Демонтажът на СССР - многолик процес със световно значение. Какво ново?

/Поглед.инфо/ „Двуполюсният модел на света не
дава перспективи за нюанси;
спечелването на едната страна
означава абсолютна загуба за другата.”

Хенри Кисинджър

Студената война е един изключителен феномен в човешката история, съчетаващ в себе си противопоставянето на две коренно различни политически системи и надпреварата между самите тях. Зародилият се официално на 5 март 1946 г. във Фултън двуполюсен модел, плод на свръх амбициите на САЩ и СССР, довежда до разделение на света във формата „про” и „анти”, което от своя страна капсулова и маргинализира човешкото общество.

Теоретично, за да бъде разрушено статуквото на двуполюсния модел е необходимо водещата страна на едната от политическите системи да претърпи крах. Като начало, тя трябва да бъде международно дискредитирана, в следствие на което доверието, че може да бъде реален коректив на другата система да падне, и накрая, но не и на последно място, тя да се саморазруши отвътре.

* * *

Демонтажът на Съветския съюз е процес, съставляващ компилация от ред външно и вътрешнополитически фактори. Световните събития от 70-те години на XX век сами по себе си подсказват, че началото на края на двуполюсния модел е положен. Самият Хенри Кисинджър, по това време съветник на американския президент по националната сигурност, споделя мнението си с Ричард Никсън, че „Двуполюсният модел на света не дава перспективи за нюанси; спечелването на едната страна означава абсолютна загуба за другата.”i Това е ясен сигнал от страна на САЩ, че те започват да водят политика към разрушаване на световното статукво и спечелване на Студената война.

Външните фактори влияещи на разпада на СССР са налице още в самото начало на 70-те години на миналия век. На 26 май 1972 г. Л.Брежнев и Р.Никсън подписват в Москва споразуменията САЛТ ( SALT – Strategic Arms Limitation Talks ) за ограничаване на стратегическите оръжияii. Във връзка с тези споразумения високопоставеният съветски партиен функционер Алексей Черняев пише в дневника си: „Тази майска седмица на 1972 г. положи началото на конвергенцията”iii. Думите на Кисинджър и Черняев навеждат на мисълта, че демонтажа на СССР и като цяло краха на Източния блок са до известна степен режисирани, подготвени и от двата центъра. Дали това е така или е плод на различни интерпретации на историческите процеси и събития от този период тепърва предстои да се докаже.

Случайно или не, 1979 г. се оказва ключова в международен план година. Тя полага основата на промените в двуполюсния свят и е един от множеството външнополитически фактори повлияли за разпада на СССР.

В самото ú начало избухва ислямската революция в Иран. Това довежда до усложнение на отношенията между Москва и Техеран. Но заедно с това, промените в Иран вдъхновяват и стимулират аналогични сили и групировки в целия Близък Изток и Централна Азияiv - територия, която попада под сферата на влияние на Съветския съюз.

През пролетта на същата година, избухва китайско-виетнамската война, в която Съветският съюз застава на страната на Виетнам. Отношенията между Пекин и Москва се охлаждат още повече след провеждането на мащабна маневра на сухопътните войски в Монголия, които са продиктувани от опита на Кремъл да упражни дипломатически натиск върху Китайv.

В края на 1979 г. съветските войски нахлуват в Афганистан. Това нападение е продиктувано от разположението на ракетите „Пършинг” и „Круз” на САЩ в Западна Европаvi. Според М.Мухин, а и не само според него, това се явява една от големите външнополитически грешки на Москва от втората половина на XX векvii. Тази война се явява едно голямо бреме за СССР. Авантюрата на ръководителите от Кремъл им струва между $13 и 14 млрд.на годинаviii. Що се отнася до авторитета на Съветския съюз на междунродната сцена, той значително спада след началото на военните действия. В очите на хората по света СССР се превръща в агресор и съпоствят това действие от страна на Москва, тъй както САЩ към Виетнам години по-рано. Дискредитацията в международен план е налице, а позициите на Съветите – отслабени. Джон Гадис характеризира военната кампания на Съветския съюз в Афганистан с едно изречение: „Идеологическият плен води до стратегическа катастрофа”ix.

Другата голяма група външнополитически фактори повлияли за разпада на СССР са промените в Полша от началото на 80-те години и появата на „Солидарност” с нейния лидер Лех Валенса, както и революциите от 1989 г. в Източна Европа. Към тази група трябва да се включи и активността от страна на Ватикана и самият папа Йоан Павел II, които стимулират процесите на антисъветизъм и антикомунизъм в страните от Европа (не случайно на протестите в Гданск, Полша, в ръцете на Лех Валенса стои портрета на главата на римокатолическата църква).

