/Поглед.инфо/ Във вторник – 12 юни, Доналд Тръмп и Ким Чен-ун след провелата се в Сингапур среща подписаха съвместен документ, в който Северна Корея пое задължението по ядреното разоръжаване в замяна на гаранции за сигурността си от САЩ. Ръководителят на Белия дом също обяви приключването на 300 нови позиции по санкциите по отношение на КНДР.

Както отбелязва Централната телеграфна агенция на Корея, срещата е ознаменувала „радикален завой към промяна на отношенията между КНДР и САЩ, които бяха враждебни“.

Междувременно, според Ким Чен-ун „за постигането на мира, стабилността и ядреното разоръжаване на Корейския полуостров и двете страни трябва да обещаят, че ще се отнасят с взаимно разбиране помежду си и няма да изпитват вражда и за гаранция на това те трябва да приемат юридически и системни мерки“. В Пхенян са уверени, че мненията на лидерите на КНДР и САЩ са съвпаднали, че „за постигането на ядреното разоръжаване на Корейския полуостров е необходимо да се съблюдава принципа на последователността“.

Покрай останалото, според Тръмп, Ким Чен-ун е „дал да се разбере“, че процесът на ядреното разоръжаване на КНДР ще започне „на практика незабавно“. „Вярвам, че Ким Чен-ун ще се върне в КНДР и ще пристъпи към това на практика незабавно. Той вече даде да се разбере“, заяви Тръмп.

Министърът на отбраната на Япония Ицунори Онодера изрази недоумение във връзка със заявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп за това, че има намерение да се откаже от провеждането в района на Корейския полуостров съвместни с Южна Корея военни учения. Онодера подчерта, че Япония ще продължи да провежда съвместни военни учения със САЩ и ще осъществява плановете за укрепването на отбраната си в условията на възможен удар по нейна територия от севернокорейските балистични ракети. За намерението да се откаже от съвместни военни маневри Доналд Тръмп съобщи в Сингапур на пресконференция след срещата на високо равнище САЩ-КНДР.

Експертни оценки

Представителите на повечето страни изразиха „внимателен оптимизъм“ във връзка с отстъплението от опасната черта в корейско направление. Но не всички. Вече чухме негативната реакция на думите на Тръмп за отказа от съвместните с Южна Корея военни учения. Има ли това значение в тази игра, която наблюдаваме, или в случая стоновете на Япония са несъществени?

Тръмп вече показа, че него го интересуват единствено интересите на собствената му страна и никакви предишни съюзни отношения нямат значение днес, просто защото се е променила глобалната икономика и тези, които по-рано са били съюзници на САЩ, сега са се оказали конкуренти. И затова и Тръмп изобщо не се грижи за ничии интереси освен за американците и за никакви съюзи. Затова и позицията на Япония по въпроса ще бъде игнорирана. Освен това прекрасно се разбира от какво е предизвикана тази позиция: преди всичко обединена Корея ще стане за Япония несравнимо по-опасен икономически конкурент отколкото настоящата ѝ южна половинка. Обединена Корея е увеличило се население и значими природни ресурси. Напомням, че в началото на ХХ век Япония колонизира Корея и заради това започва война с Русия, крайно рискована и разорителна, именно, за да има природните ресурси на Корея. Затова Тръмп най-вероятно е възприел жалбите на Япония като потвърждение за правотата на неговата икономическа политика: нали той се стреми отвъд пределите на САЩ икономическата конкуренция да е крайно остра – за да може самите САЩ да получават от чужбина това, което им е нужно на минимални цени, затова и протестът на Япония е напълно разбираем, но едва ли във въпросния случай той ще предприеме каквото и да е действие.

Освен това, ще отбележа още една дреболия. Знаменитото японско икономическо чудо е предизвикано от следното: когато в Корея през 1950 г. започва открита гражданска война, американците, намесвайки се в нея на страната на окупирания от тях Юг, се нуждаят от тилова база. Тази тилова база става Япония. Американците не плащат за това в брой, а с това да предоставят на японските стоки достъп до своя пазар. Когато американците през 60-те години се намесват в гражданската война във Виетнам, тяхна тилова база вече е Република Корея. Те и се отплащат със същия способ. В Япония и Корея разбират това, помнят и се замислят, не може ли някоя нова американска война да им окаже икономическа помощ?

