/Поглед.инфо/ Дни наред Тръмп е зает със съдебни дела в Ню Йорк. Агенции във Вашингтон вече предричат победа за Джо Байдън на президентските избори на 5 ноември. Твърдят, че изпреварва на този етап с няколко процента Тръмп. В същото време Камарата на представителите вече гласува отлаганата месеци нова финансова помощ за Украйна. Има и за Израел, и за Тайван, че и за нещо си там в Тихоокеанския регион. Републиканците скланят да отстъпят, а съюзниците зад граница от т.н. целокупен Запад в хор одобряват и приветстват. ЕС е на първо място. „Дълбоката държава” не е шега работа. А Зеленски е в еуфория. Ще може да заплати за нови мощни оръжия на Пентагона, а военната индустрия на САЩ ще е с нови обороти.Ще остане нещо и за заплати, и пенсии, но важното е, че ще има доставки на оръжие и за плащане на обучението на украински войници. Войната продължава. Неизвестно докога. Жертвите ще се множат. Разрухата ще се увеличава.Важното е да се изтощи Русия. Наистина бързо се забрави, че през 2020г Байдън обеща на света, че „ще сложи край на безкрайните войни на Америка”. След позорното изтегляне от Афганистан обаче, което дзоста тежи на имиджа му, президентът на САЩ включи страната си в двата основни конфлекта – Украйна и войната в Газа. Независимо какво се говори във Вашингтон и в какво се убеждават съюзниците. САЩ са замесени в тези горещи точки във всички посоки. Опасенията от провал, казват някои анализатори, тласкат Вашингтон към активиране на цялата военна и дипломатическа мощ, включитгелно и шефовете на спецслужбите като ЦРУ, за да се търси положителен за САЩ изход. Без значение за тегобите на други народи и държави.
Как ще реагират в Москва? Засега убедеността в преследване на собствените цели и интереси се заявява спокойно. Едва ли са очаквали нещо различно. Двойният аршин на САЩ е известен. Кремъл обичайно остава с лозунга „и сам воинът е воин”, защото де-факто Русия е сама срещу западния свят. Не е за първи път в историята. Обиците на ухото си стоят от столетия.Определено усилията са да не се настъпи отново мотиката. Защото хегемонът умее да опъва нервите и да предизвиква. Къде с търсено унижение, къде с пренебрежение, къде с надменно самочувствие на вечен победител. По-скоро често се е получавало.
Но на хоризонта има и друг конфликт, който е толкова объркващ, че случаят Киев без съмнение остава в сянка на този етап. Независ5имо от демонстрираната, направо сигнално, финансова подкрепа за Украйна. Близкият изток е старо буре с барут, което напоследък отново е на ръба да избухне. Дали Нетаняху чрез агресии извудва САЩ да се намесят пряко в близкоизточната каша около ивицата Газа, дали операцията на Иран над Израел и последвалата атака на Тел Авив над иранска територия са т.н. военни репетиции или дори „сговор\” е въпрос на бъдещи разкрития. В Анкара пишат, че проведените операции на Иран и Израел са „кавга на лодкаря” или „игра на пиле”, защото се счита, че това си е било просто „симулация на голяма война във всичките й аспекти”.Всъщност няма съмнение, че и Вашингтон, и Тел Авив са наясно какво всъщност прави Иран. Иран, който изстреля 331 ракети по Израел, затвори Ормузкия проток, активира хусите, Хизбула, Хамас и милициите в Сирия за пряка намеса, но допусна само 7 от изстреляните 110 балистични ракети да преминат през всички слоеве на противовъздушната отбрана на Израел и да паднат на територията му. Поразили са Неватим, единствената израелска база за F-35. Факт е обаче, че ямите от тези попадения на иранските балистични ракети, преминали през териториите на 3 държави, не са образували големи ями т.е. не са имали бойни глави. Но са преодолели защитния щит, което си е послание,че има мощта да нанесе силно поразяващи удари, ако се наложи. А спирането на Ормузкия проток може да предизвика голяма петролна криза и вдигане на цените. Москва би потрила ръце. Целта не е била да бъде елиминиран Израел или да се започне голяма война. И на пръв поглед се вижда, че това си е било сериозна симулация на война. Просто знак. Но и добро проучване как действат системите за противоракетна отбрана, как се активират „Железния купол”, „Прашката на Давид” или „Железния лъч”, които са изразходвали стотици ракети за отразяване на иранския удар. Известно е, че Израел не може да отговори сам на такова количество ирански ракети. Затова са се намесили и американските ракетни разрушители от Източното Средиземноморие, вдигнати са американски F-15, които са преследвали иранските безпилотници-камикадзе, както и британски „Тайфуни” от Кипър. Йордания е свалила , по нейли сведения, няколко летящи обекта, навлезли във въздушното й пространство”. Американски сили от Южна Сирия, неизвестни бази, са свалили няколко ирански дрона в Южна Сирия, а Израел е задействал своите F-35. Изсрелял е също около 400 ракети „Стрела”, всяка от които струва 3 млн дол. Казано накратко, за една нощ са изразходвани близо 2 млрд дол срещу 100-200 млн на Иран.Без да се броят всичките системи от радара Кюречек в Турция до радара X-Band в Йордания, които са изразходвали цялата си енергия да спрат Иран. Франция също участва, но да не се забравя за противовъздушната система „Пейтриът” в Ирак, която е била насочена към преминаващите над Ербил ирански балистични ракети. Тел Авив обяви, че Иран е използвал при атаката си 185 безпилотни самолета, 36 крилати ракети и 110 балистични ракети , които се преминали 1500 км до целта си. Всички, без 7, са били свалени.За жертви не се съобщава.
