/Поглед.инфо/ Цензурата в България отново изригна. Този път забраниха провеждането на конференция, посветена на нестихващата вече близо 90 години словесна канонада около трагедията на българските евреи. Сменят се само главните действащи лица, противоположните тези си остават непокътнати. И все едно и също – спасени ли са евреите в България, или са оцелели. И благодарение на кого? Тези, които не споделят тезата, че правителството и Борис Трети, заел престола в нарушение на Търновската конституция, не само не са извършители на каквато и да е форма на геноцид над българските евреи, но са техни спасители, нямат право на трибуна. Мълчи се още повече, че същите наши властници са изпълнявали мисията на Хитлер и са депортирали 11 300 евреи от Вардарска Македония и Егейска Гърция.
Преди няколко дни публикувах, за кой ли път, няколко документа и за инж. Иван Иванов, които го разкриват в една не съвсем розова светлина. Ето линка: https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/vili-vili-zashto-premalchavash-i-poslagvash-za-kmeta-ivan-ivanov.167830
Но да се върнем на конференцията. Може ли нещо, което още не е публикувано и не е изречено публично, да се бастисва предварително по такъв непристоен начин? Ами чуйте ги хората, те не са никак случайни, прочетете експозетата им, пък тогава ги заливайте с каквато си искате помия. Не че ще има някаква разлика в реакцията им на тези все едни и същи словесни екзекутори. Комунизмът е престъпен, никой няма право на друго мнение, а наказаните фашисти, са божии агънца и жертви. Край на дискусията!
Сега, когато се обсъжда толкова разпалено на чия глава да бъде положен венецът на спасител на българските евреи, за пореден път ще припомня някои документи, които рязко контрастират на всеобщите мнения, или поне ги допълват. Според моето скромно мнение, основна роля в мисията изиграват САЩ, СССР и Англия.
Да не забравим и БКП. Десетки цитати мога да ви приведа в подкрепа на мнението ми, но ето само един. Още на 20 декември 1940 г., при приемането на Закона за защита на нацията, комунистът Тодор Поляков изрича от парламентарната трибуна разгромните думи: „Аз предлагам да се измени заглавието така, както казах, защото всъщност този законопроект не е законопроект за защита на нацията, а законопроект за опозоряване на нацията.”
А защо САЩ ли? Защото от радио „Гласът на Америка” на 3 юни 1943 г. се излива гневът на президента Рузвелт:
„Известия, идващи напоследък от неутрални страни, съобщават, че една нова вълна на антисемитизъм е заляла размътените мозъци на софийското правителство. Героите от софийските нощни заведения намират да покажат геройството си против беззащитното еврейско население[…] Ние сме заявявали много пъти, че всички престъпления на българските хитлеристи към еврейските малцинства в България и окупираните страни ще бъдат строго и индивидуално наказвани...
Ние с днешните водачи на тези хитлеристки и фашистки правителства компромиси няма да правим. Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната се свърши. Не само, че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства, и това не са празни приказки. Зад тези думи стоят 100 000 американски аероплани и 10 милиона американски щика.. Ние не ще губим време да убеждаваме престъпници в това що е добро и що зло.”
А правителството на СССР още на 14 октомври 1942 год. публикува заявление с недвусмисленото заглавие „За отговорността на хитлеристките завоеватели и техните съучастници за злодеянията, извършени в окупираните страни на Европа”.
Антъни Идън, държавен секретар на външните работи, прочита в английския парламент декларация, която се обнародва едновременно в Лондон, Москва и Вашингтон:
"Вниманието на правителствата на Белгия, Чехословакия, Гърция, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, САЩ, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Съюзът на съветските социалистически републики, Югославия и на Френския национален комитет бе привлечено към многобройните доклади, получени от Европа, според които германските власти, незадоволяващи се само с лишаването на лицата от еврейски произход във всички територии, над които се е разпростряло тяхното варварско владичество, от най-елементарни човешки права, сега се провежда в изпълнение често повтаряната заплаха на Хитлер да унищожи евреите в Европа. Евреите от всичките окупирани страни биват прехвърляни при условията на неописуем ужас и бруталност в Източна Европа. В Полша, която се е превърнала в главна фашистка кланица, гетата, устроени от германските нашественици биват систематично опразвани от всички евреи с изключение на малък брой високо квалифицирани работници, необходими за военната индустрия.
