/Поглед.инфо/ Годината е юбилейна - 100 годишнините от възстановяване на независимостта респ. държавността на вишеградските страни под сегашните им названия. Изглежда, че дори след Брекзита брюкселската бюрокрация, „тандемът и ядрото” на ЕС и техните атлантико-тихоокеански меценати не схванаха, че вишеградци имат обилен политико-исторически опит с тях, за да се превърнат в послушни оловни войничета. От държави без национален суверенитет. Готови безкритично да приемат ислямските нашественици от бившите колонии на „великите сили”, с блясък в очите да се закълнат в джендъро-толерантност, да се примирят с опцията на пушечно месо в североизточна посока. Очертават се две направления за „дисциплиниране”, за налагане на послушание като сегмент от опитите за планетарно вменяване на неолибералната парадигма: 

  1. „€-мечът” на бъдещите кохезионни фондове.

Предложението на ЕК за многогодишната финансова рамка за 2021-27 г. за бюджета на ЕС трасира отпускането на средства по т.нар. кохезионни фондове според спазването на „демократичните стандарти” от съответните държави. Тълкувайки семантиката на €-$-те виртуози по демагогия, не е трудно да се досетим, че човешките права, върховенството на закона, плурализмът и пр. ще изключват под евфемизма „език на омразата” „новата ерес”: неолиберални тълкувания за национализъм, популизъм, сексизъм, мигранто-непоносимост и джендъро-нетолерантност. Тоест, бихме могли да очакваме, че траншовете ще постъпват в зависимост от „градуса на навеждане пред интересите на тандемо-ядрото” и отвъд-атлантическите „началства”, размиването на държавите от Вестфалски тип, безропотния принос към „скрипализми” и антипутинова кампанийна ескалация. По волята на трубадурите на неолибералната Аркадия!

Балканци и вишеградци явно ще бъдат под постоянен „мониторинг” и по темите признаване на Косово, ратифициране на Истанбулската конвенция (ИК), състояние на отношенията с Русия през призмата на „тандемо-ядрените” и транс-атлантически интереси; афинитет към еврозоната (Европейския икономически и валутен съюз). СР е единствената страна-членка на ЕИВС от В 4, но при доскорошния премиер Роберт Фицо не призна ИК, нито Косово. Румъния, Гърция, Кипър също не признават Косово. Унгария с премиер Виктор Орбан ще е постоянно на мушката и заради твърдата си позиция спрямо паяжината на Сорос. С Полша е по-сложно. Католическият идеализъм и ценности на полския елит и мигрантофобията дразнят „тандемо-ядровиците” и брюкселските безхаберници, в т.ч. и задомените ни в пространството на ЕС евро: комисарка и –депутатка. Но Полша остава основен довереник на САЩ в Централна и Източна Европа. А в нашите свободни медии, освен името на Доналд Туск, се среща по-оскъдна информация за Полша, отколкото по тоталитарно време.

2.Изпитаната в миналото колонизаторска тактика: подбор на вождовете на племената по лоялност (в условията на XXI век и ЕС - в страни от„Нова Европа”).

А сред тях, освен в Полша и Унгария, във В 4 има и други национално отговорни държавници.Вишеградската четворка е изцяло лоялна към НАТО и ЕС.

Близо 7 месеца след съкрушителната изборна победа чешкият премиер Андрей Бабиш успя да посети за часове дори България. И да обмени кореспонденция с Б. Борисов на тема „ЧЕЗ-Гинка”. Но не и да получи одобрение за правителството си в малцинство от 200-членната Долна камара (ДК) на парламента. Въпреки, че АНО -политическото движение на премиера - разполага със 78 депутатски мандати в ДК, 5-те центристко-десни и „по-евроатлантически ориентирани” партии извоюваха 70 мандата общо, а за ляво-центристите и популисти останаха 52. По политологията „курс а-ла Сорос” АНО е популистко-центристка, кетч-ол (всеядна) партия, с противоречива синкретична политика. Преизбраният през януари т.г. национално отговорен президент Милош Земан не се притеснява изпълнителната власт да бъде упражнявана от министър-председател „в оставка” както изписват вече официално г-н Бабиш. Срещу него се изправя „центро-десен” вероятно и „брюкселско-/над/партиен” блок.

Потенциални партньори за съставяне на правителство „не в оставка” с програма и поддръжка в ДК останаха антимигрантската партия „Свобода и пряка демокрация” (СПД), социалдемократите (ЧСДП) и КПЧМ (комунистите). СПД и особено ЧСДП, с които АНО преговаряше до м.м. по съставяне на правителствена коалиция, „имаха проблем” с разследване на премиера за правомерността за ползване на евро-дотации за обновяване на курортния комплекс „Щъркелово гнездо”. Обвинението е, че през 2007 г. Бабиш отделил от холдинга си „Агроферт” фирма, която прехвърлил на децата си. С цел да могат да кандидатстват за дотации за малки и средни предприятия. А всъщност зад гърба на фирмата стояла мощната финансова подкрепа на бащиния „Агроферт”, който пък инак не би могъл да претендира за европейски субсидии. След завършването на реконструкцията собствеността на „Агроферт” била възстановена. Бабиш инициира снемане на депутатския си имунитет с цел подпомагане на разследването. АНО застана зад него като премиер. Бабиш има 2-ма вицепремери, общо 15-членно правителство, с 9 безпартийни министри. За размисъл: А.Меркел управлява с 1 вицепремиер общо с 16-членен кабинет, докато Б.Борисов + 4 вицепремиери + министри = общо 21 души !!!

