/Поглед.инфо/ ЕС и САЩ искат да се откажат от руския уран. Засега само на думи: европейците увеличават покупките, американците въведоха „пропусклива“ забрана за внос. Междувременно търсенето на радиоактивния метал расте бързо и той стана много по-скъп. Москва е ключов износител и разширява своя дял на основните пазари. Предвижда се светът да преживее „уранова треска“, при която някои ще трябва да се конкурира ожесточено за важен ресурс, докато други ще увеличат влиянието си, като получат контрол върху доставките.

Огромно търсене

Миналата година търсенето на уран достигна най-високото си ниво от 2011 г. И Азия, и Европа преследват широкомащабни ядрени програми за задоволяване на енергийните нужди и намаляване на емисиите на въглероден диоксид.

Зелената енергия остава основният катализатор за стоковите пазари. В крайна сметка най-евтиният „чист“ киловат се произвежда от атомни електроцентрали. Русия, заедно с Китай и Индия, стимулира развитието на ядрената индустрия. Повече от 60 атомни електроцентрали се строят в света и не по-малко са планирани за десетилетието, посочва Татяна Скрил, доцент от катедрата по икономическа теория на РИУ "Плеханов".

Конфликтът в Украйна подчерта силната зависимост на Европа от руския петрол и газ. Това даде тласък на ядрената индустрия и рязко увеличи нуждата от ядрено гориво, отбелязва “Економист”.

„На международната среща на високо равнище на ООН беше признато, че без мирна ядрена енергия преходът няма да се получи. Представители на 20 водещи страни приеха съвместна декларация за утрояване на производството на ядрена енергия нисковъглеродна енергия, включително ядрена“, отбелязва Николай Неплюев, икономист, експерт в химическата индустрия.

Така Западът изпадна в поредната си зависимост от Москва. През 2023 г. европейците (предимно британците и холандците) закупиха 253 тона руски обогатен уран за 430 милиона евро. Това е 19% от общия внос.

И горивата са поскъпнали много. През 2021 г. е била 678 евро за килограм, през 2022 г. - 1163, през 2023 г. - 1713.

ЕС не е доволен от това състояние на нещата. Търсят други доставчици - много разчитат на Казахстан.

Силен "отказ"

Не седят със скръстени ръце и в чужбина. През май Байдън забрани руския уран, който доставя близо една трета от американския внос. Преди време обаче те рязко увеличиха покупките - през 2023 г. закупиха 702 тона (година по-рано бяха 588) за 1,2 милиарда.

Освен това законът съдържа клаузи, които позволява да продължат да купуват суровини от Москва - ако заместването на вноса не успее.

„Те получиха до една четвърт от необходимото от нас. Те планират да го заменят по хибриден начин: до 2028 г. е разрешено да купуват уран в Русия, ако се докаже липсата на алтернативи. Те също искат да увеличат капацитета на заводите си в Ню Мексико и Германия с около 15%, но не се знае дали това е достатъчно”, казва Неплюев.

Що се отнася до висококачествения нискообогатен уран, “Росатом” все още е единственият доставчик в САЩ - 99%, добавя Мария Гирич, експерт към Президентската академия.

Вашингтон също оказва натиск върху ЕС, но Брюксел не е наложил санкции срещу ядрения сектор - Париж и Будапеща не са съгласни.

„Отказът на Унгария е свързан с пети и шести блок на АЕЦ „Пакш“ с реактори, базирани на руската технология ВВЕР-1200. Тази централа произвежда, според различни източници, от 40 до 50% от енергията в страната. През 2014 г. строителството беше финансирано на 80% от заеми от нашите банки (десет милиарда евро), които трябва да бъдат изплатени преди 2046 г. Освен това започна строителството на “Пакш-2”, в което участва френско-германският консорциум “Фраматом-Сименс”, а като подизпълнител под ръководството на “Росатом” компанията ЕДФ доставя турбините за реактора“, обяснява Гирич.

Една трета от световния пазар

Русия като производител на уран е едва на шесто място с дял от малко над пет процента. Около 45% от световното производство е в Казахстан. Това е почти три пъти повече от Канада, вторият по големина доставчик.

Астана представлява 25% от американския внос и почти две трети от китайския.

Русия обаче е лидер по обогатен уран. Миналата година те са изнесли 2,7 милиарда долара.

Според експертите до 2035 г. Москва ще осигури до 30% от световните доставки.

Освен това значителен дял от мощностите в Казахстан, както и в Узбекистан (7,2% от световното производство) принадлежат на руски компании.

„Това ви позволява да влияете на цените чрез незначителни ограничения върху продажбите и сключване на най-изгодните договори, например с Китай или Бразилия, а не със САЩ и ЕС“, посочва Михаил Хачатурян, доцент от катедрата по стратегически и иновативно развитие на Финансовия университет.

Пекин също се опитва да се закрепи в Казахстан. Държавната Китайска национална уранова корпорация подписа споразумения за създаване на няколко съвместни минни предприятия с местни оператори. Водят се преговори и за развитие на транспортните връзки с Шанхай за превоз на суровини.

Китай също увеличава покупките си от Русия: през 2023 г. там са изпратени радиоактивни елементи на стойност 440 милиона долара (418 милиона е обогатен уран). През май Пекин купи най-голямото количество ядрено гориво от Москва в историята.

Тежка конкуренция

Търсенето ще продължи да расте през следващите години и основните потребители ще трябва да се конкурират ожесточено за доставки. Става дума преди всичко за САЩ, Франция и Китай.

„Париж, който вече загуби достъп до уранови залежи в Нигер, ще загуби и Намибия в обозримо бъдеще, което ще засили конкуренцията и ще повиши цените“, смята Хачатурян.

Като цяло, докато Западът търси възможности да се „отърве“ от Русия, Москва увеличава влиянието си върху ключовите производители и контрола върху доставките. Плюс нови пазари. Освен Китай, това са Индия, страните от Близкия изток и Северна Африка.

"Росатом" строи АЕЦ в Турция, Индия, Бангладеш, Китай, Унгария, Египет - 34 реактора в чужбина, посочва Гирич. Всъщност това са и нови пазари. Според различни източници около 30 страни с около 440 атомни електроцентрали внасят материали от Русия.

Превод: В. Сергеев