/Поглед.инфо/ Всякакви диверсии срещу Беларус са възможни, тъй като Западът увеличава степента на конфронтация с Русия
Полша, Литва и Украйна се готвят да нахлуят в Беларус. Това се казва във филма-разследване „Демоните: как искат да превземат Беларус “, показан по беларуския телевизионен канал ОНТ.
Според авторите на филма се планира нахлуване в Беларус от бойни групи, състоящи се от беларуски и чуждестранни наемници. В същото време спящи клетки на екстремисти ще се активизират в самата Беларус и ще започват да завземат инфраструктура и населени места.
Съгласно замисъла на плана, това трябва да парализира и деморализира беларуските власти, след което войските на НАТО ще влязат в страната под претекст за защита на „свободата и демокрацията“, а властта ще бъде прехвърлена на върналата се „избягала“ опозиция.
Филмът твърди, че властите на Украйна, Полша и Литва на тяхна територия прикриват дейността на екстремистки групи, които се готвят да бъдат разположени на територията на Беларус.
Появата на този филм по време на кампанията за президентските избори не изглежда случайна. Очевидно той е предназначен не само за външен, но и за вътрешнополитически ефект и има за цел да сплоти обществото около сегашното правителство и да покаже откъде могат да идват основните заплахи за спокойствието и стабилността на Беларус.
В допълнение, това е и ефектна демонстрация, че специалните служби на републиката са запознати със сценариите на вражески саботаж и са готови да им противодействат ефективно.
Друга важна новина, която също беше отразена във филма, беше екстрадирането от Виетнам на бившия беларуски войник Василий Веремейчик, който през 2020 г. подкрепи опита за преврат и след това воюва в Украйна като част от екстремисткия Калиновски полк под псевдонима Пацук (Плъх ).
Залавянето на Веремейчик също получи широко отразяване в беларуското информационно пространство. От политическа и идеологическа гледна точка това е демонстрация не само на ефективността на беларуските специални служби и неизбежността на наказанието за екстремистите, но и на факта, че стратегията за външнополитическа изолация на Беларус не проработи (ние още веднъж подчертаваме, че Веремейчик е екстрадиран от Виетнам).
Колко вероятно е сценарият, описан във филма, да се сбъдне?
Няма съмнение, че се разработват сценарии за диверсии и саботажи на беларуска територия с цел дестабилизиране на вътрешната обстановка.
Като цяло за Запада днес силовият сценарий е единствената възможност за геополитическа преориентация на Беларус. След неуспешния опит за преврат през 2020 г. влиянието чрез меката сила беше загубено. Освен това провалът на самия преврат показа, че по отношение на беларуската система, централизирана, със силен президент и дисциплиниран, лоялен апарат за сигурност, сценарият „Майдан“, т.е. разтърсване на обществото чрез улично и информационно влияние, не е ефективен.
Меката сила работи добре в слаби, вътрешно разделени и корумпирани режими като този на Янукович. В Беларус ситуацията е различна и след приключването на политическата „либерализация“ от 2014-20 г. каналите за „меко“ влияние бяха почти напълно затворени.
Следователно, ако се постави задачата да се дестабилизира Беларус тук и сега, тя ще бъде решена със сила и за това се подготвят кадри, особено след 2020 г. почти целият радикален елемент, подходящ за вербуване, се озова в Полша, Литва и Украйна.
В същото време успехът на силовия сценарий също поражда сериозни съмнения, тъй като Беларус очевидно се готви за този сценарий, а филмът на ОНТ далеч не е първата демонстрация, че беларуските власти са наясно с враждебни планове.
Трябва да се отбележи, че през целия период 2020-24 г., когато официален Минск се оказа в режим на конфронтация със Запада, на територията на Беларус не са извършени сериозни диверсии или терористични атаки. Имаше редица инциденти, включващи палежи на релейни шкафове на железопътната линия или нападение от украински дрон срещу руски самолет на летище Мачулищи близо до Минск.
Освен това украинските дронове с доста предвидима периодичност продължават да нарушават беларуското въздушно пространство, но на фона на общото геополитическо напрежение в региона тези епизоди трудно могат да се нарекат значими.
Не трябва да забравяме руското военно присъствие в Беларус, както и разполагането на тактическо ядрено оръжие на нейна територия.
Като цяло след стартирането на СВО, беларуският въпрос остана на заден план за Запада. Те изглежда са приели, че Беларус в момента е под руския чадър за сигурност и че няма да е възможно да я изтръгнат оттам без открит конфликт с Москва.
Следователно всякакъв саботаж срещу Беларус е възможен, ако Западът реши да повиши залозите в конфронтацията си с Русия.
Разрешението за изстрелване на ракети с голям обсег на Русия, което западните съюзници дадоха на режима в Киев, може да се разглежда като пример за такава ескалация, която, разбира се, не остана незабелязана в Москва .
Ако курсът на ескалация продължи, тогава провокациите срещу Беларус могат да станат напълно естествена стъпка. В това отношение най-голям риск е периодът преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да встъпи в длъжност. Ако администрацията в оставка си е поставила за цел да усложни максимално живота му, то на източноевропейския театър са възможни всякакви драстични действия, включително по отношение на Беларус.
Превод: ЕС