/Поглед.инфо/ Атина нагази дълбоко и твърдо в двустранните проблеми със Скопие и спечели. София не посмя и отново ще бере големи ядове

"Не може реализирането на стратегическите цели на Македония - членство в НАТО и ЕС, да бъдат алиби за вредни и разрушителни договори, които ще ги сключва Македония." Така Георге Иванов - президентът на югозападната ни съседка, обоснова своята съпротива срещу споразумението, което правителството в Скопие сключи с Атина за промяна на името на страната на Северна Македония. И обясни: "Ние не можем да бъдем нищо по-различно от това, което са определили нашите предци... Ние сме македонци и ще останем македонци".

В това изявление на Иванов, което той направи на срещата си със своя български колега Румен Радев, се съдържа и същината на случващото се в момента. За по-малко от шест месеца (преговорите за новото име започнаха през януари т.г.) Скопие преодоля гигантския разлом, който тровеше отношенията с Атина и поставяше непреодолима преграда пред евроатлантическата интеграция на бившата югорепублика. Цената, която обаче плати, беше също толкова огромна - пълен отказ от претенциите, че корените на македонската идентичност се простират до античната епоха. Накратко казано, споразумението с Гърция безцеремонно премести Александър Македонски в лоното на "елинската цивилизация". И

точно това вбесява "античките македонци"

като Георге Иванов - заради бързането да се осъществят "стратегическите цели", основата на "идентитетот" беше разбита с един замах. Какво ще остане от него, въобще не е ясно. Затова и Иванов очевидно е готов да рискува (поредна) тежка политическа криза, която да разкъса страната, но не и да приеме споразумението във вида, в който беше договорено.

И предстоящата битка в Скопие ще бъде страшна, това е несъмнено. Защото тук не става дума само за бъдещето на македонската национална идентичност. А за голямата игра, която ще определи в каква геополитическа орбита ще се движат Македония и Западните Балкани - западната или руската. В това отношение ролята на споразумението с Атина беше ключова и не е случайно, че противниците му развяват руски и сръбски знамена. Спорът за името (и съпровождащите го терзания на гърците, че Скопие е присвоило основни маркери на древната им история) възпираше приемането на бившата югорепублика в НАТО в продължение на десетилетие. А сега Йенс Столтенберг - генералният секретар на пакта, уверява, че благополучната развръзка отваря пътя на Македония към членство. Европейският съюз също не закъсня - шефът на дипломатическата му служба Федерика Могерини призова неговите лидери да започнат преговори с Македония за еврочленство още този месец. Бързат всички, най-вече основната движеща фигура на целия процес - македонският премиер Зоран Заев. Лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония (бившите комунисти) се изяви като толкова ревностен поддръжник на евроатлантизма, че броени месеци, след като дойде на власт през юни 2017 г., сключи отлагания с години договор за добросъседство с България, след което на бърза ръка уреди и спора за името с Гърция. Преградите падат една след друга,

затворени до скоро врати пред Скопие се отварят,

а балансът на силите в региона очевидно се променя в полза на Запада.

В тази игра българската държава усърдно изпълнява своята роля - да следва неотклонно евроатлантическата линия. Рядкост е да се види подобен консенсус между водещите институции у нас, какъвто се забелязва в подкрепата за присъединяването на Македония към западните военнополитически структури. Това пролича и в отношението към скандала, който разтресе нашата съседка, след като беше обявено споразумението с Гърция. Президентът Румен Радев лично и публично призова македонския държавен глава да не започва битка със Зоран Заев заради договора. "Залогът в момента е много голям. Залогът е не само за Република Македония, за Гърция, това е за целите Балкани, това е за цяла Европа", почти тревожно каза Радев. И посочи, че трябва "да се избегнат всякакви възможности да бъде стопиран процесът на евроатлантическа и европейска интеграция на Република Македония".

А българското правителство толкова силно желаеше да се подмаже на своите европейските началници, че почти директно каза на Георге Иванов да се разкара от България по време на посещението му у нас миналата седмица. "Аз лично съм свидетел какви усилия костваше на Гърция и Македония да се споразумеят за името. На двете страни се наложи да вземат тежки и непопулярни решения, за да придвижат този процес. Щеше да е предателство, ако днес в София бях посрещнал македонския президент с фанфари", обясни премиерът Бойко Борисов, след като безпрецедентно отказа да разговаря с Иванов.

