/Поглед.инфо/ 1. Все по-мрачна картина на растежа на световната икономика
Две прогнози за развитието на световната икономика през 2026 г., представени от много авторитетни институции, понижават мажорния тон на бизнеса по света.
В специализиран анализ, публикуван през април, Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че световният икономически растеж вероятно ще се забави до 3,1% през 2026 г. и до 3,2% през 2027 г., след като е бил 3,4% през миналата година. И тази прогноза е при условие че конфликтът в Близкия изток остане ограничен по продължителност и обхват (International Monetary Fund, 2026) – едно доста смело предположение.
Що се отнася до конкретиката, то според МВФ САЩ леко ще повиши своя растеж от 2,1% през миналата година на 2,3% през тази година, страните от еврозоната ще отбележат спад от 1,4% на 1,1%, Германия – локомотивът на Европейския съюз (ЕС) ще маркира 0,8%, което е крайно недостатъчно, за да се постигнат амбициозните цели в новите стратегии на ЕС. По същия начин, другите две основни държави в ЕС – Франция и Италия, ще продължават със скоростите на много бавни пътнически влакове – под 1%.
МВФ чертае мрачно бъдеще за икономиката на Китай през тази година, допускайки че икономическият растеж ще се срути от 5,0% през 2025 г. на 4,4% през 2026 г. и на 4,0% през 2027 г.
По данни на МВФ приносът на Китай към световния икономически растеж през 2026 г. се оценява на 26,6%. Ако направим допълнителни изчисления при допускане че не се вземе предвид растежа на Китай, а само на останалата част от света, то 2,28% ще представлява общият растеж на всички останали държави, но все още претеглен като дял от цялата глобална икономика. Тъй като Китай „тежи“ 26,6%, останалият свят тежи 73,4%. За да намерим реалния растеж само за тази част, трябва да разделим 2,28% на 0,734 и пак доближаваме остатъчният растеж до 3,1%. Това означава, че макар Китай да е най-големият двигател на световния икономически растеж, неговият висок собствен темп на растеж се случва на фона на забавяне в много други големи икономики. С други думи, ако изключим Китай, средният темп на растеж за останалия свят остава почти същият (около 3,1%), защото по-бавно растящите икономики на ЕС и Япония имат тежест, която балансира по-бързо развиващите се като Индия, за която се очаква 6,5% растеж.
За сравнение, през последните пет години приносът на Китай към глобалния растеж е бил около 30%, което е повече от икономическия растеж на страните от целия G7. Прогнозите за 2026 г. потвърждават, че Китай остава основният двигател на световната икономика – даже при тези 4,4% прогнозен растеж.
Да се обърнем към друг авторитетен световен наблюдател на икономическата динамика – Института за международна икономика „Питърсън“ (Peterson Institute for International Economics) и неговия анализ „Глобални икономически перспективи“ представен на 9 април 2026 г. Според този анализ, световната икономика е изправена пред забавяне, като се очаква растежът на реалния БВП да спадне до 3,0% през 2026 г., в сравнение с 3,3% през 2025 г., а перспективите за следващите години ще бъдат застрашени от войни и други рискове (Dynan, 2026).
Световната икономика ще продължава да се разширява, но все по-бавно, подкрепена от бума на изкуствения интелект (AI), въпреки че високите цени на енергията, търговските напрежения, политическата несигурност и структурните предизвикателства тежат върху икономическата активност. Смущенията, свързани с войната в Иран — включително енергийните пазари и веригите за доставки — ще намалят очаквания растеж на БВП, ще увеличат инфлацията и ще направят перспективите по-несигурни.
Очаква се растежът на реалния БВП на САЩ да се забави от 2,1% миналата година до 2,0% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г; инфлацията остава над целта на Федералния резерв от 2%, а енергийният шок и свързаните с него смущения вероятно ще я повишат през следващите тримесечия. В същото време по-високите цени ще ерозират реалните доходи, ще натоварят търсенето и ще омекотят условията на трудовия пазар. Инфлацията — измерена чрез индекса на цените на личните потребителски разходи — се очаква да нарасне до 3,2%, а основната инфлация, която изключва волатилните цени на храните и енергията, се очаква да достигне 3,1%.
