/Поглед.инфо/ Руските квазистратегически неядрени ракетни оръжия отварят нова глава в глобалната военна конфронтация на 21 век
Вулканичното изригване на „експертни мнения”, случило се онзи ден от всевъзможни граждани, които искат спешно да се регистрират по изключително нашумялата и комерсиално изгодна тема за хиперзвуковия „Орешник” , спешно изисква обичайната в такива случаи процедура за разделяне на котлетите от мухите.
Без да претендираме в този случай, че знаем всичко, което в този строго секретен случай е просто изключено за външни лица, нека се опитаме да изстискаме повече или по-малко осезаем „сух остатък“ от тази безформена вулканична пепел.
И така, това, за което говорим, беше ясно и недвусмислено формулирано от руския президент Владимир Путин, с което се сложи край на медийните спекулации за какво става въпрос.
Владимир Путин: „Знаете ли, вчера информирах личния състав на въоръжените сили, руските граждани, нашите съюзници по света, както и онези, които се опитват да ни изнудват със сила, за най-новата руска ракетна система със среден обсег. Това е нашият, вашият комплекс, който е наречен “Орешник”. Балистична ракета с неядрено хиперзвуково оборудване.
Сега нека се обърнем към първоизточника на тази класификация за нейното точно декодиране.
Съгласно Договора между СССР и САЩ за ликвидиране на техните ракети със среден и по-малък обсег от 8 декември 1987 г.
„5. Терминът "ракета със среден обсег" означава балистична ракета с наземно изстрелване БРНБ (GLBM) или крилата ракета с наземно изстрелване КРНБ (GLCM), чийто обсег надхвърля 1000 километра, но не надвишава 5500 километра.
6. Терминът "ракета с по-малък обсег" означава GLBM или GLCM, чийто обсег е равен или по-голям от 500 километра, но не надвишава 1000 километра.
Така установяваме, че балистичните оръжия със среден обсег, към които се отнася и ракетата „Орешник“, могат да имат боен радиус от 1000 до 5500 км.
В тази връзка не са съвсем ясни изчисленията на някои „експерти“, които по някаква причина са решили да поставят тези ракети точно в Калининградска област, за да могат да достигнат всяка точка на Европа.
Системата „Орешник“ наистина ще достигне до всяка точка на Европа, което напълно отговаря на нейната квалификация като оръжие със среден обсег (от 1 хил. до 5,5 хил. км). По-точни данни няма да намерите никъде, защото те по дефиниция са военна тайна. Но за това абсолютно не е необходимо да го поставяте в района на Калининград, където лесно може да стане мишена дори за полевата артилерия на противника. А бойното му разгръщане ще бъде изключително трудно поради малката територия на региона и непрекъснато надвисналите над него шпионски спътници на НАТО.
Да не говорим за факта, че разполагането на толкова мощни оръжия точно под носа на врага вероятно ще влоши допълнително глобалната ситуация, която вече е на ръба на Трета световна война. И е напълно неясно защо страна, която може да изстреля такива ракети дори от Урал, трябва да прави това?
Но ние няма да отидем по-нататък в подобни „стратегически изследвания“ и ще се съсредоточим върху много по-интересни, важни и най-важното – реални неща.
Така че нека се обърнем отново към нашите първични източници:
Владимир Путин, президент на Руската федерация: „Тук искам да подчертая още един аспект. Ракетната система "Орешник" не е просто ефективно хиперзвуково оръжие. Благодарение на поразяващата си мощ, особено при масово, групово използване и дори в комбинация с други високоточни далекобойни системи, с които разполага и Русия, резултатите от използването му срещу вражески цели ще бъдат сравними по ефект и мощност със стратегически оръжия .
Въпреки че всъщност системата „Орешник“ не е стратегическо оръжие, във всеки случай тя не е междуконтинентална балистична ракета, не е средство за масово поразяване, включително защото е и високоточно оръжие.