Задигнатите от германците евреи изчезват безследно. Никой не слуша нищо вече за тях. Физически способните биват умъртвявани чрез тежък труд в трудови лагери. Недъгавите биват оставяни да измират от глад и студ, или пък биват умишлено избивани в масови екзекуции. Броят на жертвите в тези кървави жестокости предполага се да възлиза на стотици хиляди невинни мъже, жени и деца.
Гореспоменатите правителства и Френският национален комитет порицават остро таз зверска политика на хладнокръвно физическо отмъщение. Те заявяват, че подобни събития са в състояние да подкрепят решението на всички свободолюбиви народи да смажат варварската хитлеристка тирания. Те предупреждават тържествено решението си
всички онези, които са отговорни за тези престъпления, че не ще избегнат наказанието. Също ще продължат да предприемат необходимите мерки за практическо постигане на тази цел."
Нека всеки сам прецени дали декларациите и решенията на победителите във Втората световна война по същото време, когато се решава съдбата на българските евреи, не са повлияли решително за отмяната на решенията на българските властници по еврейския въпрос.
Но да се върнем на провалената конференция в СУ „Климент Охридски”. Няма да преразказвам съдържанието на това, което докладчиците са искали да изнесат в нея. Ще прочетете сами тяхното встъпление, ако искате, разбира се. Предлагам ви да отворите и линка под него и да прочетете какво са искали да кажат; да прецените дали обвиненията към тях дават каквото и да е основание да се приложи това, което не може да се определи другояче, освен като цензура. (Между другото прави впечатление нещо странно - част от главните тъй настървени действащи критикари са или от еврейски произход, или като професионална реализация са физик, физиотерапевт, архитект, филолог, някои пък нямат каквото и да било висше образование. Да не говорим за историческо.)
А каква е била целта на хулителите и цензорите ли? Според скромното ми мнение, с този опит да предпазят българските читатели от зловредното според тях влияние за стореното над евреите те са целели да оправдаят не българския народ, а българското монархофашистко правителство и ролята му в това, което някои не се притесняват да определят като държавен антисемитизъм.
А сега едно интервю, утърколило се от един сайт в друг - лика прилика са си, в което авторът му, съдейки по името му, и той евреин, употребява неведнъж меко казано - спорни и най-важното неверни обвинения към организацията на евреите „Шалом” в България. Не толкова към отделни личности, а към
организацията! И от много премълчавания на факти преливат отговорите му. Поради неговата „фундаменталност”ви го предлагам с незначителни съкращения. Още заглавието му, пяната на което ще ви залее по-долу, подсказва от какво естество са аргументите на интервюирания. Не ми е работа да се бърникам в такива взаимоотношения, искам само да припомня, че организацията „Шалом” „не си е присвоила правото да представлява българските евреи”, а си го е извоювала с „много кръв, робски труд и сълзи”.
|
|
|
|
Написано от Мая Георгиева, Faktor.bg |
|
Вторник, 09 Април 2024 13:45 Desebg.com препечатва от сайта Faktor.bg интервюто с арх. Елко Хазан, Основател и председател на Българо-еврейски научен институт, който си поставя за цел да проучва и популяризира историята на евреите в България, най-вече във връзка със спасяването им от Холокоста. Той е автор на изследването „Кратка илюстрована енциклопедия на еврейските общности в България и техните синагоги". За дейността си е удостоен с орден „Стара планина“. В интервюто той отговаря за въпроси, свързани със съпротивата срещу издигането на паметник на бившия кмет на София Иван Иванов под претекст, че бил „фашист“. Според арх. Хазан организацията „Шалом“ си е присвоила правото да говори от името на всички евреи в България и става въпрос за хора, узурпатори на мнение. По думите му по сталински превръщат думата „фашист“ в нарицателно за всеки, който не е съгласен с тяхното управление и действия. Скандалът се разрази неотдавна, след като Бойко Борисов призова общинските съветници на ГЕРБ-СДС в СОС да не подкрепят предложението за паметник на бившия кмет след среща с „Шалом“, изтъквайки аргументи на тази еврейска организация. |
|