Според същата прогноза, Китай ще продължава да се възползва от силния износ, но спадът в строителството и търговията с недвижими имоти ще тежи върху вътрешното търсене. Индия ще остава една от най-бързо растящите големи развиващи се икономики, макар че растежът вероятно ще бъде донякъде забавен от енергийната зависимост на страната. Бразилия ще се сблъсква с бавен растеж на фона на политическа несигурност, по-високи разходи за входни ресурси и продължаващи структурни предизвикателства.
Дали ще се сбъднат тези прогнози? Да разсъждаваме само с фактите.
2. Москва не вярва на сълзи, Ню Йорк не вярва на мечтатели без пари, а Китай не вярва на чужди прогнози
Заглавието на култовия филм „Москва не вярва на сълзи“ (1979 г., „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм през 1981 г.) означава, че в големия град никой няма да ти помогне само защото плачеш или се оплакваш. Москва е представена като сурово място, където човек трябва сам да се справя, да бъде силен и упорит. В самия филм героинята Катерина преживява разочарование, самотно майчинство и трудности, но вместо да се предаде, успява сама да изгради кариера и нов пълноценен живот. Тоест, „Москва не вярва на сълзи“ означава: не сълзите, а действията, постоянството и характерът имат значение.
На свой ред, „Ню Йорк не вярва на мечтатели без пари“, понеже и най-смелите мечти изискват стартова финансова сума, а не само желание и хубави идеи. При ситуация, в която са необходими 40 долара, за да се нахраниш с половин печено пиле на обяд (Fortney, 2026), мечтите повяхват.
Накрая, Китай не вярва на чужди прогнози, понеже има собствени планове за икономически растеж и социално развитие.
Наблюдавайки и сравнявайки от много десетилетия предпоставките за икономическа динамика в света, откривам две групи страни. Първата група страни разчита на „свободата на пазара“ и „невидимата ръка“, а държавата служи само (или предимно) „да обслужва бизнеса“; само по някои ключови направления се разработват стратегии, които обикновено не са свързани помежду си и често се провалят. Другата група страни също разчита на пазара, но не като на всесилен Бог, а като на един от инструментите за реализиране на национални планове, водещи развитие на реалната икономика и чрез нея – до добруване на обществото.
Към втората група страни се числи и Китай, който е в първата година на изпълнението на своя 15-и петгодишен план. Планирането в Китай създава организационна рамка на най-високо ниво, предлагаща икономическа координация на творчество и интереси, която е свързана с каскада от регионални и секторни планове, всеки от които още по-конкретно дезагрегира целите и приоритетите.
Четири ключови насоки, които трябва да се имат предвид, докато Китай изпълнява своя 15-и петгодишен план, са вече внимателно оценени от редица изследователи (Grünberg & Davey, 2026): увеличаване на доминацията във веригата за доставки, интегриране на енергийния преход, стимулиране и по-нататъшно развитие на изкуствения интелект и справяне с демографския натиск. В сравнение с предишни план, новият 15-и петгодишен план ще се насочи да удвои усилията си върху растежа на индустриалната мощ и производствената база на Китай, увеличаването на технологичната самостоятелност, напредъка на енергийната сигурност чрез системна декарбонизация и залагането на възможността да води света в сектори, които едва се виждат извън изкуствения интелект – като квантови технологии, ядрена синтезна енергия или мозъчно-компютърни интерфейси.
Според Китайската комунистическа партия, „системното мислене“ при разработката на националните планове има за цел да интегрира икономическа устойчивост, енергийна сигурност и технологична самостоятелност във всички области. И трите посоки могат да генерират по-висок икономически растеж от средния световен!
И ето защо Китай не вярва на чужди прогнози, а и не трябва да им вярва, освен като на вносна закачка: защото изгражданото лидерство в производствената база на реалната икономика през последните десетилетия е в състояние да я развие на още по-високо иновационно и технологично ниво. Закон на икономическата логика е: най-развитите в иновациите и технологиите страни могат да продължат да се развиват още по-динамично от останалите, които се стремят да ги „догонват“.
