/Поглед.инфо/ През последните месеци политическият театър у нас е съсредоточен в ДПС. Заради спецификата на Движението партийният театърът се играе от водачите, но в „масовите сцени“ участват и редови партийци, които очевидно се вълнуват, страдат и се измъчват, че трябва да избират с кого да бъдат. Затова им се струва, че решителните действия на почетния им лидер се бавят и трудно и не толкова бързо ще възстановят единството и ще гарантират всички да си отидат по местата, за да настъпи мир и спокойствие. Той ще положи тези усилия и обстановката ще се уталожи, защото твърде висок е авторитетът му, пък и дисциплината в партията е впечатляваща. Но това не означава, че случилото се в ДПС ще остане без последствия и не е поучително от политологична гледна точка. Напротив, анализът е необходим, защото и в ДПС протичат процеси, подвластни на общото състояние на политическия живот у нас. Пък и в Европа.

Класическият тип партийно строителство, който днес е отхвърлен от практиката, се основава върху идеологията и класовото съзнание на членовете и привържениците на партията. Една партия покрива, така да се каже, определен социален сегмент на хора от едно и също съсловие, но изповядващи и общи идеи за общественото устройство и начина на управление на обществото, икономическите отношения, собствеността върху средствата за производство и на капитала, разпределението на благата. Това са големи идеи, способни да увлекат след себе си и да обединят около себе си огромни човешки маси. Защото засягат начина живот на човечеството и доколко той ще е справедлив и ще даде възможност на хората да се осъществят в него. Партията е политически изразител на едно или няколко социални съсловия; тя е техен защитник пред властта, представлява ги в нея. Тези хора бяха нейни членове, подкрепящи я, избиратели, симпатизанти. Разцепленията в една партия идваха, когато съсловията, които тя изразяваше, се деляха вътрешно, а не защото лидерите на партията не се разбираха и не можеха да разделят властта. Или че някой от тях е решил да постави „ново начало“.

Партиите, които прилагаха тези принципи в своето вътрешно организационно и идейно строителство, живееха дълго и сравнително лесно избираха хората, които да ги ръководят. Демокрацията бе нещо нормално за тях, защото волята на мнозинството винаги е доминирала. Мнозинството олицетворяваше социалните интереси н членовете на партията и бе естествено то да излъчва водачите.

Но в края на ХХ век партиите започнаха да се израждат, след като бе прокламирана тяхната деидеологизация и след отказа им да бъдат класови и идейни, за да се превърнат в „общонародни“. Това важи за всички партии. Класовата борба бе отречена и „отменена“ – нямаше нужда от класово съзнание и класови интереси. По същество бе ликвидирана класическата причина, поради която се създават партиите.

Това по същество ликвидира партиите и ги превърна в сборища на случайни хора, спечелени и привлечени от симпатията, която те изпитват към лидера и от възможностите да получат нещо в замяна на подкрепата и членството. Ако получат, добре. А ако нищо не им дадат, ще си търсят късмета другаде. Но това вече е търговия, а не политика и партиен живот.

Когато една партия не се основава на идеи и класови интереси, тогава й трябва друга обединителна сила и водач. Водачът, който я ръководи, обединява и направлява, няма как да не бъде силна личност. Здравата ръка, убедителното говорене, притежаването на сила биха могли да я държи в подчинение и в единство. От тази личност зависи колко време това ще е възможно. Колкото и дълго да е това време обаче, то е строго ограничено и непременно идва мигът, когато вътрешното сцепление на партията рязко охлабва, започват брожения и разпад. Лъжливият принцип винаги води до порочни практики и безнравствени решения.

На такива практики и безнравствени решения е подчинено днешното партийно строителство. Затова няма истински партии, а самата политика е имитация и измама заради надеждата, че нещо може да се промени. Единственото, което се променя, е кондицията на партията, нейната организация и способност да функционира.

ДПС е в такъв период на промяна. Лидерът им е изгубил предишната си увереност, гъвкавост, изобретателност – особено в трудни периоди. Но в периода на разпад, който вече е започнал, никой лидер няма способността да го овладее и възпре. Защото разпадът е породен от обективни причини. И те не могат да бъдат от никого отменени.

В подобно състояние са доста още партии: БСП, ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, а „Величие“ вече се разпадна, преди още да са й запомнили името… Комай единствено „Възраждане“ е във форма, но според мене това е измамно впечатление. Националистическата риторика може успешно и донякъде да замени идеологията, ала не за дълго. Видяхме какво стана с „Атака“. Лидерът и изгуби волята си и партията му се срути. Скоро да видим циркове и във „Възраждане“. За ГЕРБ също съм сигурен, че скоро ще наблюдаваме драми и трагикомедии. Партията дълго време е извън властта и не е в състояние да осигурява и гарантира на членовете си служби, обществени поръчки и облаги. Те вече са доста изнервени и трудно изтърпяват новото си положение. Явно е, че ще си търсят другаде късмета.

Никоя днешна партия или коалиция у нас не може да съществува дълго. Тя бързо се износва, губи ориентация и като не успее да влезе дори и за малко във властта, за да осигури служби на активистите си, напрежението в нея нараства и конфликтите са неизбежни. Видяхме го дори в партия като БСП, която е организирана по различен от останалите начини, а дисциплината й е съзнателна, рационална, с живо чувство за самосъхранение. Но една посредствена жена я узурпира и окончателно я лиши от идеи и политически цели, за да я погуби само за някакви си осем години.

В обозримото бъдеще ДПС ще се стабилизира; съдбата на Пеевски е ясна; ще настъпи спокойствие, но то ще е привидно. А който вярва, че това ще е задълго, горчиво се лъже.

Възможно е сегашните партии да се разпадат и изчезват по-бързо от появата на нови. И да настъпи момент, в който просто няма да има партия, която да състави правителство и оформи власт.

Аз така разчитам събитията в ДПС и последствията, които ще донесат за българската политика.

Време е да разберем, че обективните неща не могат да бъдат спрени или променени.