Г-н Хазан, трябва ли бившият кмет на София инж. Иван Иванов да има паметник в столицата, вие сте един от шестимата български евреи, подкрепили тази идея? - Аз съм изразявал моето мнение и в лично качество, и от името на Българо-еврейския научен институт, който се занимава конкретно с тези теми – българо-еврейските отношения, спасяването на българските евреи, историята на евреите в България и по света, с техните съвременни и исторически отражения. Не смятам за нужно да повтарям фактите, свързани с дейността на инж. Иван Иванов, които са отдавна известни. Той не е бил политик, бил е извикан на работа в един много тежък момент за България и за него самия, за да управлява столицата. И въпреки това той е постигнал толкова много - всеки може да прочете, дори ако влезе в социалните мрежи - има предостатъчно информация. Да не говорим, че има издадена монография за него, обосноваваща се на огромен документален архив – личен и общински, за неговия изключителен принос за развитие на София. Затова съм и подкрепил и подписката за издигане на паметник на инж. Иван Иванов. Тогава какъв е проблемът на хората около „Шалом“, твърди се, че първоначално те са били „за“ почит към Иванов, а сега се отричат от тази своя позиция? - Темата за паметник на инж. Иван Иванов е дискутирана от много отдавна. И аз се питам сега – защо след като навремето софийска община е била питана и е дала съгласието да бъде издигнат паметник на инж. Иванов, който бих казал е най-забележителният кмет на София през цялото съществуване на града след Освобождението и до днес, изведнъж се предприемат едни обратни действия и то от една организация – „Шалом“, която си е присвоила правото да говори от името на всички евреи в България. Идеята за този паметник е била обсъждана вече десетилетие, а не е от няколко месеца или дни. Общинските съветници дълго време са били убеждавани за състоятелността на този проект, имали са достатъчно време да се запознаят с фактите и аргументите. Последното утвърдително гласуване на решението на СОС, което разискваме тук, е станало включително с участие и на общинари и от БСП, знам го от сигурен източник. С други думи - в последния момент хора, узурпатори на мнение, изведнъж прибягнаха до едни способи от началните отделения - да отидат при класната и да се оплачат, „че им дърпат плитките“, казано на шега. Но това са едни методи и от нашето близко минало, когато нещата се решаваха еднолично от Партията (БКП – бел.ред.), чието положение в държавата беше уредено с чл.1 от отменената след демократичните промени Димитровска конституция. Ние, а пък и публиката вече знаем кои именно пишат тези „филипики на организацията“ (Шалом – бел.ред.). Кои са тези хора от еврейската общност и състоятелни ли са аргументите им да няма паметник на кмета Иванов? - Голяма част от тях са наследници на евреите, които пречеха на своите сънародници да осъществят многовековния идеал на еврейския народ да възстанови своята държава там, където е била създадена в Близкия изток. И сами избраха възможността да останат тук, за да подкрепят комунистическия режим. Този печат, разбира се, не може да се сложи върху всички евреи, тъй като е имало хора, които поради семейни или патриотични мотиви са избрали да продължат съществуването си в България. Те нямат лоши спомени, въпреки преживените през този период ужасни неща от евреите в Европа, когато България е била остров на спасението. Такава е била нейната роля и през хилядолетия. Що се отнася до аргументите им „против“ - те са много слаби. Размахват се едни две писма, които са официална поща, която всеки ръководител на ведомство подписва. Те са израз на един момент, когато България, без нито един изстрел, в съответствие с международното право, след многогодишна дипломатическа борба и активните действия на цар Борис Трети успява да върне на България Южна Добруджа. Представете си какво би станало, ако започнем да преследваме всеки в страната, който е подписвал такива писма? Това значи да не остане жив човек в България. Както знаем – и комунистическият режим до 10 ноември 1989 беше обявен за престъпен, заради своята идеология, а днес негови наследници се опитват да ни дават исторически оценки. Защо толкова лесно напоследък се лепят етикети „фашист“, „нацист“, или пък ако си антикомунист – то едва ли не ти си антисемит? - Това е много хубав въпрос, защото е наистина един раздел на война между терминологиите. Въпреки че хиляди пъти е коментирано какво е „фашист“. Наричайки инж. Иван Иванов фашист, тези хора се опитват да го изкарат може би член на италианската партия, която създава Мусолини и която се проваля с гръм и трясък. Има хиляди статии и книги, посветени