Динамиката на световните процеси от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век безспорно повлияват върху елита на Съветския съюз и вътрешнополитическата обстановка в страната. Реформите в КПСС закъсняват, идеологията на партията ползва опита си от 30-те, в най-добрия случай от 50-те години. Обещанието на Никита Хрушчов, че към 80-те години ще се построи комунизма в СССР вече не изглежда постижимо, а и самите ръководители на Кремъл не вярват в товаx. Налице е криза в КПСС, във връзката на партията с основната маса на социома, в цялото общество. „Регионалните князе” – крупни партийни функционери от времето на реформите на Хрушчов, които с течение на времето се превръщат в най-верните съюзници на управленския елит в Москва, получават в замяна на това неограничена власт, убиват през 70-те години смисъла на думата „социализъм”xi.

Кризата в Съветския съюз се задълбочава особено след тежката за КПСС 1982-1983 г., когато в рамките само на една година умират главният идеолог на партията Суслов, най-старият член на ПБ (Политбюро) Пелеш и ръководителят на СССР Брежневxii. Това кадрово сътресение довежда и до политическа криза в страната. По всичко личи, че трябва да се вземат спешни и радикални мерки, в противен случай общественото недоволство подкрепено от външнополитическите сили биха отключили кутията на Пандора в Съветския съюз, а от там и в целия Източен блок. Впрочем, процесите на реформаторство на социалистическата система и декомунизация в Източна Европа вече текат.

През ноември 1982 г. за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран Юрий Владимирович Андропов. Това е човек, оглавявал дълги години КГБ и носител на Златна звезда на Герой на социалистическия труд, все важни условия за доверие и респект сред гражданите на Съветския съюз. Заставайки начело на партията и страната, въпреки своите 68г., Андропов има нагласата и съзнанието, че е дошло времето за промяна на системата. Но дали не е зкъснял прекалено много?

За начало на Перестройката обикновено се смята Априлския пленум на ЦК на КПСС през 1985 г. и последвалия XXVII конгрес на партията проведен през следващата година на 25 февруари. Действително, там за първи път на всеослошание прозвучават трите базисни принципа на новата политика: Ускорение (визира се темповете на машиностроенето и като цяло развитието на икономиката на СССР), Гласност (връзката на партията с масите, чуваемостта на общественото мнение) и Перестройка (подновяване на кадрите в КПСС, главно тези намиращи се на ръководни постове)xiii. Интересна аналогия между XX и XXVII конгрес на КПСС прави Елен Карер д'Анкос. Според нея, първият развенчава култа към личността на Сталин, а вторият, трябва да прекрати брежневския застойxiv. И двата се явяват ключови не само за партията, но и за самия СССР. Отзвукът им оттеква и в целия социалистически лагер, което ги превръща и в конгреси със световно значение. Да, това е така. Но каква е предисторията на всичко случило се през 1985 и 1986 г.?

През ноември 1982 г. Андропов за първи път прави конкретизация на задачите, които стоят пред съветското ръководство: повишаване ефективността на икономиката и ускорен темп на прираст на производството. Предлага и следните решения: внедряване на нова техника (предимно западна – б.а.), радикално изкореняване на ведомствеността и месничеството (има предвид т.нар. „Регионални князе” – б.а.), борба против нарушенията на партийната, държавната и трудова дисциплинаxv. Безспорно това са първите крачки на т.нар. „Перестройка” в Съветския съюз. По-късно тези идеи са възприети и доразвити от самия Михаил Горбачов. Това не е случайно, тъй като той, Н.Рижков и още няколко човека са едни от най-доверените хора на Юрий Андропов по това време. Именно Рижков и Горбачов получават разпореждане да изработят нов подход за урегулиране на икономиката още в края на 1982 г.xvi Както се вижда от всичко казано до тук, случайност в историята и политиката няма, или ако има, то тя е плод на съдбата.

Първоначалните стъпки на Андропов, както и последвалите конкретни действия от страна на Горбачав в периода на Перестройката сякаш се явяват едно следствие от всички онези процеси на желание за промяна, които се случват в обществото. Съветските лидери и високопоставените партийни дейци от 80-те години разбират много добре състоянието на СССР, както и какви позиции има страната в международен план. Всичкото това осъзнаване кара Андропов да направи емблематичното си изказване в Политбюро по повод вълненията в Полша през декември 1981 г.: „Дори Полша ако попадне под контрола на Солидарност, така да бъде. Ако капиталистическите страни се нахвърлят срещу Съветския съюз […] това ще бъде много тежко за нас. Трябва да мислим преди всичко за собствената си страна”xvii. Москва решава да не се намесва.