Не е нужно човек да бъде професионален икономист, за да прогнозира ефектите от суперразвитата производствена база на китайската реална икономика: от една страна, тя предоставя огромен производствен потенциал за експортна ориентация при по-висока добавена стойност от класическите производства и отрасли; от друга страна, чрез възможностите на „късния играч“ (започнал по-късно развитието си, например, от САЩ и страните от ЕС), да задоволява все по-успешно вътрешното търсене както на крайните купувачи – семействата и гражданите, така и на обслужващите сектори, задоволяващи другите нужди на гражданите – от образование, здравеопазване, култура и т.н.
На 15-ия петилетен план се отрежда задачата вътрешното търсене да играе по-значителна роля за икономическия растеж, отколкото през последните пет години. Но Китай цели да е силно координиран и развиващ субект по цялата икономическа верига на стойността. Контролът върху веригите на стойността се разглежда като начин за увеличаване на икономическата устойчивост и геополитическата власт. Въпреки че разширяването на външнотърговския стокообмен е също цел, националната сигурност и икономическото ограничаване на рисковете са основните двигатели на контрола върху веригите за доставки, заедно с индустриалното модернизиране и прехода към възобновяема енергия.
Всичките тези цели и задачи на новия 15-и петгодишен план изискват по-висока от средната световна икономическа динамика, за да бъдат реализирани категорично и успешно.
3. Неизненадващата „изненада“ на китайския икономически растеж
Според МВФ, икономическият растеж на Китай през 2026 г. ще се колебае около 4,4%. Според статистическите данни, Китай отбелязва 5% ръст на БВП през първото тримесечие на 2026 г. (China Daily, 2026), надминавайки очакванията за първата година от 15-ия петгодишен план (Xin, 2026)
Икономически растеж на Китай 2025-2026 г.
Този растеж е с 0,5 процентни пункта по-бърз от този през четвъртото тримесечие на 2025 г., показват данни на Националното бюро по статистика (NBS), като БВП на страната достигна 33,4 трилиона юана (4,87 трилиона долара).
Голямата изненада, която всъщност не трябваше да изненада западните аналитици, е, че през това първо тримесечие всичко в китайската икономика се случи обратно на прогнозите, чертаещи спад. Всъщност растежът на производството и предлагането се ускори, пазарното търсене продължи да се подобрява, заетостта беше стабилна, пазарните цени се повишиха умерено, а висококачественото развитие напредна с нов и положителен импулс, като развитието показа по-голяма устойчивост и жизненост. Индустриалното производство с добавена стойност е нараснало с 6,1% процента на годишна база – една доста по-различна тенденция от случващата се в много страни от „развития“ Запад, в който индустрията бележи стагнация. А че растежът е и ефективен, може да се съди по един косвен индикатор - продукцията в секторите за производство и доставка на електроенергия, отопление, газ и вода е нарасна с 4,3% - по-бавно от индустриалния растеж.
Ефектите за социалното развитие от икономическия растеж се улавят чрез динамиката на вътрешната търговия - продажбите на потребителски стоки на дребно в Китай, основен индикатор за нарастването на потреблението, са се увеличили с 2,4%, като на човек от населението динамиката е още по-висока поради промените в демографската структура.
Но не само нарастването на вътрешното потребление на Китай е сигнал за динамичното икономическо развитие, а и експортно-импортно ориентираната икономика.
4. Икономическите шокове в света се успокояват от партньорствата с Китай
Според данни на Главната митническа администрация на Китай (GAC), общата стойност на вноса и износа на стоки се е увеличила с 15% на годишна база до 11,84 трилиона юана (около 1,73 трилиона щатски долара). Това е исторически връх за първо тримесечие и най-бързият тримесечен темп на растеж за последните пет години (Xuanmin, 2026).