В този регион военните интереси на САЩ са насочени на КНР. Какви са дългосрочните и краткосрочните китайски интереси във връзка със сингапурската среща на Доналд и Ким Чен-ун? Преди всичко смятам, че американците няма да допуснат пряка война с Китай. Просто защото Китай в планините на Тибет и Синдзян си имат около стотина междуконтинентални балистични ракети. Именно затова американците вече няколко десетилетия американците толкова трогателно се грижат за правата на човека в тези региони. Работата е там, че там планинският релеф на практика гарантира, че американците не могат да неутрализират тези ракети по никакъв начин – нито с диверсии, нито с преки удари на собствените си ракети. Така ударът по американска територия в отговор на агресията е гарантиран. И ударът е с такава мощност, че американците няма да могат компенсират разрушенията с никакви икономически изгоди. Затова и открита война с Китай няма да има. А виж- разнообразните политически диверсии тип „борба за правата на човек в Тибет“ ще има.

Впрочем – за справка: преди Китай да заеме Тибет, там има ранносредновековна религиозна диктатура с останки на робовладелство, с чисто феодално право на първа брачна нощ и много други прелести. Та за какви права на човека в докитайски Тибет ще можем да си говорим? Но сега американците старателно разпалват всички подобия на протест в същия Тибет. Разбъркват положението и в Синдзян, а това вече е важно и за нас, защото Синдзян е китайската част от Средна Азия – източен Туркестан. Пожарът може да се разпали и към нас.

Не говоря вече за търговските войни между Америка и Китай. Сега Тръмп се опитва да отвори китайския пазар за американските производители. Икономическите противоречия между Китай и Съединените американски щати ще растат, а от гледна точка на Китай щетите от това, което Тръмп изисква, не са много по-малки, в сравнение с тези от пълномащабна гореща война.

Корея отдавна се смята от Китай за васална държава. Сега южната половина на Корея до известна степен е икономически конкурент за Китай. А северната половина е мястото, където китайските власти могат да говорят и да правят това, което самият Китай много иска да каже и направи, но се смущава по политически причини. Реалната опасност от Северна Корея за Съединените щати не са тази десетина ракети, които КНДР вече е успя да направи - имам предвид междуконтиненталните ракети, способни да достигат до всяка точка американска територия. Основната опасност се крие в това, че в случай на американска ядрена атака срещу Северна Корея, Китай незабавно ще даде залп от своите ракети. Най-малкото защото в началните стадии на ударите ще бъде невъзможно да се определи дали американците стрелят на Корейския полуостров или по континентален Китай. И тази ядрена сила на Китай е негласна, но разбираема за всички заинтересовани страни допълнителна подкрепа за Ким.

Какво търси Тръмп в далечния край, като парафразираме думите на Лермонтов? 330 милиона душ население на САЩ, най-мощната икономика - срещу 25 милиона бедни жители от КНДР, при цялата маргинализирана репутация на Северна Корея по света. И срещата на лидерите за мнозина изглеждаше странна.

По отношение на репутацията на Тръмп също е внимателно маргинализиран - и от средствата за масова реклама, пропаганда и дезинформация, и от политиците на тези страни, които разчитат на дългосрочно и ефективно сътрудничество със Съединените американски щати в същия формат, а сега трябва да разчитат на собствените си сили. Между другото, германският канцлер Ангела Доротея Хорстовна Каснер (женена за Меркел) през последните няколко много изразително се жалва, че видите ли, „надявала се на здрава американска опора, а сега се оказва, че Европа трябва да стои на собствените си крака, без да се опира на никого“. И предвид всичко, се оказва, че за Тръмп Ким до известна степен е една родствена душа. Също човек, когото околните не разбират и приемат.

И какво очакваше Тръмп? Първо, той доведе една кореофобска паника, започната още от Обама, до напълно истерично ниво. И сега е принуден да гаси тази истерия, защото американските военни вече намекнафа, че Тръмп е посял заплаха в страната - така че не се справя със своите задължения. Сега тази паника е погасена. На вътрешния пазар в САЩ това погасяване на международния огън драматично увеличи цената на самия Тръмп. И освен това всъщност споразумението означава почти пълно замразяване на сегашната ситуация на полуострова. Следователно американците запазват своя военен контрол над целия регион чрез южната половина на Корея.

