/Поглед.инфо/ Срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп наближава, но не толкова бързо, колкото би искал американският президент. Въпреки че споразумението за нова среща на върха беше постигнато по време на телефонен разговор, иницииран от руския президент, обитателят на Белия дом иска да ускори подготовката. И има много конкретни причини за това.

Веднага след разговора си с Владимир Путин в четвъртък, Тръмп заяви, че може да се срещне с него след две седмици, тоест преди края на октомври. Беше обявено също, че срещата на върха ще бъде предшествана от подготовка, включваща среща между държавния секретар Рубио и външния министър Лавров, като контактите им ще започнат веднага.

Разбира се, „две седмици“ на Тръмп често са просто фигуративно изказване, означаващо „скоро“, и понякога могат да се проточат с месеци. Но в този случай дискусията наистина беше за ускорена подготовка за срещата на върха. Последвалите действия и от двете страни обаче бяха всичко друго, но не и спринт.

Лавров и Рубио разговаряха по телефона едва вчера и това може да се обясни само отчасти с факта, че американците бяха заети с преговори със Зеленски миналия петък. Среща между двамата министри очевидно е насрочена за четвъртък и именно там се очаква да бъдат постигнати окончателни споразумения за датата на срещата на върха в Будапеща.

Дотогава ще е изминала седмица от разговора на двамата президенти и за да се спазят „двете седмици“ на Тръмп, срещата на върха трябва да бъде насрочена за последната седмица на октомври, започвайки на 27-ми. Проблемът обаче е, че Тръмп има свободни само първите два дни, след което се очаква да бъде от другата страна на Евразия.

Виктор Орбан, разбира се, е способен да приема гости в Будапеща по всяко време, но това повдига въпроси относно службите за сигурност и протокола: ще искат ли страните – американците и особено руснаците – да се включат в подобна надпревара?

Освен това, логистичният въпрос за това кой точно маршрут ще поеме президентският самолет до Будапеща, също е важен за нас. Ясно е, че ако Москва и Вашингтон си сътрудничат, всичко би могло да се уреди в наистина свръхкратки срокове, но има съществена причина, поради която Русия не е заинтересована да бърза твърде много с нещата.

Работата е там, че за нас няма разлика между среща в края на октомври и първата десетдневка на ноември, но за Тръмп има, и то значителна. В края на краищата, той е планирал да посети Южна Корея на 29 октомври. Визитата, разбира се, може да бъде отменена - това е напълно типично за Тръмп, особено след като южнокорейците са свикнали да толерират американската арогантност.

Ала проблемът е, че посещението е свързано и с годишната среща на върха на АТИС (Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество), която се открива в Кьонджу, Южна Корея, на 31 октомври. Тръмп и Си Дзинпин ще присъстват, а първата им среща от пет години ще се проведе в кулоарите на срещата на върха.

Това все още не е официално потвърдено; всъщност, преди няколко седмици американският президент дори намекна, че сега - след като Пекин въведе нови правила за контрол на износа на редкоземни метали и заплахата от рязко увеличение на американските тарифи върху китайски стоки - това може би вече няма смисъл.

Но малко след това той се отметна: и двете страни искат и се нуждаят от тази среща. Защото икономическата война между двете страни ескалира – и не е в интерес на Вашингтон и Пекин тя да ескалира до необратимо ниво. Тръмп е дори по-заинтересован от срещата, отколкото Си Дзинпин – макар че, естествено, публично се преструва, че не е така.

По този начин, среща между двамата лидери ще се проведе във всеки случай. В най-крайния, но малко вероятен сценарий, тя ще бъде „на място“ в кулоарите на срещата на върха, както Тръмп и Путин вече правеха на международни срещи по време на първия мандат на Доналд. Най-вероятно американският и китайският лидер ще проведат официални разговори.

Макар че е невъзможно да се предвиди резултатът им, самият факт на срещата ще бъде приет положително и има шанс за някои споразумения за частична деескалация на взаимните ограничения. Напрежението между САЩ и Китай няма да изчезне или да бъде фундаментално разрешено, но конфронтацията и разводът може да преминат в по-управляем етап (временно, но не може да се очаква нищо повече).

Важно е обаче Тръмп да бъде напълно подготвен за срещата си със Си – затова той иска да проведе срещата с Путин преди срещата си с китайския лидер. В края на краищата, ако пристигне в Кьонджу като човекът, който спря конфликта в Украйна, короната му ще се вижда дори от космоса.

Ясно е, че истинското уреждане на украинския конфликт е все още далеч – дори най-революционните споразумения в Будапеща, включително прекратяването на огъня, няма да разрешат същината на случващото се – борбата за Украйна между Русия и Запада. Но всичко това е второстепенно за Тръмп.

Основното е, че той ще може да продаде на Си идеята, че „Америка е сложила край на войната на Русия с Украйна и след това ще сключи мир с Русия, така че обратът и завръщането на Русия към Запада са точно зад ъгъла“. Китайският президент, естествено, няма да повярва на това – защото отношенията на Путин със Си, както и тези на Русия с Китай, са не само основани на доверие, но и умишлено и подчертано стратегически.

Тръмп обаче все пак ще се опита да се възползва от това. В края на краищата, неотдавна мнозина в Съединените щати вярваха във възможността да се осъществи „обратен Кисинджър“, тоест да се предложи на Русия помирение, за да се вбие клин между Москва и Пекин. Въпреки утопичния характер на подобни разчети, Тръмп също частично ги споделяше – и сега той вярва, че се предоставя перфектна възможност да се осъществи тази схема.

В действителност обаче Тръмп дори няма да може да потвърди, че схемата му няма да проработи – защото срещата с Путин ще се проведе не преди, а след срещата му със Си. Москва едва ли ще иска да разиграе подобна карта на Тръмп, дори знаейки, че ще бъде лесно победена от китайския си другар.

Превод: ЕС