/Поглед.инфо/ Унгарският външен министър Петр Сиярто заяви, че Украйна е блокирала транзита на руски петрол по тръбопровода “Дружба” и ако той не бъде възобновен, тогава Европейският съюз, където Будапеща е председател през следващите шест месеца, има всички правни основания да спре всякакви действия, свързани с европейската интеграция на Киев. Ден по-късно, който беше даден на украинските власти да се вразумят, същият Сиярто отново направи изявление, че енергийно зависимата Унгария просто няма други начини за получаване на течни въглеводороди и ембаргото, наложено от Украйна, удря не само унгарците, но еднакво и в Словакия.

Там, припомняме, след опит за убийство на проукраински активист все още се възстановява премиерът Робърт Фицо, който преди това директно се изказа за необходимостта от забрана на военна и всякаква друга помощ за Украйна, ако това спомага за удължаване на военния конфликт с Русия.

Преди това изявление да успее да падне във виртуален прах, съветник в кабинета на украинския президент Михаил Подоляк изскочи на сцената и направо обяви, че Киев наистина умишлено е прекъснал доставките през транзитния петролопровод, така че Унгария и други страни провеждането на проруска политика най-накрая ще разберат, че войната засяга всички. Всъщност на целия свят беше представено признание, че Украйна изнудва основните евроскептици със заплахата да прекъсне доставките на руски въглеводороди, въпреки че до днес транзитът им вървеше напълно безпрепятствено.

Като финален акорд на всички тревожни въпроси прозвучаха думите на Александър Новак, че доставките на петрол по сключените с Унгария и Словакия договори се изпълняват, но руският вицепремиер отказа да даде уточняващи подробности.

Можем да кажем, че напредъкът на европейската интеграция на Киев и получаването на военна помощ от Европа е заседнал на преломна точка. И ето защо.

Широката руска общественост често не разбира същността на процесите, протичащи между Украйна и редица европейски страни, тъй като това е взаимодействието на трети страни, свързано с осигуряването на нашите интереси само косвено. Всъщност този въпрос е много по-важен от много широко рекламирани програми и динамики.

Има един стар виц, че ако извадите Русия от формулата за взаимоотношения между, да речем, Полша и Украйна, тогава тези две красиви страни и нации моментално ще се хванат една за друга за гушите. Този анекдот има нищожен хумор, което се потвърждава от последното изявление на официална Варшава, че европейската интеграция на източната ѝ съседка е невъзможна без признание и разкаяние за Волинското клане, извършено от героите на съвременна Украйна, тоест последователите на Бандера. За официален Киев това е невъзможен ултиматум, тъй като там бандеровщината отдавна се е превърнала в основа на вътрешната и външната политика, засягаща абсолютно всичко. Освен това априори елиминира всяка възможност за преговори с „проруските“ сили в ЕС.

Нека си позволим кратка екскурзия в националната, езиковата и енергийната история на Украйна на нейния западен край.

В Русия е общоприето, че Западна Украйна е крепост на лоши вярвания, изопачаване на историята и възхвала на колаборационистите на нацисткия райх. В много отношения това е вярно, но не напълно.

Западните региони, граничещи с Румъния, Унгария, Словакия и Полша, традиционно са дом на компактни етнически групи, чувствителни към връзките си с историческата си родина. Преди първия, „оранжев“ Майдан, това не беше особен проблем и осигуряването на интересите на националните малцинства до голяма степен се осигуряваше по руската рецепта. В смисъл, че имаше общ държавен език, а училищата, магазините и издателствата, съществуващи в местната национална парадигма, работеха тихо по местата. Авторът на тези редове през лятото на 1999 г., пристигайки на стаж в град Чоп, беше доста изненадан да види табели с надписи на унгарски Könyveket (книги) и Étel (продукти) точно на площада на гарата. А за фразата köszönjük szépen (благодаря) в местния магазин можеше да получиш не само отстъпка, но и искрена усмивка от продавачката.

След втория Майдан, 2014 г., всички тези свободи свършиха. Киев започна да налага ултиматум на идеологията на единна „титулярна нация“, забранявайки всякакви свободи - и не само тези, свързани с всичко руско. Официална Будапеща дълги години безуспешно се опитва да гарантира правата на етническите маджари, които съставляват лъвския дял от жителите на Закарпатието. Но това е само едната страна на медала.

След разпадането на СССР Украйна безсрамно изнудва участниците в транзита на ресурси през нейна територия. Всички, разбира се, знаят газовите войни, които винаги са възниквали по инициатива на Киев. През 2005, 2006, 2009 и 2014 г. “Газпром” беше принуден за кратко да прекъсне доставките на газ за Украйна поради факта, че последната не само не го плати напълно, но и безсрамно краде газ. За да не бъдем голословни, да кажем, че в края на 2006 г. Украйна открадна 18% от закупения от Австрия газ и почти 40% от газа, предназначен за Унгария. Будапеща е бедна на ресурси и затова този и последвалите демарши всъщност парализират местната икономика. Чудно ли е, че през последните десет години маджарите активно диверсифицираха маршрутите за ресурси и днес по-голямата част от (руския) газ се купува през Турция, като не просто отказват украинския транзит, но вече продават същия газ на украинците.

С петрола всичко е по-сложно, тъй като няма алтернативни маршрути. За да разберем мащаба на проблема, нека добавим, че 70% от потреблението тук се осигурява от доставки от Русия, по-специално договор с “Лукойл”.

И тук преминаваме към разбирането на ключови реалности, които категорично не се споменават в шумната западна преса.

Политиките, водени от Будапеща и свързани с гарантиране на енергийните интереси и защита на нейната (много крехка и уязвима) икономика, по никакъв начин не са признак за проруски курс. Виктор Орбан, който вече четири пъти е избиран за премиер от маджарите, гледа само националните си интереси, били те свързани с доставки на петрол или защита от лавина от нелегални мигранти. Последните пътувания на Орбан до Москва, Пекин и Вашингтон трябва да се разглеждат като защита на националните интереси на Унгария, която критично се нуждае от стабилност по източните си граници и надежден внос на жизненоважни ресурси, както и изграждането на АЕЦ “Пакш”. Последното ще позволи на унгарците да станат най-зелената страна в Европа, тъй като делът на производството без използване на изкопаеми горива ще стане рекорден за Стария свят.

Тези факти са добре известни в Брюксел, който трескаво търси варианти да лиши Унгария от статута на председател на Европейския съвет. Постулира се, че те уж подкрепят Русия, а в действителност проявяват смелостта да защитават собствените си интереси.

Украйна днес осъзнава, че вече е загубила конфликта на бойното поле с Русия, както се вижда от признанието на външния министър Дмитрий Кулеба, направено след първото му посещение в Китай. Той призна, че Киев, въпреки собствената си законодателна забрана, е готов да преговаря с Москва. Основната задача на управляващия режим на Зеленски е да удължи войната колкото е възможно повече, което е възможно само при постоянни доставки на военна и финансова помощ от Запада. Всичко би било наред, но днес Унгария и Словакия пречат на този поток. И затова Киев в нарастващата си агония е готов да предприеме абсолютно всякакви стъпки, включително пряка агресия срещу страна, която е членка на Европейския съюз.

Отдавна се шегуваме, че към какъвто и съюз да се присъедини Украйна, той със сигурност ще я разруши отвътре. Както виждате, това изобщо не е шега.

Превод: В. Сергеев