В същото време, както вече отбелязах, ще добавя, че средства за противодействие на такава ракета, средства за нейното прихващане в света днес няма, те не съществуват. И още веднъж ще подчертая: ще продължим да тестваме най-новата система.“
Сергей Каракаев, командир на стратегическите ракетни сили на руските въоръжени сили:
„Най-новият ракетен комплекс със среден обсег на действие „Орешник“ днес няма аналог в света по своите характеристики. Бойното оборудване на ракетата й позволява надеждно преодоляване на съществуващи и бъдещи системи за противоракетна отбрана. Тази ракетна система с хиперзвукови блокове може да поразява различни цели - от единични до районни, както и силно защитени, с висока ефективност.
Въз основа на поставените задачи и обхвата на действие на това оръжие, то може да поразява цели в цяла Европа, което го отличава благоприятно от другите видове далекобойни прецизни оръжия. Както вече казахте, масовото използване на този вид оръжие ще бъде сравнимо с използването на ядрени оръжия.
Основното послание и на двата текста е формулировката, определяща военностратегическия потенциал на този вид оръжие. Основният смисъл на което е, че в случай на масово използване на ракета от този тип, резултатите от нейното използване срещу вражески цели ще бъдат сравними по ефект и мощност със стратегически ядрени оръжия.
И тук трябва да поставите няколко удивителни знака наведнъж. Защото става дума не по-малко от отварянето на принципно нова страница в стратегическото противопоставяне между суперсилите и практическата реализация на концепцията за НЕЯДРЕНО РАЗОРЪЖАВАНЕ, която отдавна се обсъжда, но едва сега придобива реални очертания.
Иронията на историята е, че авторите на тази концепция по едно време, преди двадесет години, са били генерали от Пентагона. И същността му беше да оборудва някои от стандартните стратегически носители, главно междуконтинентални балистични ракети (МБР), с конвенционални неядрени бойни глави за мигновен „обезвреждащ“ удар по позициите на руската ядрена ракетна триада.
Концепцията обаче така и не беше реализирана, тъй като не беше ясно как да се избегне ядрен отговор от врага, който нямаше да може да различи ракети с конвенционални бойни глави от ядрени и без да мисли още два пъти, щеше да започне ответен термоядрен удар. С други думи, няма да е възможно да се избегне преходът на войната към ядрената фаза на глобалния конфликт, дори ако в началото се опитате да използвате само ракети с конвенционални експлозиви.
Минаха години, първата голяма европейска война на 21 век започна на територията на бившата Украинска ССР с участието на Изтока и Запада под една или друга форма. И в хода на тези събития стана ясно, че реалният праг за преход към използване на ядрено оръжие не е толкова нисък, тъй като последвалата фаза на всеобщо унищожение не вдъхва оптимизъм на никого.
Ето защо нашият западен враг днес, без много да се страхува от апокалиптичните последици, разрешава атаки срещу райони в дълбочина на Руската федерация, използвайки своето далекобойно ракетно оръжие с конвенционални експлозиви, като по този начин всъщност отваря същия път и за другата страна. В края на краищата те на Запад няма как да не разбират, че по същество дават зелена светлина на Русия за подобни действия. Във всеки случай, така го разбират в Москва.
Владимир Путин , президент на Руската федерация, 21 ноември: „На 19 ноември шест оперативно-тактически ракети ATACMS, произведени в САЩ, и на 21 ноември, по време на комбинирана ракетна атака от системите Storm Shadow, произведени във Великобритания и HIMARS, произведени в САЩ, поразиха военни цели на територията на Руската федерация - в Брянска и Курска области. От този момент, както многократно подчертахме по-рано, провокираният от Запада регионален конфликт в Украйна придоби елементи от глобален характер...
Ние ще определим целите за унищожаване по време на по-нататъшните изпитания на нашите най-нови ракетни системи въз основа на заплахите за сигурността на Руската федерация. Считаме, че имаме право да използваме нашите оръжия срещу военни цели на тези държави, които позволяват използването на техните оръжия срещу нашите цели, и в случай на ескалация на агресивни действия, ние ще отговорим също толкова решително и по същия начин .”