Неотдавна Бабиш поднови прекъснатите преговори със ЧСДП за правителствена коалиция с парламентарна подкрепа на КПЧМ. Комунистите обаче по програма се обявяват за излизане от НАТО. На 7 т.м. пред в-к „Право” доскорошният началник на ГЩ ген. Йозеф Бечвар бе категоричен, че Чехия няма алтернатива за опазването на сигурността си без да бъде част от НАТО. Според него двете чешки бригади, едната от които не е превъоръжена, биха могли да издържат без муниции и снабдяване без помощта на съюзниците до половин година. Чешката отбрана се гради на коалиционна основа. Без нея страната би се нуждаела от по-голяма и по-скъпа армия.

А.Бабиш отново се надява да състави коалиционно правителство, вече в начало на юни. Но не е сигурно, че, в целевия референдум (21.05-14.06.) социалдемократите ще одобрят участие на партията им в правителството. „Чехите (като нас бел.: О.Г.) са майстори в усложняване на прости неща”, сподели приятелка от Прага.

Политологът Л.Мрклас (институт „Цевро”) счита, че АНО поддържа огъня чрез целеви обявления и медийни публикации. Опитва да успокои избирателя, че за половин година не съумява да състави функционално правителство, ползващо се с доверието на ДК. На есен предстоят общинските избори, които нямат поставени финансови граници за пропаганда по време на предизборната кампания за разлика от другите избори.

Според Мрклас за разлика от другите партии, АНО на милиардера Бабиш има пари и ги ползва умело. При това те не са държавни. Част от кампанията са пътуванията на кабинета в оставка из страната, напоследък в Бърно. От пропагандна гледна точка обиколките в областите са много действен инструмент. Функционерите на АНО навсякъде обещавали куп проекти и по няколко милиарда крони, и така поддържали „влака на предизборните обещания”. Тези пътувания и пряк контакт с населението изглежда са по рецептата на президента Земан от предшестващия му мандат.

***

Какъв е балансът от събитията в Словакия след убийството на разследващия корупционни практики журналист Ян Куциак и приятелката му преди близо 3 месеца?

Разследването продължава, без резултат. Министри и премиерът Фицо подадоха оставки. Според политика Р.Стопка (вж.Extraplus.sk/30.04.2018 г.) президентът Андрей Киска (бел.ОГ:идеологически много близък с Р.Плевнелиев) и политическата опозиция укрепиха своето влияние. Но техните чуждестранни меценати губели позиции в света, напр. в Сирия, която се налагало да напуснат. Острата размяна на мнения в медиите показала, че обществеността е дезинформирана. Държавният апарат не бил способен да я защити от инсинуирани отвън информационни своеволия. Актьорите - от правителството до опозицията - са се съсредоточили върху личните си и интересите на спонсорите. Г-н Стопка е убеден, че политици, които изпитват по-голямо доверие към чуждестранните си съюзници, отколкото към вътрешните си опоненти, са предатели на интересите на своята държава. Дилемата била кой е нанесъл повече вреди на Словакия : дали онези, които са злоупотребили политически с убийствата, или тези, които малодушно напуснаха правителството, въпреки вота на избирателите си. Словашки приятели са убедени, че демонстрациите били спонтанни само частично. При това те не са достигнали по масовост 1/3 от получените преференциални гласове на изборите.

Според Р.Стопка, ако представител на парламентарна политическа партия, се присламчи към организирането на протести, чрез които иска оставки на победителите в законните парламентарни избори, той не е демократ. Към слабостите на Фицовото управление коментаторите добавят нарастнало несъобразяване с тежненията на избирателите и несправяне с коалиционните партньори, някои от които от години не блестят с толерантност. Няма огън без дим, но борбеният Фицо капитулира под натиска на беззъбата опозиция!? Приблизително същата (бях свидетел), която на 12 юни 2010 г. загуби изборите, състави многопартийно правителство, което се срина след 1,5 години.

Поуки? Медиите, формиращи обществено мнение, не би следвало да бъдат собственост на чужденци, които ги употребяват в свой интерес.

Политици, които използват агресивността на малцинствени групи за укрепване на собствената политическа власт, по същество публично признават склонността си към диктаторски тенденции и опцията да добият властта чрез преврат. По друг начин не може да бъде дефинирана злоупотребата с тълпа за натиск, която е 50-80 пъти по-малочислена от броя на участниците в законосъобразни избори. Че е време политиците да се заемат със защита на интересите на съгражданите и държавата, а не на чуждите работодатели, е убеден не само Роман Стопка.

Но нека си припомним, че извън Ориента и Източна Европа, цивилизованата „Стара Европа” – въпреки двойните си стандарти и подходи - не би следвало да е забравила корупционните скандали около оставките на бившите еврокомисари Едит Кресон (френска екс-премиерка) и на цялата Европейска комисия на 16 март 1999 г., на екс-еврокомисар Джон Дали през 2012 г., на генералния секретар на НАТО Вили Клаас (1995 г.), дори на немски президенти. Явно „Нова Европа” още не умее да отиграва гъвкаво подобни скандали и взема на сериозно двойните стандарти на поученията на брюкселския нео-Коминтерн.

Шири се убеждението, че предизвикателство № 1 за държавите без колониална вина, вкл. пред България и тези от Вишеградската четворка, е да убедят «Стара Европа» в необходимостта от опазването на цяла Европа от ислямската мигро-инвазия и в отказ от двойните стандарти на екс- и «кандидат-неоколонизаторите», от Запад и от Изток.