бъдат отпечатани“, обяви директорът на „Ню Йорк Таймс“. „Демокрацията в тъмнина умира“, отговаря като ехо „Вашингтон пост“.

„Хората имат правото да знаят“, заявиха през 1962 г. професорите по журналистика от университета в Колумбия. „Доверявайте се на народа“, ни бе втълпявано.

Обяснете тогава тази истерия, тази паника в пресата, заради публикуването на бележката от четири страници, която детайлно описва тълкуването на една от комисиите в Конгреса за това как омразата към Тръмп предизвиква разследване на ФБР спрямо него, докато още бе кандидат-президент от Републиканската партия, а впоследствие стана и държавен глава.

От какво се страхуват медиите? Защото не са престанали да реват и врещят, че тази бележка не трябва да излиза на бял свят.

Да не би медиите да не вярват на хората? Да не би американците да не могат да преглътнат истината?

Това ли са същите представителите на пресата, които третираха като герой Кей Греъм, заради това, че е публикувал „Документите от Пентагона“ – строго секретни документи, обвиняващи „най-добрите и най-умните“ от епохата на Кенеди и Джонсън, че са лъгали американското общество за Виетнам?

Защо медиите искат „безопасно място“ за всички ни, за да не пострадаме, четейки или слушайки какво пише в бележката.

Предупредени сме, че тайни, свързани със сигурността, ще бъдат издадени.

Така ли? Комисията в Конгреса за разузнаването би ли издала тайни, които заслужават защита? Председателят на конгреса Пол Райън и началник щабът на Белия дом генерал Джон Кели, които са прочели и одобрили публикуването на бележката, биха ли направили така в такъв случай?

Да не би генерал Кели да не е доказан патриот, при това многократно?

Адам Шиф, най най-високопоставеният демократ в комисията, който по-рано предупреждаваше за заплахата за националната сигурност, сега е готов да се съгласи на равенство. Според него, ако бележката на Републиканската партия, която има мнозинство в Конгреса е била публикувана, то така трябва да се публикува и версията на демократите.

Шиф е прав. Така и трябва да стане, заедно с архивиране и на двете версии.

Тази седмица обаче, директорът на ФБР Крис Рей и заместник-главният прокурор и заместник-министър на правосъдието Род Розенщайн се вмъкнаха в Белия дом да молят Кели да запази в тайна бележката на републиканците. В сряда и двамата публично предупредиха Белия дом да не прави това, което Тръмп заяви, че ще направи.

Това е твърдо неподчинение. И не би било нечестно да се попита дали Розенщайн и Рей са по притеснени спрямо някаква заплаха за националната сигурност или по-скоро от излизането наяве на злоупотребите във собствените им ведомства.

Бележката ще бъде издадена в петък. Предполага се, че в нея пише следното:

Изследването „Русиягейт“ около Тръмп е задвижено от „досие“ пълно с лъжи и недоказани обвинения за непристойното поведение на Тръмп в Москва и за неговите връзки с Русия.

Кой е изготвил досието?

Водещият приносител на кал е наетият от предизборната кампания на Хилари Клинтън, бивши британски шпионин Кристофър Стийл. При събирането на мръсотията за Русия, той е бил буквално хранен с лъжичка от старите си другарчета в апарата на силите за сигурност.

Не само, че ФБР е използвало тази мръсотия, за да започне мащабно разследване срещу Тръмп, но бюрото явно я е използвало да убеди съдиите да дадат на ФБР разрешение да наблюдават и подслушват избирателната кампания на Републиканската партия.

Ако това е истина, най-високите етажи на ФБР са влезли във връзка с британски шпионин, търсещ кал за Хилари, с която да съсипе нейния политически противник, и след провала на това, да свали избрания вече президент.

Да не би да нямаме право да знаем това? Трябва ли да бъде покрито, за да защити тези във ФБР, замесени в нещо подобно?

„Сега разследват разследващите“, се надава вопъл от медиите. Ами да, разследват ги и що се съди от доказателствата – тъкмо навреме.

В разделен Вашингтон, има сблъскващи се версии.

Първата е, че Тръмп е компрометиран от руснаците и се е свързал с тях, за да проникне в компютрите на Националния конгрес на Демократическата партия и в предизборния щаб на Клинтън, за да съсипе нейната кандидатура. След 18 месеца разследванията на ФБР и на Робърт Мюлер все още не са доказали това.

Втората версия в момента е във възход.

През средата на 2016 г. Джеймс Коми и клика от ФБР, включваща заместник-директорът Андрю Маккейб, водещият следовател Питър Строк и любовницата му Лиса Пейдж решава, че Клинтън не трябва да бъде обвинявана по скандала с пощенските си сървъри, защото това би направило Тръмп президент.

Затова те решават да се намесят.

Тази възможна конспирация е разследвана от главния инспектор на ФБР. Неговите разкрития може да обяснят ненадейната оставка на Маккейб от миналата седмица и миналогодишното изгонване на Строк от разследването на Мюлер.

Ако това е истина, тази конспирация да се затворят очите пред Хилари Клинтън и нейната „груба небрежност“ при управлението на държавни тайни и Тръмп да се свали въз основа на калта, изровена от наети от предизборния щаб на Клинтън лица, може да направи „Уотъргейт“ шегичка в сравнение.

Ето тук май уцелихме причината за паниката в медиите.

Тръмпомразците в пресата може би са ужасени, че бележката демонстрира реалистично, че елитните медии са били преметнати, че от тях се е възползвала „дълбоката държава“, че са позволили тяхната ненавист към Тръмп да ги ослепи пред реалността, че са станали за смях, че са представяли като благородно дело мащабна конспирация, целяща да се свали избраният президент на Съединените щати.