След атаката Вашингтон и Тел Авив оповестиха на света, че иранската атака е била предотвратена и Израел е победител. Но все пак 7 балистични ракети са се провряли през обединените усилия на Израел, САЩ, Великобритания, Франция,Йордания и СА. Казват, че Иран разполага с 1000 балистични ракети. Ако има наистина голяма война, поне 70 от тях биха поразили израелска територия, а ако имат и ядрени бойни глави, тогава Израел може да бъде заличен от лицето на земята. Това си е сигнално действие. Нещо като репетиция за тотална война. Отделно е превзетия израелски кораб в Персийския залив. Това повече тревожи Запада, защото 30% от петролните доставки по света минават през него.
Израел отговори на атаката с подобна операция, без поражения. Техеран даже не я оповести като израелска атака, а само като инцидент във военен завод. Иранците са удовлетворени, защото им се каза, че е отмъстено за израелските удари и убийствата на важни за Иран генерали. Всички са наясно, че Израел, който е в затруднено положение заради войната в Газа и негативните настроения заради цивилните жертви в анклава, иска да примами САЩ в региона, за да се бие с Иран. Причините, разбира се, са геополитически амбиции. Освен запазване властта на Нетаняху, който е подложен на силен натиск от гражданите и политически сили в Израел за оставка .Техеран е наясно с тази дълга игра и няма намерение да дава „материали на САЩ” Израел има проблеми като разделено общество и политици, без даже да се споменава за икономическите тежести. Редица анализатори коментират случващото се като „неспособност да продължава дълго да води война”. Затова има загриженост на Запад за подкрепата към Израел.САЩ увеличават финансовата и военна помощ за Тел Авив. Доставките на оръжие не спират. Гласува се с „вето” в полза на Израел в СС на ООН. Тел Авив пък вика за обяснение посланиците на страните, които са гласували в ООН „против интересите на Израел”. Там Швейцария и Великобритания гласуват с „въздържал се”. Вече не е сигурно, че Тръмп е бил предпочитаният за Нетаняху президент на САЩ. Там нещо явно се е объркало. Което не пречи премиерът на Израел да твърди, че сам ще решава кога и дали ще продължи войната в Газа и няма да се съобразява с мнението на западните партньори. Вече заяви, че започва нова атака към Рафак, за да „ликвидира окончателно Хамас” А кожлко ще се цивилните жертви явно няма значение..
Откъдето и да се погледне, военните действия в Украйна и Близкия изток няма да спрат в близко бъдеще. Нетаняху ще удържа властта си, докато има военни действия, но определено никой не иска голяма война. Не само изборите за президент в САЩ няма да позволят пряка намеса на Вашингтон във военни операции. Напротив, продължават призивите към Израел да не се нагърбва с отмъщение, поне на думи. Още по-малко да се предприемат атаки като тази в Дамаск срещу ирански дипломатически сгради. К:оето си е повод за война. Друг въпрос е защо Техеран се въздържа. Примините са ясни. Във Вашингтон са наясно, че няма как да се издържи игра на три фронта – в Украйна, Близкия изток и Тайван. Колкото и мощна да е държавата. Нетаняху ще трабва да се задоволи с финансова и военна помощ и подкрепа от разстояние. Като при отразяване на атаката на Иран с колективните западни балистични ракети. Хибридната война е за предпочитане, както и воденето на война с чужди ръце на чужда територия, но с гарантирани дивиденти за Вашингтон. Важното е да се запази позицията на хегемон. А това означава Русия да не победи в Украйна и Иран повече да не отмъщава на Израел. Договорките са задкулисни в стил „аз на тебе, ти на мен”.Зависи кое ще натежи на кантара. Безспорна е обаче, че Тел Авив е на сърцето, а Киев е само за битката с Москва. Остава Китай и се чака как ще бъде посрещнат Блинкен в Пекин. Каквото и да се говори, времената са опасни и трудно ще се избягват крушения. Особено ако не се разчитат сигналите. А атаките на Израел и Иран бяха безспорно сигнални.