Реформите в областта на икономиката са едни от първите, които Михаил Горбачов предприема веднага след XXVII конгрес на КПСС. В края на 1986 г., на 19 ноември, е приет закон „За индивидуалните трудови дейности на гражданите на СССР”, който определя вида на трудовите дейности: малък частен бизнес; аренда на основата на семейните и колективни договори. В резултат на новите законодателни промени, само за една година са регистрирани 194 100 индивидуални предприемачиxviii. Това е една от стъпките, които предприема Кремъл в политиката си на преустройство на съветското общество. Описаната от Черняев преди 14 години конвергенция със Запада вече има реални измерения в самия Съветски съюз. Последователната политика на Горбачов довежда и до официалното обявяване за преминаване от планова към пазарна икономика. Това се случва на 4 октомври 1990 г. с подписването на Указ № УП-809 „За начални мерки по преход към пазарни отношения”xix. Така де-юре Съветския съюз окончателно скъсва със старата икономическа система и полага основите на новата.

Наред с икономическите реформи в Съветския съюз, промени са налице и в кадровата политика на КПСС. До 1987 г. 70% от членовете на ПБ са сменени, 60% от първите секретари на обкомовете и крайкомовете, както и 40% от членовете на ЦКxx. Това е значителен напредък в тази област, но не успява да стане траен гарант за успеха на Перестройката. Смисалът на реорганизацията на партията, който влагат Андропов и разбира се Горбачов, не отговаря на реалностите, а и няма как. Невъзможно е застой повече от 20г. да бъде преодолян само в рамките на няколко.

Разместването на политическите пластове в страните от Източна Европа спомага да се активизират и вътрешните сили на съюзните републики на СССР. Прилагането на преустройството по замислите на Горбачов срещат множество препятствия. От една страна това са морално-политическите, а от друга – междунационалните противоречения. При тези обстоятелства в съветската държава започва опасен процес на дезинтеграция. При настъпилите нови условия, дисидентските кръгове вече предполагат, че президентът М.Горбачов възнамерява да създаде нов вид тоталитаризъм, по-ограничен по мащаби, но твърде далечен от демокрацията на западните държавиxxi.

На 16 ноември 1988 г. Върховният съвет на Естония приема декларация за държавен суверенитет, по силата на която законите на републиката получават върховенство над съюзните. На следващата година подобни решения вземат законодателните органи на Литва (18 май 1989 г.) и на Латвия (23 септември 1989 г.). На 11 март 1990 г. Литва, Латвия и Естония декларират своята пълна независимост. Последват ги Грузия и Молдова. Тази поредица от декларации представлява своеобразен „парад на суверенитетите”xxii. Така се полага началото на техническия разпад на Съветския съюз. Останалите съюзни републики получават своята независимост през втората половина на 1991 г. Интересното е, че инициативата подета от прибалтийските съюзни републики не е в нарушение с Конституцията на СССР, точно обаратното. Според чл.72 от основния закон всички съюзни републики имат право свободно да излизат от Съюзаxxiii.

Спорен и дискусионен е въпросът за смисъла на реформаторската политика на Горбачов и дали тя е можела да има реални резултати, т.е. да не се достигне до рухване на Източния блок и разпада на СССР. Според В. Согрин „...реформаторско-демократичният модел е съвършено несъвместим с устоите на съветския социализъм, властта на КПСС, както и унитарната същност на СССР”xxiv. От друга страна самият Горбачов споделя в книгата си „Преустройството”, че „За известно време можеш да смажеш, да принудиш, да подкупиш, да пречупиш, да разкъсаш. Но само за известно време. От гледище на политиката, с оглед на бъдещето, на голямата политика, никой няма да успее да подчини другия”xxv. От своя страна философите биха добавили, че няма нищо вечно, и че всичко е преходно. Перестройката е част от историята на Съветския съюз и е един логичен завършек на съществуването на тази огромна и влиятелна в пълния смисъл на думата империя.

