/Поглед.инфо/ Попаднал в тишината и полумрака на кабинетите, където в дълбоки и удобни кресла с многозначителен вид седят покрити с мухъл стратези, помнещи своята страна единствено в пика на нейното могъщество, Тръмп неволно се поддаде на обаянието на това място. Може би защото отдавна мечтае за него. Не е важно, че Америка през последните 20 години се е изменила силно, че размерът на външния ѝ дълг се равнява на нейния БВП, че нейната икономика става все по-неконкурентоспособна, а в магазините ѝ присъстват основно китайски стоки, че насочените към САЩ ракети са способни да не оставят камък върху камък в тях.

За обикновените американци е слабо утешение мисълта, че американските ракети могат в отговор да унищожат половината свят.

Който добре познава жителите на САЩ, твърди, че те са нормални делови хора, добри производители и бизнесмени, но късогледи и дори примитивни в много отношения. Те са зле запознати с географията, световната история, с литературата. Външната политика изобщо не ги интересува.

Това някак си не се връзва с нашата представа за велика държава, докато не се запознаем със Стратегията за национална сигурност на САЩ, където са отбелязани основните насоки на външната политика по време на мандата на действащия президент.

В нея без каквито и да е дипломатически уловки са определени главните противници на САЩ: „ревизионистките държави Китай и Русия, страните-изгнаници Иран и Северна Корея, а също така опасните транснационални организации, особено джихадистските терористични групировки“. Всичко заради това, че активно противодействат на САЩ, на техните съюзници и партньори, а Китай и Русия изобщо искат да формират свят, несъвместим с интересите и ценностите на САЩ. Китай желае да изтласка САЩ от Индо-Тихоокеанския регион, да придвижи пределите на своя модел на държавна икономика и да престрои региона по свой начин. Русия се стреми да възстанови статута си на велика държава и да създаде сфера на влияние (о, ужас!) близо до границите си.

Китай влага милиарди долари в строителството на инфраструктура по целия свят. Русия също засилва икономическото си влияние, установявайки контрол над най-важните обекти на енергетиката и инфраструктурата в части на Европа и Централна Азия.

Геополитическите противници на САЩ се опитват да променят в своя полза международния ред. Затова конфликтът с Пекин и Москва е „екзистенциален“. Това е конфликт на идеологии, сблъсък между „свободния“ и „несвободния“ свят и затова не е възможен компромис. Това е борба не само за запазването на лидерството в света, но за самото оцеляване на САЩ. Америка отново се бори с „глобалното зло“, както и във времената на Студената война.

Стратегията на Тръмп предполага защита и укрепване на могъществото на Америка изключително чрез активно нарастване на военния потенциал, засилване на конкуренцията в космоса и в киберпространството. Всичко това дава възможност отново да се говори за мир от позициите на силата. В тази стратегия почти няма място за дипломация и е обърнато малко влияние на съюзниците, които се разглеждат просто в качеството им на васали.

Откровеното пренебрежение от страна на Тръмп за възможното решение на световните проблеми чрез дипломатически усилия предизвиква определено неразбиране в редиците на Републиканската партия.

„Америка трябва да остане най-изключителната държава в света… сега не е време за отстъпление. Сега е време да се удвоят усилията в сферата на дипломацията и развитието“, заяви сенаторът-републиканец Линдзи Греъм, председател на сенатската комисия по международните отношения. За финансирането на дейността на Държавния департамент Сенатът утвърди 51 млрд. долара, което с много надвишава сумата, планирана от президента.

Въпреки това САЩ следват замисъла на Тръмп и на диванните му стратези, които изобщо не възнамеряват да изграждат договорни отношения с останалия свят, а единствено диктат от позицията на силата. Международните договори за тях са атавизъм на предишния световен ред. От него може лесно да се откажат, както и от основополагащия договор за ПРО, или банално да престанат с изпълняването и на договора за ракетите със среден или малък обхват, голословно обвинявайки Русия за нарушението им. Международните организации ще се превърнат в тежест, ако не подпечатват изгодни за САЩ решения.