Разбира се, нюанси в позициите на водещите държавни фигури имаше. Румен Радев съумя да запази добрия дипломатичен тон в отношенията с Георге Иванов. И открои

необходимостта да се гарантира българският интерес

след споразумението с Гърция, като се поискат допълнителни гаранции срещу евентуални претенции на Скопие спрямо България в бъдеще. Борисов и неговото правителство пък направо размахаха голямата бухалка, при това в защита на определена македонска политическа фигура (премиера Заев) срещу друга подобна фигура (президента Иванов). Защитата на дългосрочния български интерес оставиха на силно надценявания договор за добросъседство, който отгоре на всичко може да бъде развален едностранно само с едно писмено уведомление - факт, който нашите управляващи не обичат да се споменава.

Всъщност, когато се сравнят развитията, които претърпяха отношенията на Скопие със София и Атина, започва да изглежда сякаш най-добрата сделка постигнаха гърците, следвани от македонците, а ние оставаме в не съвсем изяснена и поради това уязвима позиция. Чрез договора за добросъседство, който сключиха на 1 август 2017 г., двете страни се разбраха да честват заедно общи исторически събития и личности; да работят по разрешаване на споровете в историята; да не предявяват териториални претенции една към друга и, съответно, да не подкрепят сепаратистки и подривни организации; да не се месят във вътрешните си работи; да се борят с враждебната пропаганда от страна на медии и частни лица, използващи езика на омразата. И толкова - останалото са стандартни (и формални) текстове за подобряване на двустранното сътрудничество. На това разчитаме да доведе до нова ера в българо-македонските отношения, както и да опази българската национална идентичност от посегателства.

Всичко това го има и в споразумението за името.

Този документ обаче нагазва далеч по-дълбоко в блатото на проблемите между Атина и Скопие, отколкото ние се осмелихме да направим. Доста детайлно се дефинират различните значения, които двете страни отдават на термините "Македония" и "македонски". За гърците това включва "областта и народът" на техния северен регион, както и "елинската цивилизация, история, култура и наследството на този регион от античността до днешния ден". А за бившата югорепублика - "нейната територия, език и народ", като специално се подчертава, че те нямат нищо общо с античната цивилизация, история и култура на северната област на Гърция.

Скопие се задължава до 6 месеца от влизането в сила на договора да преразгледа статута на своите паметници, държавни сгради и инфраструктура и да "предприеме съответните коригиращи действия", ако попадат във вече забранената територия на елинската култура и история. Накратко казано, гърците рязко дръпнаха чертата, отвъд която могат да кажат - това си е наше, повече няма да пипате. А Зоран Заев се разписа със замах. Ултранационалистите и от двете страни се вбесиха, разбира се, но те винаги ще реагират така, независимо какво бъде договорено. А управляващите могат да бъдат доволни - Скопие се сдоби с пропуск към евроатлантическата общност, а Атина подсигури своята географска и културно-историческа територия.

Пред нас обаче изникват няколко сериозни въпроса, на които

нашите държавници спешно трябва да дадат отговор.

Първо - откъде можем да бъдем сигурни, че договорът за добросъседство ще остане в сила след конституционната промяна, с която ще изникне новата Република Северна Македония?

Второ - защо приемаме географско наименование на съседната държава, след като самият Бойко Борисов поддържаше обратната позиция още по време на първия си мандат?

Трето - какво пречеше в договора за добросъседство ясно да се разграничи съвременната македонска държава с нейния официален език, история и култура от българската, както се направи в споразумението за името с Гърция?

Четвърто - какво пречи на Скопие да премести основата на македонската идентичност изцяло на полето на българската история и култура, след като античният й корен беше прерязан?

Пето - ще поставим ли всички проблемни моменти по време на преговорите между ЕС и Македония?

Защото иначе нещата започват да изглеждат така - от желание да угодят на своите партньори във Вашингтон и Брюксел, които искат ускорена военна и политическа интеграция на Западните Балкани, българските власти са избързали да подпишат договор с бившата югорепублика, без да изяснят напълно спорните моменти между двете страни и да ги разрешат задоволително, така че да не изникват проблеми в бъдеще. А такива ще има, ако се доверим на досегашния си печален опит.

Сега най-малкото, което нашите управляващи могат да направят, е да последват препоръката на президента и да изискат поетите от Скопие ангажименти в договора за добросъседство да бъдат включени в бъдещата рамка на преговорите с ЕС. Работата е там, че по нищо не личи правителството да планира да заеме някаква проактивна позиция. А бездействието и снишаването, съчетани с дипломатически издънки като отказа да бъде приет Георге Иванов, биха били най-лошата възможна политика в подобна критична ситуация. Накрая пак ще питаме чий е Гоце Делчев.

Сега


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели