/Поглед.инфо/ В САЩ публикуваха доклада на комисията на разузнаването на Камарата на представители, в който черно на бяло е написано за отсъствието на доказателства за връзки между предизборния екип на Доналд Тръмп с Русия. Това означава ли, че кампанията за натиск срещу президента на САЩ е близо до своя край? И ако да, то какви ще бъдат последствията от това?

Руско-американските отношения се намират в състояние на студена война не само заради обективните геополитически противоречия. Не по-маловажна причина е вътрешнополитическата криза в САЩ.

В рамките на протичащата в Америка борба за власт президентът на САЩ е обвинен в тайни връзки с Русия, уж помогнала за избирането му. В наложилата се русофобска атмосфера Доналд Тръмп е лишен от свобода на маневриране в руска насока. Благодарение на координираната работа на американските медии и политическата система в САЩ у по-голямата част от общественото мнение се е наложило убеждението, че Русия се е намесила на изборите през 2016 г., а Тръмп някак си е свързан с руснаците. Отсъствията на каквито и да е доказателства не са пречка за вярата в „руските следи“ – нали, ако по-голямата част от медиите и народните представители месеци, години  говорят за „разследването“ то няма как нищо от това да не се е случило.

Но рано или късно ще се наложи да признаят, че може да има дим и без огън и той се нарича мъгла, която съзнателно се пуска от противниците на Тръмп и на руско-американския диалог. Въпросът е в това кога ще се разсее тази мъгла и американското общество ще види, че него безсрамно са го мамили. След месец, година или десет години – рано или късно това неизбежно ще се случи.

Времето в случая има принципно значение. Нали, ако Тръмп не успее да се избави от „руската следа“ по време на президентството си, той така и няма да може да успее да стане пълноценен държавен глава. А ако успее да разкъса оковите, то от него може да се получи силен държавник.

Въпросът не е в това, че той непременно ще „се сдобри“ с Путин (напълно е възможно това да не се случи). Ставайки пълноценен президент, Тръмп може да проведе преориентация на САЩ от защитата на интересите на наднационалните елити към борба за националните американски интереси.

Така че борбата с „руските белезници“ за Тръмп е въпрос на живот и смърт – политическа и историческа. Нужно му е да сложи точка на тази тема колкото се може по-скоро и тази седмица той направи важна крачка в тази посока.

Комисията по разузнаване на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ публикува доклад от 240 страници за резултатите от разследването на така наречената намеса на Русия в президентските избори през 2016 г. Непълната му версия бе обнародвана през март, но сега се появява целият „Доклад за руските активни мероприятия“. Неговият извод е, че комисията „не е  открила доказателства, че щабът на Тръмп е бил в сговор с руската държава или че е координирал с нея своите действия“. Тоест Тръмп не е имал никакви руски връзки.

При това в доклада се твърди, че Русия се е месила в американските избори, „целта на руските власти е да се внесе недоверие разкол в американското общество“. Това се е правило чрез „кибератаки по политическите институции на САЩ между 2015 и 2016 г. и използването на социалните мрежи за всяването на смут“. При това не са представени никакви доказателства за тази „намеса на държавно равнище“. Споменаването на „Агенцията за интернет-разследвания“ на Евгений Пригожив, която уж се е намесвала в американските избори още през 2014 г, публикувайки критични коментари за Хилари Клинтън, дори и при най-богатата фантазия не може да се нарече свидетелство, че „Путин е заложил на Тръмп и му е помогнал да победи“.

В доклада също има потвърждение на информацията, че демократите и Клинтън са платили за компромата срещу Тръмп (събиран от бивш сътрудник на британското разузнаване, имащ „източници в Русия) милиони долари.

Призивите по-скоро да приключи разследването, което се води от специалния прокурор Робърт Мюлер се възстановиха веднага – а сега противниците на Тръмп могат да се надяват единствено на неговата работа. След като не намери никакви свидетелства за сговор, Мюлер премина към натиск спрямо бившите сътрудници и обкръжението на Тръмп. Бившият началник на щаба на Тръмп е преследван за работата му в Украйна по време на Янукович, провеждат обиски на личния адвокат на Тръмп, а при това всички разбират, че това няма никакво отношение към разследването.

Около Тръмп няма и следа от Русия, но просто така да се прекрати делото и да се поднесат извинения вече не е възможно. И работата дори не е в това, че обсадата на Тръмп е нужна за създаването на правилен фон на изборите в ноември (когато в САЩ преизбират част от Конгреса и губернаторския корпус). След като антитръмповската „руска къщичка от карти“ се срути, ще започне търсене на виновниците за това, което може да се нарече сговор против президента на САЩ, а може и „заговор срещу американския народ и демокрация“.

Вторият вариант ще бъде и красив. И е разбираемо, че Тръмп няма да пропусне възможността да си отмъсти на тези, които се опитват да унищожат президентството му. Страхът от разплата сега става основният мотив за американските медии и „колективния Клинтън“ да удължат колкото се може по-дълго „руската сага“ срещу Тръмп.

Има още едно разследване на сенатската комисия по разузнаване. И макар и да не е приключило, е разбираемо, че сенаторите не са успели да изровят нищо принципно различно от своите колеги от долната камара. Но ще търсят, ще се опитват да продължат следствието поне до ноември, когато ще преминат изборите. Но след това всичко ще рухне и течението ще премине в обратна посока. Да се продължи по-нататък с глупостите за „руските връзки“ вече няма да бъде възможно.

Така че след ноември Тръмп вече ще продължи напред с развързани ръце и още същия месец пътят му с този на Путин два пъти ще се пресече на две международни срещи на високо равнище. Тоест дотогава, най-вероятно, ще се състои дългоочакваната руско-американска среща на високо равнище. Но дори и на пътя ѝ да застане поредната провокация тип „случая Скрипал“, ноемврийската среща вече няма как да бъде избегната.

Но ще повлияе ли освобождението на Тръмп на руско-американските отношения? Няма ли дотогава те да бъдат безнадеждно провалени?

Разбира се, че не, защото руско-американската конфронтация така и така тече по най-широк спектър теми. Причините за това носят двоен характер: освен обективните и неотстранимите противоречия от геополитически и идеологически характер има и множество въпроси, по които може да се свали градусът на напрежението. А по някои дори може да се постигне договореност за разграничаване на интересите, дори и за съвместни действия.

Но за това трябва да се водят разговори – на различни равнища, но на първо място на високо. И единствено Тръмп, освободен от „руското препятствие“ може да започне пълноценен разговор с Владимир Путин.

Превод: Поглед.инфо