От 2011 г. САЩ прекратиха да изплащат вноските си в ЮНЕСКО, а от 31 декември 2018 г. изобщо излязоха от авторитетната международна организация, оставайки в нея единствено като наблюдатели.

Тръмп реши да накаже („да засили дисциплината и отчетността“) и ООН, съкращавайки ежегодната вноска на страната си до 285 млн. долара. Решението бе прието, след като Съветът за сигурност и Общото събрание се изказаха против инициативата на САЩ да признаят Ерусалим за столица на Израел.

Последваха и преки заплахи да се прекрати финансирането на програмите за подкрепа на някои държави, чието „поведение в рамките на световните организации противоречи на интересите на САЩ“. „Всички тези страни… взимат от нас стотици милиони долари. След това гласуват в Съвета за сигурност на ООН против нашите решения и вероятно ще гласуват така и в Общото събрание. Но ние следим гласуванията. Нека гласуват срещу нас. Ние ще спестим пари“, заяви Тръмп.

Създаването на съюз против своя основен конкурент Китай, използвайки Индия, Япония и съседните на Китай страни е най-близката цел на диванните стратези и на президента на САЩ. Това е невъзможно за постигане без осъществяването на разкол в руско-китайския съюз, в това число и чрез изграждането на „по-позитивни отношения“ с Москва. Процесът на постигането на такива отношения за САЩ е еднозначен– извиване на ръце. Може би и чрез „предаването“ на Украйна, доведена до руини в политически и в икономически смисъл. На ти я, Русия, възстановявай за своя сметка разрушената ѝ от Запада икономика, бори се с нацистите. А ние ще погледнем, за какво ти стигат силите след подобен жест на „добра воля“…

Друг ефективен начин за сдържането на Китай не се предвижда у САЩ. Именно затова и те възнамеряват да разпалят в Евразия серия от конфликти. В този план се води активна обработка на Казахстан, имащ невниманието да вложи в американски банки лъвския пай от своето национално богатство. Много внимание ще се отдели на Киргизстан, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан в търсене на възможности за дестабилизиране на обстановката. Това е в допълнение на конфликтите в Близкия изток.

Следва да отбележим, че деловите кръгове в САЩ са сериозно загрижени от политиката на своя президент по отношение на Китай, защото тя може да предизвика истинска търговска война с Пекин, което може да доведе до колапс на съществуващата система на международната търговия. За САЩ това се отразява в ръст на безработицата и рязко падане на приходите на водещите американски компании, плътно свързани с Китай. Това прогнозира и основния делови рупор на САЩ Wall Street Journal. При това експертите изразяват съмнение, че подобни методи ще успеят да нанесат на китайската икономика достатъчно щети, за да принудят Си Дзинпин да изпълни политическите искания на САЩ.

Незнайно защо се смята, че Русия по-лесно ще се накара да играе според свирката на Америка. Достатъчно било да се въведат икономически санкции, да се обкръжи с бази и системи за ПРО/стартови позиции за ракети по периметъра на границите, да се организират редица „цветни“ революции в съседните страни и ще се подчини. Ще се превърне в съюзник на САЩ в борбата с основния икономически съперник Китай.

Разбира се, за да се постигне такава цел, трябва да се бръкне в портфейла – в бюджета на САЩ за 2018 г. са предвидени 6,3 млрд. долара за програмата за сдържане на Русия. Тази програма получи и специално име – „Европейска инициатива за сдържане“ (ЕИС). Тя цели противодействие на Русия в Европа чрез засилване на присъствието в нея на американски войски. ЕИС също предвижда подготовка на съюзниците по НАТО в Източна Европа. Отделно перо в нея е отделянето на 250 млн. долара за осигуряване на „защитата на териториалната цялост на Украйна“.

По-рано Пентагонът обнародва новата си ядрена доктрина. Вашингтон съществено понижава прага за използване на ядрено оръжие, оставя си правото да го използва в случай на нападение срещу САЩ и съюзниците им. Става дума не само за използването на ядрено, химическо и биологично оръжие. Повод за използване на ядрено оръжие може да послужи дори и мащабна хакерска атака. Русия и в този контекст е определена за един от ключовите съперници редом със Северна Корея, Китай и Иран.