Причините се илюстрират както от огромното търсене на китайски стоки от всички страни по Земното кълбо, така и от двата най-важни фактора, за да бъдат търсени – иновативно качество и конкурентна цена. Конкурентната цена не означава че е най-ниска или че въобще е ниска, а означава че в много сектори Китай е постигнал успешно технико-икономически оптимум, който му позволява както бързо да развива и внедрява иновации, така и пръв да отговаря на мощното потребителско търсене.
Обратно, много страни от „Клуба на богатите“ не само не могат да мечтаят и на сън за 15% растеж на международната търговия, но много често се сблъскват с негативната тенденция: много бърз растеж на вноса при едновременен драматичен спад на износа.
Да си външноикономически партньор на Китай означава да си гарантираш сигурност, а чрез данните за външната търговия на Китай за първото тримесечие може да се оцени ролята ѝ на „стабилизираща“ световната икономика (Xinhua, 2026). През първите три месеца на тази година износът е нараснал с 11,9%, докато вносът е скочил с 19,6%. Търговията с държавите, участващи в инициативата „Един пояс, един път“, е нараснал с 14,2%, което представлява 51,2% от общата търговия на Китай, докато търговията с АСЕАН, Латинска Америка, Африка и Европейския съюз отбеляза двуцифрен ръст. Към това да добавим още едни важен факт: Китай предостави нулево тарифно третиране на 100 процента от тарифните линии на продукти от най-слабо развитите страни, които имат дипломатически отношения с Китай, започвайки от 1 декември 2024 г., а от 1-ви май тази година Китай ще въведе нулева тарифа за 53 африкански държави, с които развива дипломатически връзки.
По-балансираното развитие на търговията, отразено в данните за първото тримесечие, подчертава твърдата ангажираност на Китай към света, че се стреми да бъде не само „фабриката на света“, но и „световния пазар“. С продължаването на въвеждането на политики и мерки за отваряне, се очаква Китай да консолидира още повече стабилизиращата си роля в световната икономика.
Да отбележим че тази висока външнотърговска динамика се осъществя в условията на непрестанни икономически шокове, предизвикани от продължаващи и развиващи се „санкции“, смяна на режими, войни, блокади, намеси във вътрешните дела на много и по-слаби страни от други Велики сили. На този фон китайската „мека сила“ бележи нарастване на симпатии и поддръжници, за разлика от „твърдата сила“, прилагана извън международните правила и споразумения.
5. „Меката сила“ на Китай е и в иновациите, и в модерните технологии, и в културата
Навремето Петкан е гледал с изумление чудесата, които Робинзон Крузо му е представил. Днес светът гледа със същото изумление Китай, който му представя поредния пакет „чудеса“.
Но понеже Китай развива както образователната система STEM, така и научните знания и практики, внедрявани от бизнеса, китайските иновативни продукти носят не само ползи на потребителите, но и се радват на все по-голямо международно търсене. Затова двигателят на растежа на износа на Китай се движи от прехода към по-иновативни, по-стойностни, по-зелени и по-полезни технологии, развивани от частния сектор. Част от този растеж произтича от възстановяването на глобалното търсене, особено в зелените, нисковъглеродни и свързани с изкуствен интелект индустрии. Износът на електрически превозни средства, литиеви батерии, вятърни турбини и свързани части е нараснал съответно със 77,5%, 50,4% и 45,2% на годишна база през първото тримесечие. Продукти като компонентите за съхранение и оборудване за производство на електроенергия също отбелязаха значителни увеличения.
Уникалните иновативни политики на Китай са толкова разностранни и толкова много, колкото са вечерните звезди на небето над нас. Не е възможно и не е нужно тук да бъдат изброявани или посочвани един по един. Но те са голямо идейно и конкурентно предизвикателство за страните от целия свят, понеже са постигнати чрез 14 изпълнени петгодишни планове, а сега се работи за изпълнението на 15-ия петгодишен план. Що се отнася до Европейския съюз, „китайското предизвикателство“ е не само завидно, но поставя на дневен ред за преосмисляне въпроси като ефективността на демокрацията, ползите от „свободата на пазара“ и „минималната държава“, подчинената роля на индустрията през непроизводствените услуги, та чак до ефективност на инвестициите, образованието и културата.
