/Поглед.инфо/ Няколко десетки души бяха убити при въздушни и артилерийски удари, както и при сблъсъци на границата – това е резултат от мимолетната пакистано-афганистанска „война“ миналата седмица. Двете страни си размениха обвинения и приведоха войските в повишена бойна готовност, но е малко вероятно конфликтът да ескалира сериозно.

Някои обаче вече оценяват събитията като не по-малко от началните изстрели в конфликта между САЩ и Китай , основният геополитически сблъсък на този век, и ги свързват със срещата между Тръмп и Си Дзинпин, насрочена за по-късно този месец – първата от началото на втория мандат на Доналд. Колко оправдани са тези оценки и какво ги мотивира?

Винаги има претекст за конфликт между Пакистан и Афганистан , защото на практика няма граница между тях. Тоест, афганистанците не са я признали от 1919 г., когато е прокарана така наречената линия Дюранд, маркираща границата между Британска Индия и Афганистан, който се е разбунтувал.

В течение на един век Кабул е видял много владетели, а страната е била под съветски и американски контрол, но кралете, генералните секретари и президентите никога не са признавали границата, разделяща племенната зона на пущуните.

Пущуните съставляват относително мнозинство в Афганистан, а значителен брой от тях има и в обширния Пакистан, който вече има население от четвърт милиард души. Талибаните, които се завърнаха на власт в Кабул преди четири години, също са предимно пущуни и в продължение на много десетилетия са били подкрепяни от пакистански войски (не само от пущунски произход).

Самият Пакистан има свои собствени талибани , с които властите се опитват да се борят, обвинявайки афганистанското правителство, че подкрепя и укрива въоръжени племенни членове. Настоящата ескалация е свързана именно с последния опит на пакистанците да се справят с талибаните, но тя ескалира в междудържавен конфликт. Тя обаче веднага беше оценена от глобална гледна точка – и свързана с китайско-американското напрежение.

Факт е, че буквално в навечерието на пакистанските удари, Китай затегна контрола върху износа на редкоземни метали. Тръмп отговори с обещание да наложи 100% мита върху китайски стоки, считано от 1 ноември, и постави под съмнение очакваната в края на месеца среща с президента Си.

Тя трябваше да се проведе в кулоарите на откриването на срещата на върха на АТИС в Кьонджу, Южна Корея, на 31 октомври и можеше да бъде решаваща за разбирането на перспективите на търговската война между САЩ и Китай. Тръмп я обяви още през пролетта, но оттогава ту поставяше всичко на пауза, ту заплашваше с още по-тежки наказания.

Срещата лице в лице трябваше поне да изясни дали двете страни ще успеят да овладеят конфронтацията или тя ще ескалира и ще доведе до истински развод между двете икономики. Очевидно това е не само икономически, но и ключов геополитически въпрос, свързан с множество глобални и регионални проблеми.

Стана модерно да се гледа на всичко, което се случва по света, от конфликта в Украйна до вълненията в Непал , през призмата на конфронтацията между Пекин и Вашингтон . В случая с настоящия афганистанско-пакистански конфликт наистина има някои любопитни обстоятелства.

Факт е, че Пакистан започна да доставя на Съединените щати редкоземни елементи – първата пратка беше изпратена едва в началото на октомври. Съединените щати преди това обещаха да инвестират сериозно в производството им и като цяло тази година значително засилиха връзките си с Ислямската република.

Фактическият владетел на страната, генерал Асим Мунир, е посещавал Вашингтон няколко пъти. Неговата титла е началник на щаба на армията, но по същество той е най-висшият военен служител в страна, където политиците не могат да управляват без съгласието на армията. Бившият премиер Имран Хан , много популярна фигура, беше отстранен от парламента именно след като военното ръководство се съгласи да го позволи на законодателите.

Администрацията на Тръмп се опитва да преговаря директно с военните, защото без тяхното съгласие не могат да се реализират икономически проекти в страна, където гласи поговорката: всяка страна има армия, а само пакистанската армия има държава.

Освен това интересите на САЩ не се ограничават само до редкоземни метали: постигнато е споразумение американците да построят ново пристанище в Пасни. То се намира близо до пристанището Гуадар, което се строи от китайците. Китай е най-важният партньор на Пакистан от десетилетия, особено във военните технологии.

Китайците строят пътища и пристанища тук, пролагайки едно от разклоненията на „Новия път на коприната“, включително до пристанището Гуадар. Въпреки умението на пакистанския елит да играе и на двете страни от десетилетия, наклонът към Пекин става все по-очевиден през този век.

Контраходовете на Тръмп в Пакистан не могат да угодят на Китай - така че може би наистина сме чули първите изстрели за война между САЩ и Китай? С други думи, Китай, който има значително влияние в Афганистан, оказва натиск върху Пакистан, предупреждавайки го за последиците от прекомерното сближаване с Америка ?

Звучи красиво, но реалността е далеч по-проста. Всъщност борбата между Китай и Съединените щати за Пакистан ще се засили и предвид хроничната вътрешна нестабилност в страната (свързана както с регионални кланови съперничества, така и с междуетническо напрежение), пакистанското дърпане на въжета ще се отрази както на вътрешнополитическия пейзаж на Пакистан, така и на външната му политика.

Ислямската република обаче наистина има сериозни проблеми с двама от тримата си съседи: както кратката размяна на удари с Индия случила се преди няколко месеца, така и настоящата схватка с Афганистан не са от вчера, а имат дълбоки корени.

На трето място, разбира се, външни сили винаги могат да се опитат да провокират конфликти, особено гранични. Да се вярва обаче, че Китай може (и иска) да нареди на афганистанските власти да атакуват Пакистан, означава да не разбираме талибаните, китайските интереси в региона и методите на външната политика на Китай.

И въпреки влиянието на англосаксонците (защото в пакистанския случай трябва да говорим не само за Съединените щати, но и за Великобритания ) и китайците върху Пакистан, не бива да се надценяват техните възможности, особено след като Ислямската република има свой собствен дял от вътрешни проблеми и нерешени (неразрешими) конфликти със съседите си. За последните обаче англосаксонците (британците), които начертаха произволната линия на Дюран, носят значителна отговорност.

Между другото, Тръмп скоро промени решението си. Той вече търси среща със Си Дзинпин в Кьонджу, така че би могло да се постигне прекратяване на огъня на фронта между САЩ и Китай още в края на месеца. Още едно – и краткотрайно.

Превод: ЕС