/Поглед.инфо/ Катастрофата в катедралата „Нотр-Дам“ до голяма степен успя да затъмни друг, по-малко забележим, но по-важен пожар в рамките на френското общество, недоволно от политиката на правителството и спада на жизненото равнище, пишат в статията си за The New York Times философът Мишел Фьосел и социологът Етиен Ойон. Според тях французите ще ядоса щедростта, с която най-богатите хора на Франция и държавните институции даряват средства за реконструкция на храма, докато, за да посрещнат нуждите на хората не им стигат парите.
За историка-медиевист Жорж Дюби, едно от неотменните качества на историческото събитие е вълната от размишления, която разкрива проблемите, за които те преди това са предпочитали да мълчат. Пожарът в катедралата „Парижката Света Богородица“ е точно такова историческо събитие на нашата епоха, пишат в статията си за The New York Times философът Мишел Фьосел и социологът Етиен Ойон.
Вечерта в понеделник - още преди да успеят да изгасят пожара, а мнозина все още гадаеха дали двете кули на катедралата ще могат да издържат натиска на огъня, инцидентът вече стана символ – при това не само един.
Някои бързо стигнаха до заключението, че пожарът в „Нотр-Дам“ е зловещо знамение за упадъка на Франция. В същото време някои защитници на околната среда се възползваха от това, за да призоват политиците да работят за спасяването на планетата. Що се отнася до френския президент Емануел Макрон, той тържествено заяви: "Снощи в Париж видяхме способността си да се мобилизираме и да се обединим – за да преодолеем."
Високо оценявайки героизма на пожарникарите, френският лидер добави: „Държавата и властите често са критикувани. Но в такива моменти целият народ умее да се самоорганизира."
Изглеждаше, че овъглената катедрала се е превърнала в символ, обединяващ разцепената страна; възможност, както се изрази Макрон, „да се намери нишката на френския национален проект“.
„Но как е възможно да не забележим зад тези красноречиви декларации, че този огън засенчи друг - по-бавен, но обширен, който гори вече няколко месеца и чиито езици понякога буквално облизват колите и модните парижки ресторанти? От ноември т. нар. "жълти жилетки" демонстрират в цялата страна срещу нарастващото неравенство, падането на качеството на живота, твърдейки, че френската демокрация в недостатъчна степен отразява техните интереси," припомнят Фьосел и Ойон.
Историята има чувство за ирония. Най-известният архитектурен паметник на Франция пламна точно когато Макрон трябваше да се обърне към хората и да му обясни как правителството ще потуши този социален огън. Речта му трябваше да бъде отложена - което е разбираемо - и за няколко часа цялото внимание на Франция беше привлечено от историческия център на Париж.
Но историята също има чувството за ирония. Най-знаменитият архитектурен паметник на Франция пламна именно тогава, когато Макрон трябваше да излезе с обръщение към народа и да му обясни как правителството има намерение да гаси този социален пожар. Наложи се да се отложи речта му, което е напълно разбираемо, и в течение на няколко часа цялото внимание на Франция беше обърнато към историческия център на Париж.
Само че историята може да бъде и жестока. Само малка част от информацията за проектите за правителствени реформи се оказа достъпна за обществеността и е доста трудно да си представим, че тези промени ще могат да смекчат народа - на което властите може би разчитат. Правителството на Макрон както и преди уклончиво отговоря на исканията на протестиращите, които искат да наложат данък лукс и да увеличат нивото на демократично участие.
Това предполага, че правителството както и преди решително отказва да окаже натиск върху богатите и да отговори на исканията на „жълтите жилетки“ в областта на данъчното правосъдие. "Въпреки това, докато правителството мрънкаше, че хазната е почти празна, парите за възстановяването на катедралата потекоха като река," отбелязват експертите.
В рамките на броени часове един от най-богатите хора във Франция Франсоа-Анри Пино дари €100 млн. за възстановяването на „Нотр-Дам“; ръководителят на елитната марка LVMH, Бернар Арно, предложи да отпусне €200 млн. За по-малко от две денонощия успяха да се съберат почти един милиард долара.
Но такива подаръци не са само личен въпрос на всеки: те струват скъпо и на държавата. Например, в очите на някои „жълти жилетки“, тези филантропи даряват само малка част от огромното си богатство, частично натрупано поради укриване на данъци, необходими за финансирането на комуналните услуги. В същото време, като се има предвид, че тези дарения ще бъдат използвани за възстановяване на националното наследство на Франция, по-голямата част от тях ще бъдат освободени от данъци - до 90%, ако проектът на закона, предложен по тази сметка, все пак бъде одобрен.
Редица държавни ведомства също предлагат да дадат своя принос, опирайки се на полупразни бюджети. Ръководителят на Консервативната партия „Републиканци“ и председател на Съвета на региона Оверн-Рона-Алпи, Лоран Вокие предложи да внесе €2 млн. от държавните средства. Неговият пример беше последван от много други.
„Въпреки че вълнението около възстановяването на „Нотр-Дам“ е изградено върху добри намерения, то може само да подчертае липсата на бързане на правителството за подпомагането на хората, чийто живот, според някои е бил разрушен от неолиберализма и глобализацията. Френските елити цитират Виктор Юго в името на спасяването на катедралата, за която той е писал, но очевидно са забравили, че Юго е написал и „Клетниците”. Това е тъжен и опасен сигнал. Онзи, другият, по-значителният пожар, все още никой не е потушил”, обобщават Мишел Фьосел и Етиен Ойон.
Превод: М.Желязкова