Стратегията за национална сигурност на САЩ (без намек за каквото и да е смокиново листо) се провъзглася като основна форма за осъществяване на международната политика на насилие. Европа от отдавна е отвикнала от подобно отношение към нея. Словесната бруталност на Тръмп се приема като нормално явление от американците, но за европейското ухо тя става неприемлива.

Това води до поразителен и неочакван резултат за Тръмп. Засега не е ясно дали разбира що се случва. Президентът на САЩ от признат от целия Запад международен лидер постепенно е понижен до лидер единствено на англосаксонските страни. А това свидетелства за промяна в позициите на Европа и Русия в новата глобална система.

За утвърждаването на насилието като нова форма на международната политика се наблюдава грубият стремеж Европа да стане първа отбранителна (или нападателна) линия, по която, според плана, трябва да се стовари основният удар от страна на Русия в случай на възникване на ядрен конфликт.

Разполагането на американски ПРО и руски „Искандер“ в Калининград би трябвало да убеди американците, че всичко върви по плана им и да ги успокои. Така би и станало, ако се разглеждат противника (Русия) и съюзниците (не се знае доколко по този въпрос европейците могат да се разглеждат като съюзници, а не като жертвени козли) – като глупаци, които не могат да проникнат в дълбините на американските стратегически интереси.

„Искандер“ в наложилата се ситуация са изпълнили ролята си по отношение на европейските държави. Без него отрезвяването на Европа не би настъпило толкова скоро.

Американците два пъти направиха грешни изчисления. В Калининградска област си стоят ракетите, не пипат нищо, само показват на европейците, какво би станало, ако… Те не са много, но, ако се наложи, са напълно достатъчни. С времето те могат са бъдат със съвременни хиперзвукови ракети. Основните руски ответни мерки за всяка вредна стъпка на САЩ в Европа и в другите страни по периметъра на Русия ще бъдат насочени изключително по територията на самите САЩ. Те не трябва да се съмняват в това и да подхранват каквито и да е илюзии.

Тук Русия има колосално преимущество – океан. Дълги години той позволяваше на американците да водят войни по различни части на света без риск да се сблъскат с враг на своя територия – бе непреодолимо препятствие на пътя на всеки противник.

Днес океанът е голяма заплаха за САЩ. На Русия все по-малко са и нужни междуконтинентални балистични ракети, които да трябва да пробият европейската система за ПРО. Те могат да бъдат заменени с малки тактически ракети с ядрена бойна глава, които могат да се поставят дълбоко в океана на малки платформи на разстояние от четири до пет хиляди километра от конкретни цели в САЩ. Има и такива, които могат да чакат своя час на дълбочина на десет хиляди километра от целта си. В компютрите им са заложени конкретни програми, на които не може да се повлияе отвън – ще доставят своя смъртоносен товар в точното време и място.

На разположение у Тръмп все още има доста мощно оръжие - печатната преса, годишно плюеща милиарди неподплатени с нищо зелени хартийки. Въпреки това, съвместните усилия на Русия, Китай и на другите заинтересовани страни, включително и тези, които засега се считат за съюзниците на САЩ, ерата на господството на долара в международната търговия може скоро да залезе. Началото е положено под формата на сключване на споразумения между редица държави за взаимно разплащане в националните валути. Много страни, които разбират накъде духа вятъра, вече се опитват да се отърват от доларовите си авоари в полза на златото. И това не са само Русия и Китай. Много европейски държави, включително Германия, се стремят да възстановят своите златни резерви, съхранявани в американски банки. Както каза един съветски политик навремето: „Процесът започна“. Той ще премине като снежна лавина през гора, когато САЩ ще започнат, най-накрая, да режат гордиевия възел на своя астрономически външен дълг.

Не е изключено, че тогава американците ще разберат, че не са им останали нито съюзници, нито приятели. Че такива никога не е имало, а са били само васали, които не са си харесвали ролята и които за предлагания им долар вече няма да се впускат в благодарности, а, както каза дени литературен персонаж „ще дават един по мутрата“.

Превод: Поглед.инфо