/Поглед.инфо/ Повече от удивителния начин, по който Доналд Тръмп и Еманюел Макрон общуваха привлече внимание. По време на посещението на президента на Франция във Вашингтон наблюдателите станаха свидетели на истинско политическо шоу, което трудно може да се нарече нещо различно от подигравката на Тръмп над неговия млад френски колега. С подобна „дипломация на допира“ се отличава не само президентът на САЩ.
Американската преса в своя натиск срещу Тръмп вече трета година се упражнява в разобличаването на неговите отношения с Путин, при това често употребява по тяхно отношение термина „броманс“. С тези думи в САЩ обозначават силното приятелство между двама мъже, не хомосексуално, но и не съвсем обичайно.
Тоест така критиците едновременно искат да унижат и Тръмп, и Путин. Които макар и да не са никакви „мачовци“, със сигурност нямат никакво отношение към лицата с „нетрадиционна ориентация“. За разлика от Еманюел Макрон, 40-годишният президент на Франция, по чието отношение в родината му пълзят устойчиви слухове и се появяват публикации, в които дори назовават името на „приятеля“. И сега, когато Макрон пристигна в САЩ с държавно посещение, езикът на жестовете в неговото общуване с Тръмп удиви всички.
Изобщо, още след първата им среща миналата година във Франция бе видно как Макрон се опитва да се покаже равен на Тръмп и да не му позволи да използва своето „притягащо ръкуване“. След това посещение на Тръмп във Франция у американския президент се наложи специфично мнение за неговия френски колега. В статията в New York Times се цитират думите на Тръмп за Макрон:
„Той е потресаващо момче – умно, силно и обича да ме държи за ръка. Хората не разбират колко той обича да ме държи за ръка. И това е добре, защото това е възможно. Той е много добър човек. И е страхотно момче, но му се налага да бъде такъв. Мисля, че той ще стане потресаващ президент на Франция. Но той обича да ме държи за ръка“.
Но по време на настоящето посещение дипломацията на допира на Тръмп и Макрон надскочи всички очаквания. Те не само периодично се държаха на ръка и се потупваха по гърба, но и се прегръщаха. При това и за невъоръженото око бе видно, как по-ниският и млад Еманюел се опитва с всички сили да демонстрира, че той едва ли не доминира Доналд. Получи се, меко казано, смешно. Още повече, че като ответни жестове Тръмп сочеше Макрон с пръст или изтупваше пърхота от него, тоест на практика се подиграваше над госта си.
Разбираемо е, че Тръмп се дразни от натрапчивия маниер на Макрон и от напълно вероятния му хомосексуализъм. Тръмп не е открит хомофоб (с тези думи на Запад сега обозначават и тези, на които просто не им е особено приятно общуването с хомосексуалисти), но като минимум не е поклонник на демонстрирането на гей-култура. А Макрон, скриващ своята „нетрадиционна ориентация“ зад брака със своята бивша учителка, предизвиква още по-малко уважение. Да не говорим за това, че политическото самохвалство на Макрон буквално преди посещението му в САЩ постави Тръмп в неловко положение. Прессекретарят на президентът трябваше да опровергава заявлението на французина, разказал на целия свят, че е убедил Тръмп да се откаже от извеждането на американските военни от Сирия.
Но, ако Макрон се е появил отникъде в голямата политика (бившият банкер е „издигнат“ от влиятелни хора, а допреди четири години не бе известен никому във Франция) и той силно се нервира от това, то за много други политици странното поведение и неудачните жестове са едва ли не фирмен стил.
Например за Жан-Клод Юнкер. Ръководителят на общоевропейското правителство обича да потупва европейските министър-председатели по бузата, да ги целува, например по тила. Разбира се, той не прави така на всяка среща на високо равнище на ЕС, а само когато „е пийнал“. Но, ако на люксембуржецът все пак му прощават пиянските целувки, то начинът, по който американските политици потупват всички по гърба, понякога води до различни последици. Така Барак Обама, обичащ този одобрително-приятелски, а в същността си покровителстващ жест, няколко пъти получи крайно неприятен за него отговор.
През ноември 2014 г, няколко месеца, след като Обама се опита да блокира и изолира Русия, на форума на АТИС в Пекин той се оказа в една компания с Владимир Путин. Преди началото на заседанието те си размениха няколко думи, след което руският президент в крачка обмени няколко реплики с китайския лидер Си Дзинпин, а обърнал се, видя преминаващият наблизо Обама. И леко го потупа по рамото. Трябва да се види какво недоволство предизвика у американския президент този жест.
Но най-знаменитият отговор на Обама се случва през март 2016 г., по време на посещението му в Хавана. След реч заедно с Раул Кастро пред журналисти Обама се опита да потупа своя колега по гърба. Но 84-годишният кубинец здраво хвана ръката на 54-годишният американец, и едва ли не извивайки, я вдигна нагоре.
Разбираемо е, когато към езика на жестовете прибягват някои южняци, например италианците. В тяхната култура общуването с допир е неотменима част от разговора. Но в случая, дори и ако говорим от първо лице, подобни жестове са уместни или в разговор с други южняци, или при общуването между близки приятели, например между Путин и Берлускони.
Малцина се опитват да влязат в общуване с допир по собствена инициатива с руския президент. Не защото помнят за неговия черен пояс по джудо. Просто Путин не само, че държи дистанция, но и излъчва такава сила, че никому не е преминавала през главата мисълта за фамилиарни жестове.
Въпреки това, в някои случаи е трудно да се заподозре нещо неуместно в прегръдките дори на малко познаващи се президенти, ако те са искрени. Например, когато през ноември миналата година Башар Асад дойде при Путин в Москва. Това беше само втората им среща, но когато сирийският президент реши да прегърне руснака след ръкостискането, това бе наистина трогателно. Защото бе от все сърце и по мъжки.
Превод: Поглед.инфо