на този феномен. Това е един начин на управление на вътрешните и международни събития в Италия, който е типичен за Мусолини. Но някак постепенно думата „фашист“ нашите „приятели“ се опитват да я превърнат в нарицателно за всеки, който не е съгласен с тяхното управление и действия. И това е наложено още от времето на Сталин. Затова препоръчвам на читателите на Faktor.bg да прочетат книгата на проф. Никола Алтънков „Нарекоха ги фашисти“, за да си дадат отговор какво е „фашизъм“ и „кой е фашист“, и дали инж. Иванов наистина е бил такъв. Обществото остава с усещането, че „Шалом“ представлява всички български евреи и техните гледни точки за историята? - Това е поради факта, че хората във и около „Шалом“, подобно на БСП, която смени една буквичка в абревиатурата си, направи така, че да получи всички активи на бившата комунистическа партия от периода 1944 до 1989 г. Много интересно е, че веднага след 9 септември 1944 ръководителите на българските евреи декларират в Париж по време на подписване на мирните договори след Втората световна война, че в България евреи, загинали при нацистки преследвания, с изключение на падналите като партизани, няма. Числото на евреите у нас не се е намалило, а се е увеличило – това се отнася до времето на Холокоста. Интересна е тази позиция, която споделя нашата организация и нашите приятели българи, с които действаме в синхрон, също и приятели от Израел, сред които е и инж. Самуил Ардити, който вярвам нашите съвременници познават добре. Докато не заболя тежко, той се бореше за запазване на доброто име на България, което същите тези хора (от Шалом – бел.ред.) непрекъснато окалваха. Интересното е обаче и това, че тази декларация, за която ви говорех преди малко, се поддържа от същите тези хора, които днес искат да спрат издигането на паметника на инж. Иванов, и то някъде до преди 2010 година. Изведнъж, окрилени от някакви техни задокеански приятели, припомняйки си старите си тежнения по комунизма, решиха да излязат с официална позиция на “Шалом“ по повод съдбата на евреите под българско управление в годините на Холокоста в Европа. Позицията е приета на 4 декември 2011 година. Между другото в това становище, което те малко полусрамежливо афишират, се казва, че „Виновни за депортирането на евреите от тези територия на Беломорска Тракия и Вардарска Македония и гр. Пирот по време на Втората световна война имат германските власти заедно с българското пронацистко правителство, както и липсата на съпротива от страна на местното население“. Обръщам ви внимание на годината, когато е формулирана тази позиция – 2011, както и на твърдението за „отсъствието на съпротива на местното население“, което е премахнато тихичко, „по терлици“. А на 23 декември 2021 г. е издадена една „нова“, още по-окалваща България „позиция“. Но това, което е общото между двете позиции – от 2011 и 2021 година, е че: „Ние, от “Шалом“, призоваваме българското правителство по време и място, както то прецени, да поеме отговорност за действията на пронацисткото правителство спрямо евреите в периода 1941-1944 година“. Опитвам се да предоставя този текст на нашите съграждани и да ги попитам – съгласни ли сте вашето правителство, което и да е то, да поеме моралната отговорност, при все че не е казано за какво точно да се поеме отговорност – за спасяването на евреите ли, за унищожаването ли -извършено по волята на нацистка Германия, защото това бяха територии, завладени след военни действия? Само преди седмица бе обявена, но после отложена под обществен натиск дискусия в СУ, озаглавена „Патология на едно честване“. Каква патология искаха да ни внушат организаторите? - Това са същите герои и същите апологети, които се опитват да смачкат самочувствието на българския народ, на здравомислещите хора, които са преобладаващи. Този фарс или комедия, която се разигра в последния момент, е много характерна за тези герои. А и тези така наречени организатори на така наречената „Дискусия“ разчитат на същите рупори, понеже те самите нямат капацитета да формират общественото мнение. Затова и се опитват да го направят с така наречените флашмоби, най-общо казано, разхождайки някакви табелки по улиците на София, говорейки през устата на други хора, които ние, като свидетели на тези процеси, много добре знаем, че са инспирирани, а вероятно и финансирани от същите хора. Разбира се, че всеки има право на мнение. Но същите тези хора, които щяха да са на тази „дискусия“, говорят чрез нашите