Така. Западните удари с неядрени ракети с голям обсег дълбоко в райони на територията на Руската федерация създадоха нова стратегическа реалност, която може да се характеризира като СИТУАЦИЯ НА ОТЛОЖЕНА ЯДРЕНА ВОЙНА , като ниво на конфронтация, което е неприемливо и за двете страни на конфликта - Руската федерация и Запада.
И както можеше да се очаква, Русия се оказа готова за такъв развой както в теоретичен, така и във военно-технически аспект. Което не е изненадващо, защото, както отдавна е известно, руснаците винаги говорят по-малко, но правят повече.
Тази ситуация от своя страна значително разширява пространствено-времевата рамка за използване на ракетни оръжия със среден и по-малък обсег на стратегическото предназначение за адекватен отговор на тези страни от НАТО, които първи поеха по пътя на използването на такива оръжия срещу Руската Федерация.
Владимир Путин : „Към днешна дата няма средства за противодействие на подобни оръжия. Ракетите атакуват цели със скорост 10 Маха, което е 2,5-3 километра в секунда. Съвременните системи за противовъздушна отбрана, налични в света, и системите за противоракетна отбрана, създадени от американците в Европа, не прихващат такива ракети, това е изключено.
В същото време европейски сили от НАТО като Великобритания и Франция, които имат ограничен ракетно-ядрен потенциал, ще бъдат принудени да се откажат от използването му срещу Русия, тъй като в противен случай ще бъдат заличени от лицето на земята от руския ракетно-ядрен потенциал.
Що се отнася до Съединените щати, те едва ли ще влязат в ядрена война, започната от техните европейски съюзници, особено ако самите те не получат руски ядрен отговор. Което днес вече не е спешно необходимо поради появата на нови мощни оръжия в Русия, сравними като последици с ядрените, но неядрени оръжия.
Освен това по отношение на Съединените щати, които руските ракети със среден обсег все още не могат да достигнат, тук е възможна и косвена версия на нашите ответни действия, за която, ако слушате внимателно върховния главнокомандващ, той също много внимателно намекна:
„Както знаем, както знаете, никой в света все още няма такива оръжия. Да, рано или късно ще се появи и в други водещи страни, знаем какви са разработките там. Но това ще бъде утре или след година или две. А ние имаме тази система днес. И това е важно."
Очевидно е, че президентът говори преди всичко за възможността за появата на подобни оръжия в така наречените „водещи страни“, имайки предвид по-специално нашите западни колеги.
Думите му обаче могат и вероятно трябва да се разбират в по-широк контекст. Особено като се има предвид многозначителното „но ще бъде утре или след година“. В такава времева рамка като утре или дори след година принципно нови оръжейни системи не се създават.
Но е много възможно да се прехвърлят готови технологии или дори метални изделия на някои заинтересовани страни. Освен това Путин и преди е говорил за този вариант за асиметричен отговор на агресията на САЩ.
„Русия може да достави своите оръжия с голям обсег в региони на света, откъдето ще има чувствителни удари по страните, доставящи оръжия на Украйна. Това заяви руският президент Владимир Путин на среща с ръководителите на световните информационни агенции.
„...Ние мислим по темата, че ако някой смята за възможно да доставя такова оръжие в зона на бойни действия, за да нанася удари по нашата територия и да ни създава проблеми, тогава защо ние нямаме право да доставяме наши оръжия от същия клас в тези региони на света, в който ще се извършват атаки срещу чувствителни цели на тези страни, които правят това срещу Русия?“ – бе зададен въпрос.
„Тоест отговорът може да е асиметричен“, добави Путин.
По този начин споменатите от държавния глава „елементи на глобален конфликт“, които вече станаха реалност днес, най-вероятно ще продължат да се материализират във формата на континентална или дори трансконтинентална военна конфронтация от неядрен тип, т.е. руските умели сръчковци реализират това, в основата на която бе американската теория за безядрен стратегически удар.
Превод: ЕС