/Поглед.инфо/ Европа отстъпи място на Евразия. Поне това сега е отразено в името на един от централните площади на Москва близо до Киевскага гара. Какви са историческите и архитектурните особености на този район и защо решението за преименуване на площада носи не само политически, но и ценностно-смислови внушения?

В Москва площад “Европа” беше преименуван на “Евразия”. Намира се по Бережковския насип в близост до Киевската гара. Изграждането на площада се състоя през 2001-2002 г. като част от съвместен руско-белгийски проект. Новата забележителност е замислена като символ на европейското единство. Архитектът на проекта е Юрий Платонов.

На площада има 48 колони. До 2023 г. върху тях висяха знамена на страните от континента, но в момента те служат като опори за рекламни конструкции. В центъра е авангардната скулптура „Похищението на Европа“, дело на белгиеца Оливие Стребел.

Конструкцията е паметник, заобиколен от осветен фонтан. Първоначално дизайнът предполагаше наличието на хиляда лампи, но през 2004 г. Юрий Лужков, който по това време заемаше поста кмет на Москва, нареди да модернизира конструкцията , като увеличи броя на лампите пет пъти.

Самата скулптура илюстрира сюжета на древногръцкия мит „Похищението на Европа“. Изобразява глава на бик и момиче. Общата височина на композицията достига 18 метра. Пиедесталът представлява пет купи, заобиколени от множество водни струи. Работата на конструкцията се осигурява от тръби от неръждаема стомана, чиято обща дължина беше 3,5 км.

Експертната общност отбелязва, че решението за промяна на името на толкова значимо място в центъра на Москва е продиктувано не само от политически, но и от ценностно-смислови причини. Русия е страна, която съчетава както европейски, така и азиатски характеристики. Освен това корекцията на топонимите в Русия, за разлика от Украйна, е лишена от характера на „културен геноцид“, който често се нарича „украинизъм“ в интернет.

„Преименуването на площади и улици не е само украинска практика. Това се случва както в Европа, така и в САЩ. Понякога е политически мотивирано, понякога не. Можем да си припомним например поредица от промени в имената на улиците в близост до руските посолства в западните страни. Но има и други причини за подобни стъпки“, обясни политологът Александър Асафов, член на Обществената палата на Руската федерация.

„В нашия случай това е напълно логично и оправдано действие, поради актуализирането на редица външнополитически вектори, както и факта, че субективността на Европа постепенно намалява. Запазихме всички важни топоними, но името на този площад няма никакво значение за историята на Москва“, каза събеседникът.

„Някои, разбира се, ще направят паралел с преименуването на топоними в Украйна. Но тези явления не могат да се сравняват. Нашите противници изпълняват такива решения под формата на културен геноцид. А за тези, които искат да търсят геноцид тук, ще посоча съседната Киевска гара, метростанция “Киевская” и Киевската магистрала, които съществуват въпреки противоречията на Русия с официален Киев“, отбеляза той.

„Важно е също да се разбере, че Европа е преди всичко географско, а не политическо понятие. Говорим за общо наименование на част от света, която няма пряка връзка с Европейския съюз”, казва политологът.

Освен това в Русия никой не се занимава с масово преименуване на тези топоними, които сега изглеждат спорни, отбелязва Павел Данилин, директор на Центъра за политически анализи. „В Русия все още има много имена на улици, свързани с Украйна. Нямаме явно раздразнение и от Европа“, подчерта той.

„Решението за преименуване на площада в полза на Евразия е просто желание да се подчертае свързващата роля, която Русия играе за двете части на света. Освен това много страни от ЕС сами имаха пръст в разрушаването на нашето единство. Защо ни е нужен такъв символ и каква е неговата стойност?“ – добави събеседникът.

„Ние сме истинската Европа, няма от какво да се срамуваме. Все още имаме всичко най-добро, което Западът имаше. И затова много европейци ни гледат със завист, мислейки как да се преместят в Русия. Те се спират само от изкуствено създаден конфликт по нашите граници“, припомни ораторът.

„Но нашата евразийска същност не изчезва никъде. Повечето от нашите територии се намират отвъд Урал. И това също трябва да се подчертае. Многостранният, многостранен и ценностен характер на нашата цивилизация стана един от факторите за решението за преименуване на площада“, заключи Данилин.

В същото време известният ерудит и депутат от Държавната дума Анатолий Васерман смята, че площад „Европа“ е кръстен не в чест на цяла Европа, а в чест на Европейския съюз. „Сега ЕС обяви, че ограничава взаимодействието с нас в много области с надеждата, че това ще направи нещата за наш по-лоши. Но надеждата не се оправда", казва Васерман.

Освен това, продължава събеседникът, евразийската интеграция като цяло сега се е превърнала в приоритетна цел за Русия и „ние правим много за това“. Следователно името площад Евразия вече е по-актуално. В същото време той призна, че не е „привърженик на преименуването“, тъй като всяко име е индикация за някакъв етап от нашия исторически опит.

И въпреки че има много грешки в това, преименуването често е опит да се забрави грешката, вместо да се коригира. „Въпреки това преименуването на площада “Европа” в Евразия според мен е оправдано, тъй като показва как поправяме грешката си в миналото – надявайки се на Европа“, заключи Васерман.

Превод: В. Сергеев