Юредическият край на СССР се оформя от три основни събития. С Указ от 23 август 1991 г. на Борис Елцин, който убедително печели изборите за президент на РСФСР през юни същата година, се забранява дейността на КПСС на територията на страната. В края на 1991 г., на 8 декември, са подписани т.нар. „Беловежки споразумения” (местността Белая Вежа до Минск) от президентите на Беларус (Станислав Шушкевич), РСФСР (Борис Елцин) и Украйна (Леонид Кравчук)xxvi. Към тях се прибавя и Алма-Атинската декларация от 21 декември 1991 г. подписана от представителите на Република Азербайджан, Република Армения, Република Беларус, Република Казахстан, Република Киргизстан, Република Молдова, Руска Федерация (РСФСР), Република Таджикистан, Туркменистан, Република Узбекистан и Украйна, с което засвидетелстват създаването на Общност на Независимите Държави (ОНД). Според нея, отношенията между страните участнички трябва да се развиват на основата на взаимното признание и уважение на суверенитета, неотменното право на самоопределение, принципа на равенството и невмешателство във вътрешните дела, както и други общопризнати принципи и норми на международното право. Освен това, се признава териториалната цялост на всяка една от страните. В документа официално се казва, че с образуването на ОНД, Съюзът на Съветските Социалистически Страни прекратява своето съществуванеxxvii.

На 31 декември 1922 г. под ръководството на Владимир Илич (Ленин) на политическата карта на света се появява една нова страна – Съветският съюз. За своите 69 години съществуване, тази огромна страна, по своята същност империя, преживява една от най-големите икономически кризи на XX век, тази от 1929-1932 г., излиза победител в най-големия световен военен конфликт в историята на човечеството, като заедно с това постига и огромен научно-технически прогрес, изпращайки за първи път човек в космоса. Но динамиката на времето през 70-те и особено през 80-те години на миналия век поставя пред СССР множество препятствия, с които Москва не успява да се справи. Съветският съюз не смогва на бързо развиващия се свят, а Западните сили допълнително спомагат да се разруши не само Берлинската стена, но и границите на самия СССР.

Литература:

i Елисеев, А. Советско-американская революция, http://www.stoletie.ru/territoriya_istorii/sovetsko-amerikanskaja_revolucija_2011-04-21.htm

ii Ваис, М. Международните отношения след 1945 г., ИК „Кама” 2004, с. 90

iii Елисеев, А. Советско-американская революция, http://www.stoletie.ru/territoriya_istorii/sovetsko-amerikanskaja_revolucija_2011-04-21.htm

iv Мухин, М. Почему распался СССР? – накануне краха ( Первая половина 1980-х ), http://actualhistory.ru/ussr-breakup-3

v Пак там

vi Гадис, Дж. Студената война. Нова история, Издателство „Кралица Маб” 2007, с. 219

vii Мухин, М. Почему распался СССР? – накануне краха ( Первая половина 1980-х ), http://actualhistory.ru/ussr-breakup-3

viii Пак там

ix Гадис, Дж. Студената война. Нова история, Издателство „Кралица Маб” 2007, с. 227

x Мухин, М. Почему распался СССР? – накануне краха ( Первая половина 1980-х ), http://actualhistory.ru/ussr-breakup-3

xi Пак там

xii Кацва, П. Советский союз: последние годы - История, 2001, № 45

xiii Мухин, М. Почему распался СССР? – Перемен, мы ждем перемен ( Заря Перестройки ), http://actualhistory.ru/ussr-breakup-4

xiv Елен Карер д'Анкос, Евразийската империя, РИВА 2007, с. 287

xv Мухин, М. Почему распался СССР? – накануне краха ( Первая половина 1980-х ), http://actualhistory.ru/ussr-breakup-3

xvi Пак там

xvii Гадис, Дж. Студената война. Нова история, Издателство „Кралица Маб” 2007, с. 238-239

xviii Кожанова, С., С.Нестерова, Перестройка по Горбачеву – Обозреватель, 2011, № 5, с. 62

xix Пак там, с. 66

xx Мухин, М. Почему распался СССР? – Перемен, мы ждем перемен ( Заря Перестройки ), http://actualhistory.ru/ussr-breakup-4

xxi Мирчева, Хр., Руската федерация в динамичния свят на най-новото време, Везни-4 2010, с. 8-9

xxii Пак там, с. 9-10

xxiii Дрожжин, В., Когда начался демонтаж СССР? – Духовное наследие, 1996, № 6 ( 77 ),

http://www.rau.su/observer/

xxiv Романов, Б., XX лет после разпада, http://www.stoletie.ru/territoriya_istorii/hkh_let_posle_raspada_2011-12-08.htm

xxv Гадис, Дж. Студената война. Нова история, Издателство „Кралица Маб” 2007, с. 254

xxvi Мирчева, Хр., Руската федерация в динамичния свят на най-новото време, Везни-4 2010, с. 15

xxvii Архив ИК СНГ, Алма-Атинская Декларация, Вступила в силу 21 декабря 1991 г., http://cis.minsk.by/