/Поглед.инфо/ Въпреки липсата на въоръжени сблъсъци от началото на 2000-те години, албанският проблем в бившата югославска република не губи своята острота

Александър Македонски, разбира се, е герой, но защо да се чупят столове? Кой не помни тази крилата фраза от съветския филм „Чапаев“? Но днес в Атина и Скопие все още се „чупят столове” по този въпрос. Това се доказва по-специално от снимка, публикувана на 3 ноември в гръцкия информационен портал Pronews, на която се вижда как македонски граничари монтират табела с името „Република Македония“ на границата с Гърция.

Въпреки че, както се знае, всъщност официално, в съответствие с Преспанските споразумения между двете страни от 2018 г., тя се нарича „Република Северна Македония“.

Но за какво е спорът? И за това кой всъщност е бил великият завоевател Александър Велики. В Атина го смятат за грък, а в съседната република - за македонец. И това не е просто научен спор между историци, а остър политически проблем, който от години трови отношенията между двете страни.

До 1995 г. знамето на републиката със столица Скопие включваше „Звездата на Вергина“ (подобно знаме, но синьо, се използва от гръцката провинция Македония). Подобно на името на държавата, изображението на звездата Вергина на знамето предизвика протести от страна на Гърция, на чиято територия е открита златната гробница на един от древните македонски царе с изображението на тази звезда, и властите на Република Македония бяха принудени да сменят знамето.

В същото време, въпреки множеството протести на гърците, в съседната държава бяха издигнати редица паметници на Александър Велики, а международното летище в Скопие беше кръстено на Александър.

След разпадането на социалистическа Югославия областта със столица Скопие е провъзгласена за Република Македония. В Атина обаче смятат, че техните съседи нямат право на това, тъй като в северната част на Гърция има област с това име и въобще самата дума „Македония“, както и такава легендарна историческа фигура като Александър Велики, принадлежат само на Гърция.

На тази основа гърците дълго време пречеха на Скопие да се присъедини към НАТО и ЕС, а наричането на съседите му „Република Македония“ в Гърция беше като цяло строго забранено. Наричаше се „Бивша югославска република Македония“ (FIROM).

Въпреки това през 2019 г. парламентът в Скопие гласува за промяна на името на републиката, която оттогава стана известна като „Република Северна Македония“. Инициативата беше подкрепена от 81 от 120 депутати от македонския парламент.

Представителите на тогавашната опозиция от националистическата партия „Вътрешна македонска революционна организация – Демократична партия за македонско национално обединение“ (ВМРО-ДПМНЕ) бойкотираха вота и организираха протестни митинги до сградата на парламента.

Гласуването беше резултат от сложен компромис в дългогодишен спор с Гърция. Решението за промяна на името на републиката беше взето през юни 2018 г. от гръцкия и македонския премиер Алексис Ципрас и Зоран Заев в гръцкия град Мала Преспа, разположен на границата с Македония.

Преименуването на републиката стана след силен натиск от ЕС и САЩ, за да може тази държава със столица Скопие да влезе в НАТО. В навечерието на парламентарния вот в Скопие германският канцлер Ангела Меркел посети Атина.

След срещата с нея гръцкият премиер Алексис Ципрас каза, че споразумението, постигнато между Гърция и бившата югославска република Македония относно спора за името, може да се превърне в "модел" за решаване на други проблеми в региона.

А Меркел на свой ред отбеляза, че „споразумението създава яснота и позволява на Северна Македония да се присъедини към ЕС и НАТО“. Според нея „това ще бъде от полза не само за Гърция и Северна Македония, но и за цяла Европа“.

Така Скопие беше буквално завлечен за ушите в НАТО. В крайна сметка консултативният референдум, който се проведе в републиката по това време, показа, че мнозинството от нейното население е против преименуването и изобщо не желае да стане член на Атлантическия съюз.

На референдума мнозинството от гласувалите отговориха положително на въпроса „Подкрепяте ли присъединяването към ЕС и НАТО с приемането на договор между Република Македония и Република Гърция?“, който включваше промяна на името на държавата, но се оказа, че избирателната активност е малко над 36,11%.

Но според закона, за да се признае референдумът за успешен, е необходимо да гласуват повече от половината от общия брой на избирателите, което е над 1,8 милиона души, но това не се случи. Това означаваше, че референдумът се провали.

Въпреки това, пренебрегвайки волята на народа и мнението на държавния глава, министър-председателят на Републиката Зоран Заев все пак заяви, че референдумът може да се счита за успешен. След това гласуването се пренесе в парламента, през който успяха да прокарат решението за смяна на името.

Мнозина в Гърция все още се противопоставят на сегашния вариант на името на съседната държава, където смятат, че то изобщо не трябва да съдържа думата „Македония“. „Референдумът за преименуването на бивша югославска република Македония на Република Северна Македония се провали “ , каза тогавашният гръцки министър на националната отбрана Панос Каменос, лидер на управляващата коалиция и партията „Независими гърци“, след провеждането му в Скопие.

