/Поглед.инфо/ След безпрецедентните информационни атаки на Лондон над Москва стана ясно, че Берлин и Лондон звучат различно в политиката си към Русия. След президентските избори в Русия на 18 март, германски журналист подчерта „Президентът на Германия, Франк-Валтер Щайнмайер е първият ръководител на западна държава, които поздрави Владимир Путин за победата му на изборите. Междувременно Лондон все повече засилва своите обвинения срещу руското правителство - въпреки факта, че опитът за отравяне в Солсбъри и до днес да не е изяснен, - държавния глава и правителството на Германия отново сигнализират на Русия за възможно сътрудничество“.

И наистина, в тези дни, докато в Лондон вилнеят, повдигайки срещу Русия едно обвинение след друго и призовавайки Запада да се сплоти срещу Москва, Щайнмайер в поздравителната телеграма към Путин написа, че „двустранните отношения между нашите страни традиционно се градят на солидна основа. Тясното сътрудничество между Русия Германия винаги е било важна опора за общите усилия в Европа по установяването и укрепването на нашия континент на дългосрочен мир и ред“. Това е и принципно различното звучене в Берлин и Лондон на политиката по отношение на Русия.

Поздравявайки руския президент, Щайнмайер изрази „пожелание и надежда да бъдем способни да противостоим на отчуждението на нашия континент“. И тук е важен многозначителният коментар на германския журналист към поздрава на президента: „с това се обозначава първия контрапункт към настоящето, може би краткосрочно британско лидерство във външната политика на ЕС“. Германската политическа мисъл действително не приема дългосрочно (а и толкова екстравагантно) лидерство на Великобритания в Европа.

Излизането на Великобритания от ЕС отслабва възможността на Лондон да влияе върху европейските дела и едновременно засилва водещата роля на Германия. В тази светлина историята на отравянето на Скрипал може да се разглежда (а немците така и правят) като опит на британската върхушка със скок да превъзмогне понижаването на статута на Великобритания в Европа – със стремително излизане в авангарда на „единния антируски фронт“.

На срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел на 22 март министър-председателят на Великобритания Тереза Мей нарече Русия заплаха за цяла Европа. Срещата не доведе до практически действия срещу Русия и нещата се ограничиха с нейното осъждане.

Въпреки това след Лондон готовност да изгонят руските си дипломати изразиха Франция, Полша и още повече от десет европейски държави.

Започналото от Лондон настъпление срещу Русия е замислено и се води на широк фронт. Важно значение има сътрудничеството на Великобритания с Франция и Полша – съседите на Германия от запад и изток. Сключвайки с двете държави договори за сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, Лондон от две страни притисна Германия със свои съюзници.

Фактически се повтаря схемата от 30-те години на ХХ век. При това в очите на англичаните особено стратегическо значение има Полша, граничеща и с Германия, и с Русия.

Полско-британското споразумение, подписано през декември 2017 г.„ предвижда провеждането на съвместни военни умения, обмен на разузнавателна информация, сътрудничество в доставката на въоръжение, съвместна работа на пропагандното поле. Под прицел попада не само Русия. Така Лондон е отделил на Полша пет милиона лири за борба с „руската дезинформация“ и част от тези средства са насочени за финансирането на ТВ „Белсат“, който от 10 години излъчва към Беларус от територията на Полша на белоруски език.

Френско-британското Ланкастърско споразумение от 2010 г. предвижда създаването на общ пазар в отбраната, съвместното използване на военна инфраструктура, ресурси и оборудване, сътрудничество между ВМС, ВВС и в областта на сигурността в киберпространството, и т.н. В същото време в Лондон продължава военното сътрудничество с Берлин: за да се запази баланса на силите, страните се опитват да се обвържат помежду си с взаимни задължения и споразумения.

Германия се интересува от развитието на взаимноизгодни двустранни отношения с Русия, но това не устройва Лондон. Европейската политика на островна Великобритания не се е променила от векове. Основната й цел е да предотврати сближаването в геополитическото пространство „от Атлантика до Урал“ между двете големи континентални държави Германия и Русия. Поздравявайки Владимир Путин за спечелването на изборите Щайнмайер правилно посочи, че двустранните отношения между Берлин и Москва са гаранция за траен ред в континентална Европа. Но в рамките на такъв „континентален ред“ ролята на Великобритания в Европа ще бъде намалена до незначителна.

Германските независими анализатори отбелязват, че отравянето на 4 март на бившия офицер от ГРУ Сергей Скрипал в Солсбъри позволява на британците, започнали да изоставят позициите си в Европа след Брекзит, да станат обединител на западните държави в похода им срещу Русия. Без да дочакат резултатите от разследването, британците призоваха членовете на ЕС да се обединят с тях под ръководството на Лондон. Докато Скрипал беше жив и здрав, Лондон дори не можеше да си мечтае за подобно „лидерство“.

Единната външнополитическа линия на западните сили, определена от Великобритания, е много повече, отколкото можеше да се надява Лондон по времето на Брекзит. В резултат на отравянето на Скрипал и невижданата ярост (далеч извън рамките на дипломатическия етика) на информационната атака срещу Москва, Великобритания зае водеща позиция на линията на противостоене на Запада с Русия.

Правителството на Меркел също подкрепя Лондон, който, както му се струва, играе печеливша игра. Тази игра, обаче, поставя Берлин в трудна, двойна позиция. Германия е принудена да маневрира. Германците са обезпокоени: активността на Лондон е известна с това, че актуализира англо-германската противоречията от преди 100 и повече години, два пъти довели по време на ХХ век до световни войни. Достатъчно е да се отбележи, допълнителното френско-британско споразумение за военно-политическото сътрудничество, сключено през януари 2018 г.: в съвместно изявление, Лондон и Париж, позовавайки се на историческия опит от Първата световна война, когато британските и френските войници „се сражават рамо до рамо, защитавайки общата вярва в свободата и съпротивата срещу агресора“ (Напомняме, че се сражават срещу германците).

Британско-френското споразумение от 2018 г. предвижда укрепване на взаимодействието на флотите в Атлантическия окаен и особено в Ла Манша, взаимодействие на силите на ПВО, съдействие на Великобритания при операциите на френската армия в Африка. Формиране на свободен 10-хиляден експедиционен корпус за изпращане във всяка точка на планетата, защото „Европа се простира далеч отвъд границите си“. (От тази последна формула, вече мирише на стария колониализъм).

В отговор на действията на Великобритания, през януари 2018 г. Берлин актуализира Елисейския договор от 1963 г. за приятелство и сътрудничество с Франция. Актуализираното споразумение включва тезиси за изработването на съвместни позиции по въпросите от европейската и международната политика, сътрудничеството по линия МВР, специални служби и т.н. , но за разлика от англо-френското споразумение, страда от липсата на конкретност.

Дали обаче Германия възнамерява да отстъпи на водещата роля на излизащата от Европейския съюз Великобритания, заради която Лондон направи такава авантюристично действие? Отговорът тук може да бъде само един: не.

Вашингтон също не е казал последната си дума. След като през ХХ век, Великобритания след двете световни войни и загубата на своята колониална империя отстъпи на САЩ ролята на „лидер на западния свят,“ американската политическа система може да не поиска да размени обратно ролята си с Великобритания.

Започнатата от Великобритания рискована геополитическа игра, жертва на която стана Скрипал, може да даде съвсем различни резултати, в сравнение с очакваните от Лондон.

Превод: Поглед.инфо