/Поглед.инфо/ Да се изкажа и аз по военно-технически въпроси. Не че ги разбирам, но виждам, че на специалисти се плаща, за да не разбират някои неща.
Щатските и изтребители като правило предлагат по-ниско съотношение цена-качество. Защото се правят не от отбранителна необходимост, а с една главна цел: да усвоят възможно повече средства от бездънната щатска хазна. Пример за обратното са руските и китайските. Там принципът е възможно по-евтино, но достатъчно за отбрана. Но тях нали ги изключваме, защото в условията на "демокрация и пазарна икономика" пазарните принципи са ни забранени.
Така. По средата е Грипен. Продукт на една малка, но високотехнологична нация, която не може да си позволи разсипничество. Фирмата се нуждае от пазар и висока серийност, за да оцелее. Small is beautiful, както някога ни поучаваха. Затова не се учудвам, че при неоказване на натиск, комисия на МО е класирала най-добре Грипен.
Не ме учудва и последвалият политически натиск чрез ГЕРБ и подобни.
Все пак f-16 донякъде e изключение. Допуснали са покрай скъпотията да има и ефективност. Но пък липсва перспектива. F-16 e одобрен за производство през 1976 година! Хората, които по това време са започвали работа, вече са пенсионери. А е ясно, че няма да можем да сменяме изтребители-бомбардировачи по-често, отколкото на 1 трудов стаж.
Връщайки се към откровено философските разсъждения, разбира се, че ще изберем f-16, и то 3-4 ръка! Целта не е отбранителна ефективност, а да се помогне на Западна Европа да купи последното поколение фантастично скъпи изтребители. Схемата е като при някои автофирми - връщаш старата и получаваш отбив от цената на новата. Само че Локхийд-Мартин предпочита да не ги реже, а да събере пари от реформирани до шушка икономики. Като нашата.