пари, които получават от нашите данъци. Защото една от фалшивите им претенции е, че това била „академична мисъл“ и опит последната да бъде заглушена. Попитахте ме за „патологията“. „Патология“ са техните действия. Още като прочетох първите съобщения, нещо като че ли ме удари по главата – как можеш да наречеш едно честване „патология“! Трябваше няколко пъти да се върна към наслова, за да се уверя, че не съм прочел нещо накриво. От една страна, радвам се, че тази вълна, която се надигна, осуети провеждането на това събитие. Защото, както казва моят приятел и съратник Самуил Ардити, „Ако си свършил нещо, и не си докладвал, все едно, че нищо не си свършил“. От друга страна, аз съм неудовлетворен от това което се случи – дискусията да бъде отложена. Нямам съмнение кой беше инспирирал тази дискусия, познавам този лагер. Подобни „дискусии“ се превръщат в едни говорилни само на техните докладчици и когато дойде време за въпроси и дебати казват – „Ама - времето, което ни е отпуснато от домакините, приключи и трябва да финализираме събитието“. Но съм и крайно недоволен, защото аз и много други хора, с които имам контакти и позиции по тези въпроси, се готвехме да им дадем едно много категорично противопоставяне по демократичен начин. Реално, ние бяхме лишени да им окажем този отпор. Самият факт се допълва и от начина, по който стана отменянето. Първи поискаха да бъде отменена дискусията собствените им ментори от еврейска организация „Шалом“, тъй като, видите ли, „това щяло да предизвика проблеми в една предизборна ситуация“. Ама ние какво – ще спрем съществуването на държавата ли? Това е смешно обяснение. Защото знаете ли какво става, когато отвърнеш на удара с внезапно отдръпване, принуждавайки своя противник да падне на земята. Съзирате ли в отмяната на дискусията някаква вътрешна неубеденост в тезите на организаторите, които е трябвало да се пропагандират? - Те добре са знаели какво ги е очаквало. Те действат с хватки, които най-малко не са честни, не са редни в една дискусия. Що се отнася до „академичността“ на тази дискусия – показателни са имената на участниците в нея. Тези хора са много нагли и водят своята борба по един доста подъл начин - в едни ограничени пространства и ограничени групички. Но най-показателното е това - кои са били лицата, до един поканени да водят дискусията – нека вашите читатели се позаинтересуват какви изказвания и писания са имали по темата за българските евреи, защото те са говорителите на антибългаризма не от вчера. Освен това всичките тези, в една или друга степен, в своето службогонство, си пъхат пръстите в една болезнена област, която пречи на доброто развитие на българо-македонските отношения – вече ви цитирах официалните позиции на „Шалом“. Нещо повече, самите те заемат антибългарски позиции по отношение и на езика, и на историята, превръщайки по този начин спора - не в академичен или исторически, а в политически! Тяхната дейност по презумпция трябва да бъде обществена, културно-просветна. Но те още от времето на техните предшественици се занимават с политика. И както виждате се обърнаха към политик, да им разрешава въпросите. Аз лично бих се обърнал към г-н Борисов с най-учтив призив - да си припомни предишни свои позиции и действия по въпросите на българо-еврейските и българо-македонските отношения - и да не ни връща към периода на повелителката на „ремонта на ремонта“, която собствено беше нещо като „постоянно присъствие“ на бул.“Стамболийски“ 50. Изявление на участниците в несъстоялата се дискусия И все пак дискусията не може да бъде избегната. Обявената за 3 април 2024 г. дискусия Патология на едно честване. По повод злоупотребите от 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“ не се проведе „от съображения за сигурност“. Те бяха породени от манипулативни и насъскващи публикации, от заплахи по интернет, но и от гневни телефонни обаждания на влиятелни хора в държавата. Правим публично достояние кратките изложения, които бяхме подготвили, не само за да покажем колко нелепи са предварително отправените към нашата проява обвинения. Истински важното е, че разточителните чествания през изминалата година бяха изпълнени със самохвалства, полуистини и много лъжи, а те не бива и няма да останат без отговор. Александър Везенков, Еми Барух, Румен Аврамов, Стефан Дечев, Стилиян Йотов. А ето и линк с кратките изложения на петимата основни докладчици в дискусията. Така че тя може да започне, макар и по този начин. |
