/Поглед.инфо/ След 145 години дипломатически отношения между България и Русия, неотдавна Н.Пр. г-жа Митрофанова в интервю пред ТАСС казва, че „отношенията София/Москва са на кота 0”. Допълва, че „България първо сама е станала заложник, а после и косвен участник в украинския конфликт”, което няма как да не налива масло в огъня на двустранните отношения днес.
Известно е, че историческите бури, в повечето случаи предизвиквани от /както свикнахме да казваме/ „геополитически противопоставяния” са носели и сътресения в отношенията между нашите две страни, но едно нещо винаги е оставало непроменено. Това е признателността през вековете на голямата част от редовите българи към Русия заради опората, подкрепата и надеждата, че няма как общата вяра, писменост и славянски корени да не предизвикат намеса и донесат освобождение, независимост и суверенитет на България. Не може да се отрече и отхвърли с лека ръка дълбоката и богата съвместна история, въпреки старанията на поредица представители на т.н. управленчески елит и медии в годините на промените, на прехода, който нарекохме демократичен.
На този етап страните ни се намират в епоха на противопоставяне по основните проблеми на международната сцена. Разбира се, по отношение на войната в Украйна, събитията в Близкия изток, разместванията в световния ред, където, каквото и да говорят родните ни атлантици и някои медии, многополюсният свят намира все повече поддръжници и се утвърждава като нов начин на функциониране на света. Достатъчно е да се следят внимателно изказванията на президента на Китай Си Дзинпин, на Путин и особено проведената неотдавна среща в Астана, където стратегически въпроси между двете страни са решавани в дух на невиждано до момента партньорство и приятелски взаимоотношения.
Случилото се на тази среща на ШОС би трябвало да е повод за специални анализи, независимо от т.н. цивилизационен избор, който е направила България за присъединяване към НАТО и ЕС. Защото днес светът е различен, а сътресенията след европейските избори в Париж, Лондон, Берлин, да не говорим за столиците на по-малките членки на Съюза, е най-малкото причина за търсене на път за напасване съгласно интересите ни към предстоящи промени. Особено след срещата на НАТО във Вашинттон и вече нескриваната по света тревога от здравословното състояние на Байдън. Както се видя, Орбан не чака 5 ноември, за да предприеме действия и без значение, че Будапеща е член и на НАТО, и на ЕС, намира начин за разговори и в Киев, и в Москва, и в Пекин, че дори и при среща с Тръмп в имението му във Флорида, за да говори за мир, за прекратяване на братоубийствената война между доскоро близки по род и дух народи.
Източна Европа е изстрадала историята си и знае какво означава война, която е наложена. Време е за прецизиране на официални изказвания и недопускане на залитания в една посока, които могат като малки камъчета да обърнат колата ни при вече неизбежните преговори за стиковане на позиции между геополитическите сили. Всяка война има край, но е важно какво ще остане за нас след това. София дали е наясно кой ще застане зад нейните национални интереси? Може ли сама да ги отстоява в така наложилата се геополитическа игра?
Посланик Митрофанова напомни, че сме били на 28-мо място в икономически аспект преди промените, че сме имали 14 пъти по-висок БВП. Днес Индия реекспортира руски газ и нефт, които внася на по-ниски цени, но преди години това правеше България. И добре печелеше, нали? Пропастта между настроенията в обществото ни и начина, по който управляват нашите властници, носят само негативи и то повече във външен план, отколкото у дома. Защото у дома българите обърнаха гръб ва управляващите и отказаха масово да гласуват. На практика партиите се оказват в насипно състояние, външната политика се люшка като неуравновесен ветропоказател, а съседите ни градят свои интереси във всички посоки без да се съобразяват със София. След 145 години дипломатически отношения с Москва, време е да си спомним, че дори по време на Втората световна война не сме ги прекъсвали и това е имало своя принос да запазим територията си. Въпрос на дипломатически майсторлък и правилна ориентация в решаващи моменти от световната политика. А както се видя с Орбан, първо се работи за жизнения стандарт, за запазване на приоритетите и интересите на страната, а после се гради мироопазваща външна политика на европейска сцена. Когато медии ежедневно внушават само атлантически пристрастия и дават право за коментари само на „правоверни” анализатори, това дали помага в отстояване на национални интереси в обстановка на променяща се международна сцена? При кота 0 на отношенията ни с Москва това осигурява ли наистина стабилност и сигурност на държавата ни? И то при задъхваща се от икономически, мигрантски, социални и др.кризи Европа? Дехристиянизираща се Европа дали е по вкуса на редовите българи?
Въпросите, разбира се, са без отговор, но мислещите българи са наясно. Никой не може да отнеме това, което е в главите и сърцата им. А там Русия след 145г дипломатически отношения винаги е намирала място. Дори без участието на т.н. национални медии.