Но че Китай е и културно предизвикателство за Европа, ще го докажа с един факт, понеже европейците си въобразяваме че китайците мислят само за иновации и свръхмодерни роботи, забравяйки всичко друго. Ето един стряскащ цитат: „да се четат повече книги, да се четат добри книги, да се черпи мъдрост от книгите, да не презираш ученето, да не използваш оправданието, че си твърде зает с работа, да се отпуснеш и да учиш, както и да не украсяваш фасадата и да се справяш с ученето. За да се успокоите, е важно да устоите, да се фокусирате върху ученето и разбирането, да не бъдете прибързани, да спирате на повърхностен вкус и да не търсите много разбиране. Дори и да отделяш половин час на ден, дори да четеш няколко страници книги, стига да упорстваш, със сигурност ще натрупаш много. Дигиталното четене трябва да се комбинира с традиционното четене, за да запазим ядрото и грамотността си. Необходимо е да се изгради общество на учене и страна на учене с учене през целия живот за всички, да се насърчава всеки да учи, да учи навсякъде и да се учи по всяко време, както и да се насърчава всестранното развитие на хората.“ На кой принадлежат тези мъдри думи ли? Може да ги намерите в осмия брой на списание Qiushi, публикуван на 16 април, в статията на Си Дзинпин „Насърчаване на четенето за всички и изграждане на научно общество“ (htt). Както се досещате, Си Дзинпин е генерален секретар на Централния комитет на КПК, президент на Китайската народна република.
Да заемем безплатно тази красива идея и при нас в Европа, нали?!
Библиография
(н.д.). Извлечено от https://mp.weixin.qq.com/s/lV_NnpQDomvhuoBqfib8ew
China Daily. (2026, 04 16). China records 5% GDP growth in Q1 2026. Retrieved from China Daily: https://www.chinadaily.com.cn/a/202604/16/WS69e042f4a310d6866eb43c35.html
China Economic Net. (2026, 04 16). China Economic Net. Retrieved from China Economic Net: https://english.ce.cn/Business/sdata/
Dynan, K. (2026, 04 09). Global economy to slow in 2026, and outlook clouded by war, other uncertainties. Retrieved from Peterson Institute for International Economics: https://www.piie.com/blogs/realtime-economics/2026/global-economy-slow-2026-and-outlook-clouded-war-other-uncertainties
Fortney, L. (2026, April 13). The $40 Half Chicken That Ruffled Brooklyn. Retrieved from New York Times: https://www.nytimes.com/2026/04/13/dining/rotisserie-chicken-prices.html
Grünberg, N., & Davey, A. (2026, 04 15). Four key points to keep in view as China implements its 15th Five-Year Plan. Retrieved from Mercator Institute for China Studies (Merics) : https://merics.org/en/comment/four-key-points-keep-view-china-implements-its-15th-five-year-plan
International Monetary Fund. (2026, April 14). The global economy faces renewed tests as the war in the Middle East threatens to disrupt growth and disinflation. Retrieved from International Monetary Fund: https://www.imf.org/en/publications/weo/issues/2026/04/14/world-economic-outlook-april-2026?cid=ca-com-homepage-sm26-WEOEA2026001
Xin, H. (2026, 04 16). China's economy grows 5% in the first quarter of the 15th Five-Year Plan period, exceeding expectation. Retrieved from People's Daily Online: https://en.people.cn/n3/2026/0416/c90000-20447289.html
Xinhua. (14 04 2026 r.). China's Q1 foreign trade data consolidate 'stabilizer' role in global economy. Извлечено от gov.cn: https://english.www.gov.cn/news/202604/14/content_WS69de2561c6d00ca5f9a0a656.html
Xuanmin, L. (2026, 04 16). China’s Q1 GDP expands by 5%, getting off to a strong start. Retrieved from Global Times: https://www.globaltimes.cn/page/202604/1359054.shtml