В цялата тази сложна и скандална история със смяната на името на републиката със столица Скопие има и друг аспект - острият проблем на албанците, живеещи на нейна територия, които упорито търсят все повече права. Между тях и славяните, които съставляват мнозинството от населението на Македония, редовно възникват масови сблъсъци.

Западът също се опита да използва албанския проблем, за да окаже натиск върху Македония, за да я въвлече на всяка цена в НАТО. В крайна сметка точно този проблем беше използван навремето за разпадането на СФРЮ, а след това за отделянето на Косово от Сърбия и оказването на натиск върху Белград.

Проблемът с албанците като цяло е много по-остър за съвременна Македония от смяната на името на републиката. Славяни и албанци отдавна живеят на територията й. Там например се намира Охридският манастир, където е живял и творил един от създателите на славянската азбука Климент Охридски. По същото време в Скопие е родена католическата монахиня Майка Тереза, която е албанка по националност и става известна с благотворителната си дейност.

Представителите на албанската общност съставляват около една четвърт от населението на тази двумилионна страна. Освен това раждаемостта сред албанците е значително по-висока, отколкото сред македонците. По време на бомбардировките на НАТО над Югославия стотици хиляди албански бежанци от Косово се озоваха в Македония, много от които останаха в страната.

Вицепремиер на Македония по едно време беше Мендух Тачи , братовчед на ръководителя на косовското правителство Хашим Тачи. Освен това преобладаващата част от македонските албанци са мюсюлмани, а представителите на титулярната нация са православни, поради което конфликтът между тях има и религиозна основа.

В западните райони на Македония албанците като цяло съставляват мнозинство, но за разлика от своите косовски съплеменници, те не получиха никаква автономия след разпадането на СФРЮ. В резултат на това македонските албанци създадоха своя собствена Армия за национално освобождение (АНО), подобна на Армията за освобождение на Косово.

Не толкова отдавна се стигна до мащабни военни действия. Чуха се лозунги за обединение на населените с албанци райони на Македония с де факто албанското Косово. Въоръжените сблъсъци спряха едва след намесата на Европейския съюз и НАТО.

Тогава властите направиха отстъпки на албанците. Техни представители станаха част от правителството, албанците получиха собствен национален телевизионен канал. В някои райони на страната албанският език е получил официален статут, където албанското знаме с черен орел може да се развява свободно.

Затова някои наблюдатели смятат, че мирът в Македония е крехък и заплахата от разпадането му, отделянето на населените с албанци райони от нея и включването им в т. нар. Велика Албания остава.

В същото време, според балканския историк, ръководител на Центъра за балкански, кавказки и централноазиатски изследвания към Института по обща история на РАН Артьом Улунян, „едва ли е възможно да се каже, че в днешна Македония може да се стигне до повторение на конфликта от 2001 г.

И македонските, и албанските партии, представляващи интересите на двете общности, вече са се оформили днес и никоя от тях не се стреми да разклати лодката на македонската държава... Днес огромното мнозинство от местните албанци не печелят от отделянето от Македония.” Освен това „косовският вариант“ за Македония все още не изглежда изгоден и за Запада.

След като завлече Скопие в НАТО, Брюксел, въпреки обещанията, все още не е приел републиката в ЕС и я държи като кандидат за членство.

През юни 2024 г. Кристиан Мицкоски, лидерът на дясноцентристката партия „Вътрешна македонска революционна организация – Демократична партия за македонско национално обединение“, който спечели изборите през май, встъпи в длъжност като нов министър-председател на Северна Македония. Същият, който гласува против смяната на името на републиката през 2019 г. И след като зае този пост, Мицкоски веднага започна да се застъпва за връщането на републиката към предишното й име.

Отговаряйки на въпрос в парламента, той наскоро подчерта, че все още нарича страната си „Македония“ във всяко изявление и интервю. В същото време той нарича македонци и гражданите, за които, по думите му, се „бори”.

„Мога да ви кажа, че никъде в Преспанските споразумения не са забранени термините „Македонски“ или „Македония“. Това се регулира от параграфи 2 и 3 на член 7 от Споразумението и най-накрая можем да се съгласим, че ние също имаме право да използваме прилагателното „Македонците като тях (в Гърция) имат същото право“, каза Мицкоски, отговаряйки в парламента на съответния въпрос.

До какво ще доведе това? До ново изостряне на отношенията с Гърция, където категорично протестират срещу това. Така че по отношение на Александър Македонски ще продължат да се чупят столове. Нещо повече, онзи ден в Гърция беше обявено с пищност , че археолози от университета на Демокрит са установили, че туниката, открита в царската гробница във Вергина, е на Александър Велики. Фризът на гробницата показва тази туника върху ловец, който вероятно е Александър. Наблизо са открити златен скиптър, дъбов венец и диадема, вероятно свързани с персийските традиции и самия Александър.

Превод: ЕС