Американците настояват за „пълно, проверяемо и необратимо ядрено разоръжаване“ за КНДР. А севернокорейците искат „американски гаранции за сигурността си“. В Сингапур са приети единствено декларации за намерение. Тоест нищо на практика не се е случило. В крайна сметка тези намерения сега са ясно формулирани – значи може да се провери доколко по-нататъшните действия на страните ще съответстват на намеренията им. Тоест сега възможностите за политически зиг-заг са ограничени. При това и за двете страни исканията са напълно съгласувани с плана, че излизането на американците от Юга в рамките на пълното ядрено разоръжаване на целия полуостров е наистина много сериозна гаранция за сигурността на Севера. Освен това, когато интеграционните процеси започнат (при отсъствие на американски войски те ще започнат много бързо), това също ще стане гаранция за сигурността на целия полуостров.

И накрая, не забравяйте, че американците, разбира се, както подобава на англосаксонци, са господари на собствените си думи: поискали са – дали са, поискали са – взели са го обратно. Но, въпреки това, има примери в историята им за съблюдавани гаранции. По-специално, те са гарантирали, че няма да нападнат Куба или да помагат на някой друг, който иска да нападне. Това е обещанието, дадено им в хода на т.нар „Карибска криза“. Всъщност кризата започна в Турция. В Карибския регион премина само заключителната ѝ фаза. Това е конфликт, че Съветският съюз спечели убедително в реално изражение и убедително загуби от гледна точка на пропаганда. Но това е отделна тема. Но ето, както са дали тези гаранции още през 1962 г., американците ги спазват и досега. Дори въпреки факта, че Съветският съюз, постигнал тези гаранции, да е изчезнали (за момента!) от политическата карта на света. И Руската федерация, официално го правоприела, за дълго време не бе в състояние да изисква от американците да спазват каквито и да е обещания. Въпреки това, дадените от тях гаранции за сигурността на Куба бяха стриктно спазвани от тях дори и когато никой нямаше да каже нищо за нарушаването на тези гаранции. Затова и смятам, че ако американците наистина дадат на КНДР подобни гаранции, то те най-вероятно ще ги спазят. Предвид, че пълното ядрено разоръжаване на Корейския полуостров означава още изтеглянето на американските, в същността си окупационни войски, може да се надяваме че и двете страни могат съвместно да постигнат своите цели, дори и ако на пръв поглед те изглеждат противоположни.

Ясно е, че за Северна Корея основната цел е оцеляването, а втората нормалния живот и развитие. Постижими ли са тези цели? И не попадат ли тук жителите на Северна Корея в капана на горбачовския сценарий.

Горбачовският сценарий може да се осъществи по два начина: първи и последен. В смисъл, че, гледайки на последиците от действията на Горбачов, в обозримо бъдеще, нито един държавник, оказал се в подобна ситуация, не би си позволил да повтаря пътя на Горбачов. По-специално, Китай не си позволи да постави политическото освобождение преди икономическото. Там първо се постига изключително впечатляващ икономически напредък и единствено в резултат на тези успехи те си позволиха такива малки свободи, като, да речем, разрешението за милиардерите да се присъединят към комунистическа партия - но, забележите - не да се организират в някаква различна партия. Мисля, че в Северна Корея ще бъде същото. Вече е либерализирано това, което наричаме „малък бизнес“. И отбелязвам, че това в никакъв случай не е изпадане в капитализъм.

Така например, в Съветския съюз по време на периода на най-високите нива на развитие - от средата на 30-те години до средата на 50-гте - 9/10 от обема на продукцията се осигуряваше от производства, принадлежащи на държавата и работещи в рамките на единен държавна план. Но 9/10 от разнообразието на продуктите осигуряваха производството, принадлежащи на своите трудови колективи (както казвахме някога - картели) и работещи, съответно, по собствените планове, а по общонационалния план. Естествено, те са съгласували собствените си планове с партньорите си в технологичните вериги, но това не беше на национално равнище, а на ниво взаимни споразумения между икономическите субекти. И това по никакъв начин не възпрепятстваше развитието на социализма, дори помага.

Мисля, че разрешаването на малките отделни производства в Северна Корея не е отстъпление от социализма, просто защото социализмът е, както знаете, преходна фаза, която може да трае достатъчно дълго от историческите мерки и да се променя, да изменя формата си. Затова не мисля, че Ким падна в капана на Горбачов или може да падне там.

Що се отнася до оцеляването, то като защита срещу външната агресия в Северна Корея вече е осигурено чрез създаването на собствен щит за ядрени ракети. И икономическото оцеляване и развитие се осигуряват от реформите, които Ким понастоящем осъществява.

Превод: Поглед.инфо